Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

Националните есенни изложби в Пловдив възникват през 60-те години на ХХ век и преминават през различни фази, но форумът неизменно запазва своите първоначални цели като място за заявяване на позиция, лаборатория за творчески изследвания и открития, но и за импровизация и провокация.

Есенните изложби през 2023 г. чрез текстуално изразена програма с мотото Функции на състоянието целят общение и дискусия. В концептуалния подход на проф. д-р Галина Лардева, куратор вече за единадесета поредна година, е залегнало убеждението, че всяко издание трябва да се основава на абсолютната свобода на артиста в прочита на темата, в себеизразяването, в избора на медия. Именно затова съжителството на различни видове изкуства – живопис, графика, скулптура, керамика, рисунка, колаж, фотография, на традиционни и неконвенционални форми и пластически възгледи, на картината, направена върху платно с боя, скулптурата и инсталацията не е проблем на концепцията, а на избора. Деветте изложби се съчетават по странен и интересен начин – противоречиво, но и хармонично, създават усещане за взаимопроникване и творческо общуване, вплетени в тъканта на решения, които на определено ниво контактуват помежду си.

В Балабановата къща (Дълбока зала) Слав Недев представя три живописни серии: Постурбанистични визии, Вътрешни/външни пространства и Out of Space – out of Time, при които обединяващ елемент е урбанистичната среда, превръщаща се в архитектурен мизансцен на реални и имагинерни пейзажи. Авторът се фокусира върху връзката субект – обект, функция – състояние, творбата като субстанция, родена от реалния свят и света на „сънищата“. Както казва самият той: „Това отношение стои в основата на битието въобще и ако дадено произведение на изкуството успява да влезе в него, да се потопи до такава степен, че през творбата да протече връзка и с трета страна, със зрител, то задачата на изкуството е изпълнена“.

Елизар Милев (Къща Хиндлиян, Мааза), опирайки се на основните художествени качества на материала, експериментира с оптическите стойности на стъклото, които въвежда в нови взаимоотношения чрез играта с формата и цвета, с контраста на материалите, с грубо нанесени фактури, контрастиращи с чистотата и прозрачността на стъклото. В скулптурните си серии изследва архитектонични и структурни формообразуващи принципи, които в последните години са обект и на научно изследователската му работа.

Експеримент с материала – съчетание на маслена боя, акрил със слама, пясък и други, представя дебютантът в тазгодишното издание Йордан Велков, който завърши наскоро специалност ,,Живопис“ в НХА, магистърска степен. В изложбата си в Балабановата къща (двор) той показва серия живописни платна, които интерпретират теми за времето и пространството, за реалното и абстрактното. Динамичните урбанистични композиции са визуално изследване на всекидневието, на сетивното и това, което стои отвъд него.

Емануела Ковач със своята изложба в Балабановата къща (Сводеста зала) показва нов прочит на графиката в технологично отношение, разширявайки възможностите на класическите техники литография и суха игла. В „Реален/нереален пейзаж“, сериите Dock, Love, „Граница“ или „Безумие 24022022“ смело борави с пробиви в основата, издраскване, колажиране. Тя използва металната алуминиева повърхност като матрица, върху която са запечатани като кадри различни места, събития, хора, обекти, носители на определени състояния и спомени, свързани с детството, пътувания и важни събития от живота на художничката.

Три нови серии от камък, масивни и внушителни като форма и начин на създаване, представя Огнян Читаков. Първата е поредица торсове, втората – късове камък с дупки/пробиви в средата, сякаш изследва ядрото, сърцевината на материала, и третата – кръгове, в които като че ли авторът се е отдал на спонтанността и постига звученето на джем сешън. Спецификата на изложбените пространства в Стария град отправя още едно предизвикателство пред участниците – всеки художник решава как да осмисли и да се впише в архитектурните дадености. От една страна, модернистичните скулптури контрастират на настилката в двора на къща Хиндлиян, давайки ни отправна точка за анализ на история, традиция и новаторство, а от друга – се вписват в симбиоза със заобикалящата ги среда.

Множество различни асоциации пораждат рисунките с графит на Деница Тодорова, една от които е на тазгодишния рекламен бранд на изданието. Тя живее и твори в Антверпен и за първи път показва творбите си в самостоятелна изложба в родния си град. В Къща Мексиканско изкуство зрителят попада в света на възприятията и въображението. Тодорова започва изграждането на творбата от тъмно към светло – нанася слоеве графитен прах върху хартия, след което започва да отнема от него, докато стигне до изображението. Макар и базирани и инспирирани от реалността, природата и непосредствените впечатления от нея, абстрактните композиции създават нова реалност, ново измерение или метафизично пространство.

Станислав Беловски показва десет работи – живопис и колажи, създадени в периода 2014–2018 г. Макар и да има известни препратки към попарта като изпълнение, без да се търси мултиплициране, наслагване и повторение на мотива, в картините на автора основна роля заема игровият модел. В някои от колажите разпознаваме познати ни образи от произведения на известни художници като Едуар Мане или актьори от филма I don’t sleep, I just dream и др. Значение имат освен посланието (авторът интерпретира актуални социални въпроси и обществено-политически събития) и внушението на самата творба като пластическа стойност, но и определеното ѝ експозиционно място в двора на Къща Мексиканско изкуство.

Със сюрреалистичните фотографии на първия етаж на Балабановата къща Кирил Станоев отново ни повежда към предпочитания от него жанр – портрета. Селекцията включва творби от 2017 г. досега и нови, специално създадени за тазгодишното издание. Авторът казва, че обича да „създава образи“ по примера на режисьора Федерико Фелини, представител на неореализма в италианското кино. Той документира моделите с атрибутите, които носят, или с допълнително аранжиран реквизит, получавайки странен свят, наситен с цвят и с различни концептуални внушения.

Сладки изкушения от шамот, бяла и черна глина в съчетание с камък и метал показва Силвия Митовска. С пристъпването на верандата в Къща Хиндлиян, виждайки шоколада, еклерите, кейк попса, макароните или целувките, зрителят се потапя в ароматния свят на спомена. Авторката търси функциите на ароматната памет (ефекта на Пруст), материализирайки вкус и аромат чрез керамичния материал. Обектите са интересни от чисто технологична гледна точка – цвят, глазура, текстура, прибягва се до умишлено уедрени обеми и форми, до изображения и орнаменти, традиционни за българската керамика и национален стил.

И тази година Есенните изложби в Пловдив събират автори от различни поколения, работещи в различни области на визуалните изкуства. Те представят своите артистични опити да трансформират крехкия баланс на онзи кратък момент в автопоетическа система, която започва да функционира като мост за осъществяване на обратна връзка със самите тях и със зрителя.