Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

„Дом за начинаещи“, Емануил А. Видински, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

Ще започна с признанието, че приех тази книга твърде лично. Правя го, за да „предпазя“ читателите от това да ми се доверят напълно. За мен 90-те са важни години. Време, в което много неща се случиха, много се изписа и изговори, участвахме с надежда и свръхенергия в какво ли не. Приемам лично тази книга, защото и аз срещнах смъртта през 90-те, излязох извън България за първи път, имах големи цели и големи планове. Като тийнейджър, какъвто въобще не бях. Имаше болки и разочарования. Но както съм казвала на друго място – „останаха някои приятелства“. Пристрастна съм към романа на Емануил А. Видински и заради самото писане. Защото езикът е този, който „прави нещата“. Припомням само, без да изброявам книгите му, че той е автор както на разкази и романи, така и на поезия.

„Дом за начинаещи“ можете да четете като автобиографична проза. Заради аз-повествованието (макар да си даваме сметка колко „манипулативно“ може да е то), заради използването на собственото име, заради спомнени случки и преживявания, които не могат да бъдат просто една художествена измислица. Но както е с добрата литература, автобиографичното е само основа за романовото повествование. В своята цялост, макар и фрагментирана, то гради представата за цял един свят, колкото непознат за нас, защото е „чужд“, толкова и близък, защото в една или друга степен всички ние сме го живели.

Между 1991 и 1994 г. героят се озовава в Дома. В град Калбе, недалеч от Хале, Германия. Място, което приютява деца без родители, деца, които са далеч от тях и от родината си, деца с проблеми или деца като нашия герой, който е изпратен там, тъй като баща му е наблизо, прави докторантура, а в този Дом той ще попадне наистина в немскоезична среда и ще научи езика бързо и както трябва. Домът е центърът, който сюжетно и структурно съгражда и скрепява този роман. От една страна, той е чуждо място, място извън родината, от друга – нов дом, ново място, където започват срещите. С момчета на твоята възраст, с възпитатели, с чужда култура, с католическата религия. И ако всичко това е в траекториите на „чуждото“, то музиката, момчешките забавления, първата любов, първите приятелства и неприятелства – това е светът на всеки тийнейджър, все едно къде и кога. Това е времето, в което откриваме кое е важно за нас, на какви ценности ще се уповаваме и какво ще пренебрегваме или мразим. „В дома живееха всякакви хора, деца и възрастни, имаха най-различни проблеми, странности и характеристики и всички бяхме свикнали с това – да знаем, че в очите на другия може да сме особени, и съответно да приемаме различието у човека насреща“.

В Дома се срещат момчета от Германия, но и от Босна, от Китай, а и от България. В тези години на израстване героят ще разбере и за войната, ще се срещне за първи път с „херманизирането“ – наказание с бой с „педагогическа цел“, с неонацисти и скинари, с жестокостта към другия и със смъртта. Събитията от 9 май 1992 г. в Магдебург са видени именно през очите на момчето. То е свидетел и на неспособността на крехкия човек, на този, който е „в ъгъла на живота“, незабележим, и в тази незабележимост – заличен от другите, то е свидетел на неспособността да продължиш да живееш и затова да посегнеш на живота си.

В „Дом за начинаещи“ има много толерантност. Има свобода на себеизразяване, както и ред, онзи, без който човеците няма как да съществуват заедно. Независимо от това, че Домът е на Католическата църква – вярата е право на избор. Животът на всеки е право на избор. Това е един от уроците, които по пътя на съзряването героите научават.

Музиката е герой в този роман и това също ме накара да го харесвам толкова много. Откриването на рок групи (някои от които са били „мои“ много дълго време), разбирането, че това не е просто музика, а изразяване – на себе си, на мисленето за живота, на свободата, на избора – всичко това прави романа на Емануил А. Видински роман – пътуване. Той има своето начало и край, но преди всичко „настоява“ на пътя. Път, който е колкото общностен, толкова и личен. В който израстването, уроците, изборите съграждат човека през 90-те. Годините, в които всички ние се променяхме и които ни направиха такива, каквито сме днес.