Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

Play & Display. Фотографии на Константин Вълков, съставител Мариета Ценова, издателство „Егоист. Бг“, 2023 г.

„Фотографията не е просто изкуство на наблюдението; тя има малко общо с онова, което виждаме, както и с всичко, свързано с онова, което виждаме“, твърди един от най-ироничните фотографи на всички времена – Елиът Ервит, преди да стигне до заключението, че в крайна сметка във всичко запечатано в образа има двама души – фотографа и зрителя.

Човек неволно се сеща за тази „двойственост“, разгръщайки албума Play & Display – фотопредизвикателството на Константин Вълков. За широката публика той е един от емблематичните гласове на „Дарик радио“, известен политически журналист, ангажиран наблюдател на случващото се около нас. Малцина знаят, че Константин Вълков води „двойствен живот“, че има зад гърба си немалко изложби и че журналистическото му любопитство и „наблюдателство“ отдавна го е накарало да застане зад обектива, за да се взре в света с други очи.

Така се ражда и теорията му за „несъвършения кадър“ – снимане на лентов апарат на принципа „проба-грешка“. Ден след ден, докато грешките намаляват и постепенно изчезнат, за да отстъпят място на първите изложби, изненадали публиката.

Това е важно, тъй като Константин Вълков не е любител фотограф, а е направо „влюбен във фотографията“. И тук журналистът определено му се притича на помощ. Той е наясно с „предисторията“ на персонажите и на ситуациите, които иска да „запечати във времето“, което постепенно се превръща в негово основно предимство. В този случай „наблюдателят“ и „фотографът“ просто си подават ръка, а разговорът продължава в друго измерение, в някаква „тънка реалност“ (Алфред Стиглиц), често по-тънка дори, отколкото самата реалност.

Резултатът е мащабен проект, преимуществено от „истории с хора“ – действащи лица от днешния живот на България. Но забележете: това не просто са „визуални проекции на гостите пред микрофона в студиото“, а „второ събеседване“ с тях. Вглеждане в лица, в повечето случаи добре познати на всички, които виждаме сега наново, в черно и бяло, в „цвета на душата“.

Съседството между тях, отграничено от ненадейни репортажни снимки, усилва ефекта от тази галерия на „познати (и непознати) лица“. Сякаш, за да ни убеди, че „половината“ от портрета е самият човек, а останалото е онзи, който надзърта в душата му. Така се стига до „разкриването“ на политици от различни генерации отвъд протоколните им усмивки, като особено интересна е снимката на Бойко Борисов от 2019 г., на която той всъщност си „партнира“ с Тръмп. Инак всяка една от фотографиите (на актьори, политици, журналисти, художници, спортисти и т.н.) е в „първо лице“, кадрирана от собствената си „история“.

„Географията“ във фотографиите на Константин Вълков е също „история“. От години той е направо „болен по Африка“, което прераства в докторантура по африканистика в престижен нидерландски университет. Но в този албум африканската тема е само загатната (най-вече с финала в Кейптаун), а измеренията на „другостта“ са повече от разнопосочни – от Хага през Арл и от Лагос през Афганистан или Абу Даби.

Интересното при Play & Display е, че корицата е текстова, сиреч неутрална към образите. В такива случаи ролята на „тест“ се пада на първата подбрана фотография. На нея виждаме как заслонено от шапка лице разделя надвисналите облаци от морската шир, вписвайки ги в себе си. Мястото е Гърция, годината – 2021. Лична история? Буря или меланхолия, очакване или предзнаменование? Всичко това едновременно. Константин Вълков умее да предава усещането си на зрителя, вкарвайки го в предисторията на кадъра. Фотографията е винаги „двойна игра“, виждане повече от окото, откриване на онова, което по една или друга причина не сме в състояние да видим сами. Именно към тази „тайна за тайната“ ни насочва и проектът Play & Display: истории за лица и ситуации, които ни позволяват да провиждаме в настоящето. Не в миналото.