Думи на Блез Паскал
Тези думи на Паскал се смятат и днес за действително казани от него. Те идват от различни сборници със свидетелства за „Пор-Роаял“ и от спомени на негови съвременници.
1.
Покойният Паскал наричаше картезианската философия роман за природата, донякъде сходен с историята на Дон Кихот.
2.
Паскал казваше за авторите, които казват, говорейки за творбите си, моята книга, моя коментар, моята история и пр., че приличат на буржоата с личен имот в града и винаги с едно у мен на устата. По-добре би било – добавяше този превъзходен мъж – да казват нашата книга, нашия коментар, нашата история и пр., като се има предвид, че обикновено в това чуждото имане е повече, отколкото тяхното собствено.
3.
Паскал се подиграваше на Геометрията на Арно[1] като на шмекерия. Той имаше друга, по-хубава геометрия. Проявяваше прилежание само относно морала. Намираше в Писанието всичко против всевъзможните лъжливи религии и волнодумството. А за математиката казваше, че му е чудодейно ясна.
4.
Паскал казва, че религия, която налага само страх, е лъжлива.
5.
Паскал изобщо не обичаше спекулациите на свети Августин с думи, образи, числа. У него може и да има някакви лъжовни красоти, които си намират почитатели, но във всичко останало той е Отецът на Църквата, който разсъждава най-точно и най-възвишено.
6.
Паскал уважаваше Монтен за неговия стил и мисъл. Казваше, че той го е научил да пише, но го упрекваше, че говори винаги за себе си и за всичките си чувства.
Паскал обичаше истината и милосърдието. Търсеше само тях и смяташе, че именно с това трябва да се занимава човек. Обичаше забавните книги като романа на Скарон[2]. Ала после ги изостави и изцяло се отдаде на Бога.
7.
Пледоариите на Льо Метр[3]. Паскал ги осмиваше, но казваше на Льо Метр, че хубаво ги е написал за тежките тоги в Съдебната палата, които нищо не вдяват от тях.
8.
Декарт… Паскал го наричаше учител на разума.
9.
Паскал. Свети Августин. Бе написал на гърба на своята Библия: „Всички лъжовни красоти, които намираме у свети Августин, имат, и то многобройни, почитатели“.
10.
Умове. Има два вида умове: точни и протяжни. Точните виждат всички последствия от принципите; протяжните виждат различните принципи, без да ги объркват. Паскал наричаше последните геометрични умове.
11.
Паскал не беше доволен от подписването на декларацията на „Пор-Роаял“[4]. Сподели го с Манесие.
12.
Паскал искаше всяко говорене в стих да бъде френско и хубаво. Да бъде благородно, издържано и уместно. Инак е неразбория.
Превод от френски Владимир Градев
[1] Става дума за „Нови елементи на геометрията“ на Антоан Арно (1612–1694), отшелник в „Пор Роаял“, теолог и математик, които той представял като антипаскалиански. Б.пр.
[2] Пол Скарон (1610–1660) – популярен за времето си автор на комедии, сатири и пародии. В случая Паскал визира шедьовъра на Скарон „Комичен роман“ (1651). Б.пр.
[3] Антоан Льо Метр (1608–1658) – парижки адвокат, който изоставя блестящата си кариера, за да влезе като отшелник в „Пор-Роаял“. Б.пр.
[4] Декларация, с която янсенистите се отказват от своите възгледи и която Паскал отказва да подпише. Б. пр.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук