Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

„Правилата на Националния фонд „Култура“ трябва спешно да се променят“, твърди Гергана Димитрова, артистичен директор на ОСАИК „36 маймуни“, пред сп. „Култура“

17 януари 2024 г. е денят, в който ще разберем дали Националният фонд „Култура“ (НФК) ще осъди организацията „36 маймуни“, или творците, които от 16 години са на т.нар. независима сцена с некомерсиалните си продукции, ще докажат правотата си. Казусът е от близо година и меко казано, смути всички артисти извън държавните структури. Проблемът е в липсата на лого на НФК в няколко медийни публикации за подкрепени от него събития на „36 маймуни“. Спечелилата субсидия организация няма как да контролира подобни публикации, но те са регистрирани чрез мониторинг и са отчетени от НФК като нарушаване на договора от страна на бенефициера. Случаят е емблематичен за сектора, затова поканихме Гергана Димитрова, артистичен директор на „36 маймуни“, да разкаже повече подробности:  

Гергана, доколкото знам, искът срещу организацията ви е за сериозна сума – как реагирате?

В Административния съд бе заведена искова молба от НФК за 182 085 лв., тоест да върнем пълните суми заедно с начислена лихва по два големи културни проекта, за които сме спечелили конкурсно финансиране и които в момента изпълняваме. Дейностите по тях започнахме в началото на 2023 г. и трябва да се отчетем през януари 2024 г. Създаваме прекрасни и смислени неща в областта на изкуството и културата, докато Фондът ни съди за неизпълнение на договорите, защото липсва неговото лого в няколко медийни публикации за наши събития. Всичко щеше да е смешно, ако не подозирахме желание на директора на НФК да унищожи организацията ни. Ако е така, то звучи абсурдно и тревожно, тъй като ние постигаме реални международни успехи в областта на театъра и драматургията, в известна степен и благодарение на подкрепата на НФК.

Съдебните разноски по делото са доста високи поради голямата сума на иска. Минималният разход за адвокат според ставките на съда надхвърля 13 000 лв. за всяка от страните – непосилна сума за малката ни организация. Наложи се да публикуваме сметката си в нашия сайт (www.36monkeys.org) и във Фейсбук и набираме средства за тези разходи. Благодарим на всички, които се отзоваха. Вярваме, че каузата е обща.

Възможно ли е решение извън съда?

Възможно е, ако НФК оттегли исковата си молба. Или ако се постигне извънсъдебно споразумение, което обаче настоящият Управителен съвет (УС) и директорът на НФК, г-н Сава Драгунчев, отказват. Всъщност всичко започна с официално писмо, което получихме от Фонда в края на февруари 2023 г. и в което ни беше определен срок до края на следващия месец да върнем пълните суми по два текущи проекта. Бяхме изумени и стреснати, защото вече ги изпълнявахме и те са животът на организацията ни за цялата година. Поели бяхме много ангажименти към артисти и партньорски организации, включително международни партньорства за интересни и ценни дейности – издаване на съвременна българска драматургия във Франция, България и Финландия, международни копродукции и гостувания в чужбина, планирали бяхме образователна инсталация в едно село и в два града в България, както и голяма танцова продукция за войната в Украйна, за която вече бяхме ангажирали основните танцьори. Радвахме се, че ще имаме страшно много, но смислена и любима работа. И изведнъж получихме това писмо.

Консултирахме се с адвокати. Според тях исканията на НФК са странни и неоснователни. Посъветваха ни да продължим да изпълняваме проектите си, което правим и досега. Същевременно изпратихме възражение до Фонда. Точка по точка обяснихме защо смятаме, че обвиненията към „36 маймуни“ са несъстоятелни – подробно, с доказателства, 120 страници. Нищо не последва от това. Исковата жалба почти напълно повтаря текста от първото писмо.

А разговаряте ли с директора на НФК?

Обадихме се по телефона, директорът ни каза да напишем молба, че искаме да се срещнем с него. Написахме, определиха ни среща, отидохме с адвокат, а директорът заяви, че е сигурен, че ще спечели делото и че ние трябва да върнем „някакви“ пари. Нашият адвокат каза: „Нека видим защо смятате така, каква би могла да бъде процедурата и как би могъл да бъде определен размерът на сумата за връщане, ако действително се установи, че има нарушения от страна на бенефициера“. Отговорът на директора беше, че той не е адвокат и трябва да напишем отново молба за среща. Написахме. На втората среща присъстваше и адвокатът на НФК, адв. Диана Цанкова. Разговорът отново се въртя около това има ли и как би могла да се изработи процедура за определяне на размера на глобата при евентуално установено нарушение като липса на таг в социалните мрежи. Разделихме се с обещанието от тяхна страна, че ще попитат външната адвокатска кантора, която е наета по случая, и ще ни се обадят. Не се обадиха, не ни писаха, а заведоха съдебен иск.

Той обаче е не само за липсващо лого в девет публикации, а и заради „съдържателно несъответствие“?

Съдържателно несъответствие според директора е, че сме играли „37 клечки кибрит“ в зала 2 на „Топлоцентрала“. Но ние сме обявили мястото в своя проект, тоест има пълно съответствие между заявено и направено. Разглеждайки го, експертната комисия на НФК е видяла, че именно „Топлоцентрала“ е официален партньор на продукцията и че ще я играем там, дала е одобрението и високата си оценка за това. Несъответствие има само между мнението на експертната комисия и мнението на директора на Фонда няколко месеца по-късно.

Не можехте ли да играете „37 клечки кибрит“ и на друго място?

Вече го направихме. Кандидатствахме за участие в Международния театрален фестивал „Пиеро“ в Стара Загора, бяхме селектирани и дори спечелихме награда. Но вижте, проектът е оценен от експертна комисия, която приема зала 2 на „Топлоцентрала“ за подходяща сцена – публично място, където могат да идват зрители с всякакви интереси. Проектът е зададен така, с официален партньор и зала. Насочваме нашата реклама към хора, които се интересуват от темата му – икономическата миграция и последствията от това. Не виждаме защо и как да сменим сцената, а и нямаме достатъчно ресурс за това.

Първото писмо дава срок, в който да се поправите, но не сте го направили…

В началото на март в нашето възражение на писмото, освен че доказвахме, че всичко е изправно от наша страна, ние обяснихме, че на медии и автори, които са публикували нещо за нас, няма как да влияем и да искаме от тях да слагат логото на НФК и задължителното им изречение, както и да ги тагват в социалните мрежи.

Според г-н Драгунчев обаче имате и плакати, и други печатни материали без упоменаване на НФК…

Единият печатен материал, който той цитира като официален флаер или плакат, не е нито флаер, нито плакат, нито е печатен. Това е визия, направена за дигитално ползване в сайта ни и онлайн каналите, която да насочва към официалните информативни публикации. Във възражението си описахме също, че на практика премиерните представления и създаването на „37 клечки кибрит“ не са финансирани от НФК. Всичко сме описали в бюджета си пред тях като собствени средства. Имаме подкрепа от международни конкурсни програми и от Столичната програма „Култура“. Затова направихме два дизайна на плакат и флаер – един за премиерите и друг за следващите представления през 2023 г., които вече са с логото на НФК, тъй като той финансира разпространението в България по единия от проектите ни към тях през същата година.

Да не би личностен проблем да провокира всичко това?

Много хора ми задават този въпрос. Питат ме дали сме се карали с г-н Драгунчев. Как да съм се карала, като не бях го виждала?! Първата ни лична среща беше в НФК по повод първото писмо. Имам обаче подозрение. Веднъж публично изразих мнението си във Фейсбук, че правилата на една от програмите в НФК са доста сбъркани, че стойностни проекти не са разгледани, защото са били отхвърлени още от техническата комисия поради неясно формулирано правило, според което в бюджета на кандидатстващите организации разходите за административни и организационни нужди трябва да са точно 40% срещу точно 60%. Тоест вместо да мислят за съдържанието на проекта, кандидатите трябва да се чудят как в една екселска таблица да нагласят хонорарите точно по тази схема. Няма такова правило в никоя програма за подкрепа на културни организации в света, тъй като от това не следва никаква културна политика. Или ограничаваш продукционните разходи, мислейки за подкрепа и развитие на административния капацитет на организациите, или даваш приоритет на продукционните разходи, опитвайки се да дадеш възможност за повече мащаб в продукциите.

Д-р Драгунчев реагира доста критично под моята публикация с обвинение, че искам да се раздават публични пари едва ли не безотговорно, нецелесъобразно и незаконосъобразно. И аз, вместо да влизам в тона, казах, че явно не се разбираме и че е нужен повече диалог между бенефициерите и НФК. Диалог не последва, но няколко месеца по-късно получихме писмото, което, образно казано, ни разстреля в корема.

Преди това получавали ли сте субсидия от НФК?

