Култура / Брой 9 (3002), Ноември 2023

Емилия Шушарова, секретар на Народно читалище „Любен Каравелов 1897“ – Куртово Конаре

Кои са най-големите проблеми пред читалищата днес – отвъд огромните проблеми с материалната база и оборудването?

Ако преди година трябваше да отговоря на този въпрос, щях да кажа материалната база, но само преди дни завърши цялостният ремонт на читалищната сграда и най-големият ни проблем е разрешен. Преди ремонта се налагаше да ползваме и други пространства – залата на кметството, заведения в селото, парка на двореца „Кричим“ (който е в Куртово Конаре). Що се касае до оборудването – сравнително добре сме обeзпечени благодарение на работата ни по проекти и партньорствата с фирми от ИТ сектора. Проблем в бъдеще може да бъде цената на електроенергията. Смятам, че за читалищата сериозен проблем е и ниското заплащане на служителите. Това ги прави непривлекателни за младите кадри. Проблем е и уравниловката – може да развиваш добра дейност, но може и да не се напрягаш много – субсидията е една и съща. Лично аз намирам за сериозен проблем закостенялото възприемане на читалището като място само за любителско творчество и отхвърляне на всякакъв опит за модернизация, за достъп до съвременно изкуство, активен граждански диалог, информационно и медийно ограмотяване, развитие на предприемачество в нови области, работа по проекти и пр. За това вина носи и част от читалищната гилдия, страдаща от криворазбран патриотизъм и затваряне в границите на локалното възприемане на културните процеси. През последните 20 години има национални и международни програми, които предоставят ресурси на проектен принцип, но голяма част от читалищата не възприемат добре тези възможности. Описаните проблеми водят до възприемане на читалището като отживяла времето си институция, каквато всъщност то не е.

Какви са културно-просветните задачи, които по закон държавата е възложила на читалищата? Как вашето читалище успява да се справи с тях?

Първите читалища възникват през 50-те години на XIX век. В своя начален вид те са самоорганизация на общността и престиж за населеното място. По времето на социализма читалищата минават на пълен държавен контрол и подчинение на партийните повели. От октомври 1996 г. е приет Закон за народните читалища, действащ и понастоящем, според който те са традиционни самоуправляващи се културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Те се регистрират по Закона за народните читалища като юридически лица с нестопанска цел, за да изпълняват следните цели, свързани с потребностите на хората:

а) развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност на населението;

б) запазване на местните обичаи и традиции, развитие на творческите заложби на участниците в дейността на читалището;
в) разширяване на знанията на хората и подрастващите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата;

г) възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание в населението;

д) осигуряване на достъп до информация.

Според закона читалището е както общностно, така и държавно. Този двойствен характер е заложен и в законовата му рамка. От една страна – гражданско сдружение, юридическо лице с нестопанска цел, а от друга – бюджетно субсидирана организация, на която се вменяват „държавни културно-просветни задачи“. За да се справи с поставените задачи, нашето читалище развива следните дейности:

1. Библиотека, която работи с щатен библиотекар. Разполага с две помещения – детски отдел и отдел за възрастни, има около 10 000 т. литература и е включена в Програма „Глобални библиотеки“. Прави различни инициативи – срещи с творци, участия в Маратон на четенето, Националната библиотечна седмица и др.

2. Любителско творчество: към читалището функционират женски народен хор, детска фолклорна група „Куртовче“ и танцов клуб „Куртовка“.

3. Школи и кръжоци: школата за работа с царевична шума е голяма наша гордост. През 2012 г. бе регионален победител в системата „Живи човешки съкровища“, а след това спечели и националния конкурс „Чудесата на България“ – за нематериално културно наследство, което ѝ даде възможност за израстване. Бе включена като партньор на Сдружение „Духовно огледало“ (София) и осъществи изложби в различни краища на света – от централата на ЮНЕСКО в Париж, до Токио, Дом „Витгенщайн“ (Виена), Грузия, Италия, Словакия, Северна Македония, Катар и др. Имаме и кулинарен кръжок, правим арт работилници с кошничари.

4. Културно-просветна дейност: организираме всички местни празници и чествания, срещи с творци, културни събития. Вече 15 г. сме организатор на Куртово Конаре Фест (Фестивал на чушката, домата, традиционните храни и занаяти). Това беше първият читалищен фестивал, посветен на храните и местните изчезващи сортове, който се оказа много важен за опазване на поминъка, но и за представяне на богата културна програма в тридневния му формат – изложби, джаз и рок концерти, фолклор, класика, пленери, детски забавления. За тази идея бяхме подкрепени от Фондация „Америка за България“ и Платформа АГОРА. От 2021 г. провеждаме още един фестивал – за занаяти от растителни материали – „Плетеница“. От май 2023 г. провеждаме Национален фолклорен песенен конкурс „Пролетна дъга“ в партньорство с Швейцаро-българска асоциация за култура и кметство Куртово Конаре.

