Култура / Брой 8 (3001), Октомври 2023

„Диктатори, трактори и други приключения“, Димитър Кенаров, превод от английски Ангел Игов, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

Сигурно няма човек, който да не се е питал какво остава накрая от журналистиката – от безкрайните часове ефирно време, от планината списания и вестници, от невъзможно голямото количество текстове, новини, репортажи, интервюта, анализи и коментари, от всичко, което е толкова жизненоважно в един момент, а в следващия вече е остаряло, ненужно и дори малко нелепо. Какво се случва с героите на деня, които слизат от сцената и почти веднага изчезват от погледа ни?

Истината е, че от цялата тази информационна буря в чаша вода малко неща ще оцелеят в следващите години, а тези, които все пак ще останат, задължително ще бъдат добре написани. Защото, когато говорим за литературна журналистика и дори за силата на документалните истории, акцентът пада не толкова върху фактите, въпреки че те са изключително важни и без тях не може, а върху историите.

Димитър Кенаров обяснява пристрастията си към този жанр така: „Може би най-съществената черта на литературната журналистика, това, което я отличава от художественото писане, е не строгото придържане към фактите (езикът винаги конструира света ни независимо от жанра), а безсилието на автора да контролира сюжета. Чувството е, като да се возиш в автомобил, докато някой друг е зад волана. Да приемеш без паника непредвидимостта на живия живот“.

В сборника с репортажи „Диктатори, трактори и други приключения“ са събрани много истории, повечето от които звучат невероятно, именно защото са истински. Като разказите за сноубордистите от Босна и Херцеговина, които се надяват да завали сняг или поне оръдието за изкуствен сняг да заработи в курорта Беласница до Сараево, докато разстилат с лопати изкуствения сняг и се опитват да не мислят за миналото – за това как планините са били минирани, как пистата за бобслей се е превърнала в снайперистко гнездо за сърбите, а ледената пързалка е служила за импровизирана морга по време на войната. Тези момчета не говорят за миналото, въпреки че то присъства на всяка крачка, те просто вярват, че „в сноуборда национализъм няма“, и се надяват да има достатъчно сняг. Един репортаж отпреди единадесет години, който днес може да се чете като разказ.

Друг репортаж ни води в Белград, по туристическия маршрут „Поп-арт Радован“ край „Блок 45“, където бившият лидер на босненските сърби Радован Караджич се укрива близо 12 години от Международния трибунал в Хага под името Драган Дабич, като се представя за лечител, който публикува здравни статии и твърди, че успешно лекува астма, пристрастявания, полова немощ и безплодие, психологически проблеми, стрес, депресия и аутизъм с помощта на невидима сила, която наричал „човешка квантова енергия“. В този репортаж Димитър Кенаров задава въпроси дали тур „Поп-арт Радован“ се превръща в автопародия, или напротив – заиграва се със сръбската национална гордост, дали се бори с агресивния национализъм, или просто е поредната стока на масовия туризъм.

В сборника има още истории за един сериен убиец от Македония, за пътешествие по Дунав, което ни отвежда в концентрационния лагер „Маутхаузен“ в Горна Австрия и в Шангай, предградие на Нови Сад в Сърбия – населено предимно с роми, но и с етнически сърби, унгарци и албанци. Тук са разказите за срещата с един от последните рибари край село Долни Вадим, който не може да се откаже от поминъка си, както и за един затворник, който пази собствения си затвор край Белене. Има истории от Крим и Беларус, от Ирак и Румъния. Текстовете са писани по различно време и за различни издания. Но събрани в един сборник, те създават пъстър калейдоскоп на настоящето – абсурдно, но истинско.

Полският писател и журналист Мариуш Шчигел, идвал няколко пъти в България и познат у нас с документалните си книги „Направи си рай“ и „Готланд“, се шегува, че в Полша литературният репортаж го определят като „незаконно дете, родено от жълтата преса и високата литература“. Истината обаче е, че репортажите в този сборник са преди всичко добри разкази, които имат всички необходими съставки, за да бъдат четени и след време – пълнокръвни герои, истински факти и много светове, пълни с парадокси, които писателското въображение трудно може да измисли.