За 16 години, откакто съществува „36 маймуни“, сме печелили конкурси за финансиране на проекти по доста програми, включително на НФК, на Министерството на културата, на Столичната община, както и международни. Още повече, разбира се, са отхвърлените ни проекти, но тях, за съжаление, никой не ги брои. Важното е, че винаги сме били изрядни. А най-голямата щета от случилото се е, че то послужи като сплашване на другите организации от независимия културен сектор. Всички вече знаят, че щом съдят „Маймуните“, които са толкова примерни и изрядни, значи трябва да си налягат парцалите и да мълчат. Повечето направо са се смразили от страх, не смеят да пишат нищо, свързано с НФК, по стените си в социалните мрежи, за да нямат проблеми. Знаят, че от Фонда ги следят. Не е добра тази тенденция, вредна е.

Работите и с чуждестранни партньори – как там се уреждат подобни отношения?

Партньорите ни от Германия научиха какво ни се случва след първата ни публикация по темата преди няколко месеца в отговор на съобщението на НФК във Фейсбук до медиите, че ще съди три организации и една от тях ще е „36 маймуни“. И бяха страшно учудени. От немската компания, с която заедно продуцираме „37 клечки кибрит“, ме попитаха какво става, разказах им и реакцията им беше: „Ама как така, те не са финансирали самото създаване и премиерите, а разпространението на „37 клечки кибрит“?!“. Ами така е, отвърнах, но твърдят, че каквото и да направим през тази година, щом имаме финансиране от тях за някаква дейност, то логото им трябва да е във всичките ни дейности по проекта. Реакцията на германците беше: „Не, не е възможно! Нали това не е договор за спонсорство, основният му предмет нали не е да ги рекламирате?!“. Не е, казах, но така излиза.

Не бяха чували за подобно нещо. Заявиха, че никоя финансираща организация не се е държала така с тях и че дори да се случи да пропуснат нещо, им се обаждат, казват им да поправят грешката, те го правят и работата продължава в партньорски тон. Реакцията на швейцарската фондация, с която работим, беше същата. Даже уточниха, че ако някой нещо някъде е пропуснал, за тях е обидно да настояват логото им да бъде навсякъде. А да съдят някого за това, намират за много лоша практика. Френските ни партньори също бяха изумени от претенциите на НФК, а международната мрежа за съвременна драматургия и превод EURODRAM, на която съм президент, предложи случаят да се разгласи в цяла Европа като порочна практика и пример за цензура. Струва ми се, че случващото се тук не допринася за добрия международен имидж на НФК.

Ударът е и по авторитета на вашата организация…

Точно така е. Години наред градим доброто си име и пред партньори, и пред публика. Внимателни сме в работата си, държим на принципите си, не залитаме в комерсиални проекти, опитваме се винаги да имаме висока добавена стойност и международно измерение. Може би затова още не мога да разбера в какво се изразява вината ни, но знам, че ще имаме проблем да правим следващите си проекти, докато не излезе решение на съда или не бъде оттеглен искът. Никак не е приятно.

След пандемията НФК разпределя милиони левове – налага ли се промяна в правилата?

Не се налага, а е задължително да има. НФК стана примамливо място. И не се съмнявам, че в момента, с очакването да дойдат и пари по Плана за възстановяване и устойчивост, има доста апетити към поста на изпълнителния директор и членството в УС. Предполагам, че различни хора биха се опитали да овладеят този фонд, за да се възползват и упражняват власт. А начинът това да не се случи е с широко участие на обществеността, с публични конкурси – прозрачни и с ясни критерии, на които да се явяват различни кандидати и да се изберат както изпълнителният директор, който да има над себе си контролиращ орган, така и членовете на УС на НФК. Мандатът на сегашния УС изтича през ноември. Промените трябва да настъпят сега. Ако просто бъдат спуснати следващите „наши хора“, това няма да е никаква реформа и проблемите ще се задълбочат. Нужни са повече диалог с активни културни и творчески организации, анализ на ситуацията от експерти и обществен контрол.

Какво бихте посъветвали колегите си от независимия сектор?

Да забравят максимата „всеки се спасява сам“. Защото, докато всеки се спасява сам, всички потъваме заедно.

Гергана Димитрова завършва културология в СУ „Св. Климент Охридски“, режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и в Театралната академия „Ернст Буш“ в Берлин. От 2006 г. работи като преводач и режисьор на свободна практика. Основава и председателства Организацията за съвременно алтернативно изкуство и култура „36 маймуни“ от 2007 г., съоснователка е на АСТ-Асоциация за свободен театър и на Асоциация „Топлоцентрала“. Президент е на международната мрежа за съвременна драматургия и превод EURODRAM (2021, 2023) и координатор на българския комитет в мрежата от 2015 г. Създател и основен продуцент на платформата за нова драматургия ProText.