5. Компютърна зала и ИКТ: бяхме сред първите 25 читалища в България с компютърна зала още от далечната 2002 г. чрез Проект „Читалища“. Провеждаме обучения според моментната нужда: работа в Zoom, ползване на Месинджър, Вайбър, електронна поща и Фейсбук – индивидуални и групови обучения. Много ни помага партньорството с Асоциация „Съвременни читалища“.

6. Активно гражданство и общностно развитие: в читалището редовно се провеждат форуми, дискусии, кампании – за подпомагане на бежанците от Украйна, за възрастните хора в Куртово Конаре, помощ от пострадали в бедствия, развитие на местното дарителство.

7. Работа по проекти: от 2000 г. до момента имаме реализирани над 60 проекта в различни области – културно наследство, екология, ИТ, общностно развитие, дарителство, туризъм, предприемачество.

Как общината участва в дейността на читалището ви?

Част от събитията ни са включени в Културния календар на общината. Куртово Конаре Фест се утвърди като едно от най-мащабните и популярни събития. Неслучайно през 2011 г. този фестивал бе определен за иновативното културно събитие на община Стамболийски и получи финансиране по ОПРР – за иновативни културни събития. От 2016 г. редовно получаваме средства от община Стамболийски за подпомагане на организацията на фестивала. През 2023 г. общината извърши цялостен ремонт на читалищната сграда – със собствени средства. Читалището получава и допълнителна общинска субсидия – около 6000 лв. годишно, която ни помага за поддръжка, режийни и финансиране на културни събития. С кметството на Куртово Конаре си партнираме при организацията на почти всички по-големи събития.

Какво е значението на читалището ви за местната общност?

Надяваме се, че го приемат добре и че им даваме поводи за гордост, което личи от обратната връзка. Работим активно с доброволци – и млади, и възрастни, затова и наградите, които получаваме, са признание за всички. Носители сме както на Голямата читалищна награда в Конкурса АГОРА, така и на номинации в този конкурс за читалищни инициативи – почти всяка година. Куртово Конаре Фест има международно признание и е носител на наградата „Европейски посланик за иновации и общностно развитие“. През 2023 г. получихме и признание от МК – за творчески постижения и цялостен принос за развитието на читалищното дело.

Успявате ли да привлечете най-младите във вашите дейности и как го постигате?

Най-младите са и в библиотеката, и в школите, и в Лятната академия за деца. Голямата ангажираност на децата в училище и заниманията им с извънкласни дейности чрез проекти на МОН затрудняват работата ни и се налага да преминем в режим на работа в събота и неделя, или по-късно вечер. Друг проблем е тенденцията децата да се записват на училище в големия град. Причина е близостта до Пловдив и фактът, че много родители работят извън селото. В местното училище има достатъчно деца, но има опасност в бъдеще от сегрегация, т.е. да останат деца само от ромски произход. Това е ново предизвикателство пред нас и затова насочваме усилията си за работа с малцинствени групи.

От каква подкрепа от страна на Министерството на културата се нуждаете и за какви дейности?

От няколко години липсва подкрепа от МК за дейности по програма „Политика в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство“, или т.нар. допълваща субсидия за читалищата. На конкурсен принцип се разпределяха средства за частични ремонти на сградите, художествено-творческа дейност и попълване на библиотечния фонд, техническо оборудване, библиотечен и друг софтуер. За сметка на това се появиха нови програми – „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност“, ПРСР, програми към Национален фонд „Култура“, т.нар. Норвежка програма. За съжаление, средствата за програма „Любителско творчество“ към НФК тази година са доста ограничени. Най-общо казано – нека да продължи политиката на МК за подкрепа на читалищата на проектен принцип. И да не се стига до създаване на консултантски екипи, които да подготвят проектите на читалищата, за тази идея чух наскоро. Читалищните екипи имаха достатъчно време да подготвят своите кадри. Ние най-добре познаваме спецификите и нуждите на местните общности.

Емилия Шушарова е завършила ОМГ „Акад. Кирил Попов“ в Пловдив, ДБИ със специалност „Библиотекознание и библиография“, специализирала е културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е експерт в Съвета за читалищно дело към МК през периода 1992–94 г., член на редакционната колегия на сп. „Читалище“ в същия период.

* * *

Борис Самаринов, секретар на Народно читалище „Васил Левски 1928“ в София

Кои са най-големите проблеми пред читалищата днес – отвъд огромните проблеми с материалната база и оборудването?

След материалната база и оборудването идва проблемът с кадрите и мотивацията им. Да, истина е, че в тази работа трябва да гориш и да я правиш със сърце и душа, но хората в читалищата от десетилетия са на ръба на оцеляването. За да мога да правя това, което правя, няма как да разчитам на читалищна заплата. Винаги основната част от доходите ми е идвала от музика. Поради този факт в читалищата липсват млади и мотивирани хора. Изключително грозно в последните години е как хора, израснали на читалищните сцени, наложиха стереотипа, че читалище е равно на аматьорщина...

