Култура / Брой 7 (3000), Септември 2023

В. „Народна култура“, година VII, брой 10, 9 март 1963 г.

За първи път тръгнах по една стръмна родопска пътечка, която идеше сякаш от дън земя и водеше към небето. Не знаех каква среща ме очаква. При една ненадейна чупка на пътеката, над самия ръб на пропастта се изправихме лице в лице два века. Срещу мен се катереше задъхана една жена, потънала в черната сянка на фередже, спуснато до устните ѝ. На гърба си носеше цяла планина суха вършина и съчки, вързани през гърба ѝ с въже, като катър. Нямаше място да се разминем. Жената повдигна с една ръка яшмака си и изпод черния му облак ме озари тъжна, нежна усмивка. Сякаш тя носеше на гръб не товар дърва, а тежката историческа съдба на българката.

Бяхме сами. Две жени, така различни и така близки. Заговорихме. Нейната песенна, дъхава реч идеше издълбоко, из миналото. Отговарях ѝ, боейки се дали ме разбира. Но макар и с езика на два различни века, ние се разбрахме като сестри. Покани ме на гости в бедната си къщурка, изкатерена като коза на височината. Вътре ме очакваше слънчев удар. На дървен, старовремски стан пламтеше яркоцветната дъга на черга от дреб. Багрите пееха. Откъде тази измъчена жена е взела толкова слънчева радост, толкова ведрина и бодрост, за да открие такова съчетание на бои?

На трагичния кръстопът между Изтока и Запада, брулен от най-разнопосочни ветрове, през епохите на робство и борби, българката е изградила едно от най-здравите семейства, каквито има в света, създала е едни от най-дълбоките лирични песни, каквито се пеят по света, изтъкала е едни от най-красивите шевици и килими, каквито цъфтят по света, притъкмила е един от най-гостоприемните домове, какъвто не бихте намерили никъде по света.

Не можех да отмина гостоприемството на родопската си позната и често се отбивах при нея да послушам радостната песен на чергите ѝ и да потъна в пъстрата тъкан на старинната ѝ реч. Тя раздипляше тъжните и щастливи години на своя живот, разкриваше ми тайните си. Струваше ми се, че ми разказа повече от една съдба. Тя ми разкри загадката на българката.

През сърцето на българката са преминали кръстопътищата на жестоки епохи, врязани са дълбоките като пропасти пукнатини на разни общества, пламтят раните на войни и въстания. Днес нейното сърце носи отразени всички гами на минали страдания, като далечно незаглъхнало ехо, като женска мъдрост, като неосъзнат опит. Предадените ѝ от майки, баби и прабаби свръхчувствителност, интуиция, способност за най-тънко предчувствие я правят неподозирано своеобразна и интересна.

Днес нейното сърце е туптящ възел от противоречия, в който се преплитат далечни крепки корени от патриархалното семейство, от романтиката, от верността за цял живот на една любов с новите веяния за свобода и самостоятелност, за пътешествия и приключения, за излизане от черупката на дома.

Характерът на българката днес е една кръстоска на времена, вкусове и пориви. Днес тя дели живота си между дома и работата, между изкусно приготвената баница и вестника, между градинката и киното, между люлката и събранието на колеги. Векът на техниката се сблъсква вътре в нея с века на вретеното, старинната песен с модерния танц, шарената престилка с дочения панталон, ситната спретната походка с велосипеда срещу вятъра. Мъжът много по-безболезнено се преустройва към новите отношения. Жената е тази, която носи в себе си водовъртежа на времето.

Българката днес с инстинкта си на любима и майка изтъкава нови отношения, подбира тоновете, търси по-светли съчетания. Тя няма да остави да бъдат пометени ония красиви, изграждани от векове връзки между хората, но ще съумее да извлече от тях само жизненото, нужното, вечното. Защото сърцето ѝ изцяло е обърнато към бъдещите отношения, за които тя смътно е копняла още преди себе си, още в плача на майка си, още в бунтуващото се покорство на баба си. Това са мечтаните отношения на откровеност, уважение и доверие между мъжа и жената. Това е натрупаната от векове жажда за пътуване по широкия път. Това са пеещите багри в душата, които искат да се излеят не само в черги, но и в цяла дъга от нови открития, нови творби, нови, по-смели усмивки.

Бъдещето в цялото му богатство и многообразие сега се разпуква в родилни мъки в сърцето на българката.