Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

В. „Народна култура“, година VIII, брой 50, 12 декември 1964 г.

Прегледът на най-младите български композитори даде сериозни размисли около същината в пътищата на съвременната българска музика.

При всички прояви на изкуство въпросът за таланта възниква на първо място. Да, таланти има, и то много! Но дарованието не е всичко. Колко много таланти са загивали, особено в миналото, когато на изкуството се гледаше с пренебрежение! Загивали са, защото не им е била давана възможност да се развиват, да им се позволи да се доберат до някаква техника, която да им позволи да се изявят цялостно. На родоначалниците на нашето професионално музикално творчество Емануил Манолов, Добри Христов, Ангел Букурещлиев и други им липсваше не талант, за да създадат значителни музикални творби, а достатъчно техника. Оттогава до днес нашата музика се стреми да догони високото техническо равнище на световното музикално творчество и е отишла много напред в тези си търсения. Как тогава да приемем творческите изяви на нашите млади композитори? За младостта е характерна смелостта, дори дързостта. Ние очаквахме, че ще водим борба срещу някакви крайни прояви в изразните средства, а се оказа, че разбиваме отворена врата! Чухме сурови неща, не изработени, с бедна хармония, с недостатъчно изискан вкус, в стила и изразните възможности на отдавна изживени творчески позиции. Да се пише днес музика, каквато се е писала преди 30, 40 и даже 50 години, е явен анахронизъм. Със съвсем малки изключения хоровите песни се движеха по един доста досаден шаблон както в мелодията, така и в хармоничните ходове. Тези песни може би запълват някаква празнина в нашия обществен живот, но на представителен концерт изглеждаха повече от ненужни. Даже и в забавната музика, която има вече наложен от европейската забавна музика стил, невинаги се стигаше до една богата хармония. Защо ние ще трябва да си представяме известен вид музика, единият лишен от мелодия, другият от хармония, а третият – от полифония? За нас това са средства, които дават съдържание на всички видове музика: и на симфоничната, и на камерната, и на естрадната, и на хоровата. Има друго нещо характерно, което трябва да отличава отделните жанрове един от друг. Ако ние сравним забавната музика с постиженията на камерната музика или на симфоничната, ще видим, че хармонически тя е много по-бедна. А защо трябва да бъде така? Значи музика, която е бедна откъм хармония, ще се нарича забавна или естрадна? Не! Музиката ще си има всички елементи на голямото изкуство, но по характер ще бъде забавна, камерна, симфонична, хорова или оперна.

Не бива младите композитори да се задоволяват с първите си скици. В това отношение ние имаме примера на Бетовен, който за една малка темичка в соната, приличаща на детска песен, прави 23 скици! Нашите най-млади композитори не боравят добре с формата. Натрупването на тематически материал, без да е добре диференциран, създава неяснота в музикалната постройка. Не се прави разлика между тема от сонатина и малка програмна пиеска. Не се търси равновесие между отделните фрази в развоя на музикалната форма.

Музиката е един език. Ако човек е научил много думи, той ще може да се изказва свободно и богато. Ако е научил обаче толкова, колкото има в туристическите справочници, за да знае какво да каже на гарата, в хотела или гостилницата, то той ще говори със съвсем ограничен речник. Ето това е, което трябва да се знае и помни от най-младите композитори.

В цялото свое досегашно развитие българската художествена музика е имала да разрешава освен въпроса за техниката и този за стила, за нейното българско звучене. Навремето ние много се борехме срещу звученето на общия тон в музиката. В резултат на тази борба се появиха ярки произведения с българска интонация и на високо техническо равнище. При това повечето от най-възрастните композитори бяха учили в чужбина и се бяха снабдили с чужди изразни средства. Идвайки в България обаче, те навреме се отърсиха от всички чужди наслоявания, започнаха да мислят и творят на български. Как да си обясним тогава случая с нашите най-млади композитори, които се формират в собствената си родина, а в музиката си говорят на чужд език вместо на майчиния си?! Ние, които поради обективни исторически причини нямахме собствени образци за подражание, не посегнахме към чуждото, а най-младите се хвърлят стремглаво в чужди води. А как ще ги разбира нашият народ, още повече че за музиката трудно се намират преводачи на български?