Какви са културно-просветните задачи, които по закон държавата е възложила на читалищата? Как вашето читалище успява да се справи с тях?

Истината е, че читалището не е възникнало вследствие на държавата. Тя по-късно го припознава като стожер на културата и изкуството на България. Неслучайно то е признато за част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Културата и образованието винаги са вървели ръка за ръка, но в последните години културата значително изостана. Държавата разбра, че без образование не става, и започна да налива значителни средства, къде с ясна стратегия, къде напосоки. А с всеки държавен бюджет парите за култура си остават същите. Няма как да имаме мислещи, сензитивни хора без инвестиции в култура и изкуство. Аз нямам инструменти да оказвам влияние на държавната политика, но следвам убежденията си на микрониво в нашата местна общност. Вярвам, че културата и изкуството създават хора.

Как общината и районът участват в дейността на читалището ви?

За съжаление, районите в София не разполагат със средства и не могат да подкрепят допълнително читалищата, както това става в други градове в страната. Въпреки това администрацията ни подкрепя с каквото може в инициативите, които организираме. Район „Подуяне“ съдейства за подобряването на сградния фонд и през 2022 г. реновирахме основната сграда на читалището – нов покрив, саниране, дограма, осветление по програма „Красива България“

Какво е значението на читалището ви за местната общност в Подуяне?

Смея да кажа, че ние сме значим фактор в културния живот на района. Реализираме проекти не само в сферата на културата и изкуството. Чрез програмата „Зелена София“ заедно с активни жители на квартала успяхме да облагородим прилежащите пространства около читалището. От няколко години сме пункт на инициативата „Капачки за бъдеще“.

Успявате ли да привлечете най-младите във вашите дейности и как го постигате?

Работим в партньорство със седем училища и шест детски градини в района. През този месец с проекта „Приказки на колела“ посетихме над 800 деца с подвижната сцена за японски Камишибай театър. Разказвахме историята за „Гората и омагьосаното момче“ от Хелиана Стоичкова и посадихме с децата дърво. Огромни благодарности на СП „Култура“, която ни подкрепи в направление „Културно-образователни проекти, активни публики“. Благодарение на възможностите, които дават СП „Култура“ и Столичната община, реализирахме няколко значими събития като „Софийски коледари“, „Приказки в 5 следобед“ и фестивала „Подуенски музиканти“.

От каква подкрепа от страна на Министерството на културата се нуждаете и за какви дейности?

След ремонта на сградата успяхме да възстановим концертната зала на читалището, която отново оживя след повече от 20 години. На сцената ѝ са концертирали Георги Станчев, Димитър Воев, Лили Иванова, група „Ахат“... С помощта на дарители и серия от благотворителни концерти успяхме да съберем над 22 000 лева, които инвестирахме в отопление на залата. Така тя ще може да се ползва целогодишно за концерти и събития. Изпратихме писмо до Министерството на културата с молба за отпускане на допълнителни субсидирани бройки, които да организират дейността и поддръжката на концертната зала. С работата си през последните години екипът на читалището показа, че има капацитет да организира стойностни културни събития, от които жителите на района се нуждаят.

Борис Самаринов е магистър по Европейска интеграция от УНСС и магистър по педагогика на обучението по музика от НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Има над 20-годишен опит в областта на културата, изкуството и развитието на местни общности като читалищен секретар и действащ музикант. Участник в шестото издание на „40 до 40“ на Дарик радио и Инициативата за създаване на бъдещо поколение граждански лидери на ФРГИ.

* * *

Даниела Димитрова – изпълнителен директор на Сдружение „Плевенски обществен фонд – Читалища“

Кои са най-големите проблеми пред читалищата днес?

Днес са необходими адаптивност и развитие на потенциалите, за да не се изостава от темпото на времето. Това е твърде сложно за читалищата, тъй като са носители на известен консерватизъм, който ги е съхранявал, от една страна, а от друга, според своя закон и мисия те опазват и разпространяват културно-просветните традиции на своите общности. Читалищната мрежа се нуждае от обновление и осъвременяване, за да не загуби връзката с хората. Онези, които са по-адаптивни и креативни, намират решения, но голяма част от читалищата, особено в най-малките населени места, се затрудняват. Ако не намерят своя нов облик, рискуват да работят не за своите общности, а за себе си. В най-лошия случай стои опасността да замре дейността им.

Какви са културно-просветните задачи, които по закон държавата е възложила на читалищата?

Законът за народните читалища единствено формулира възможността на държавата да поставя задачи на читалищата. На практика този ангажимент на държавата не е формализиран. Ежегодно читалищата се отчитат на Министерството на културата, което е тяхно задължение, но от това не следват някакви действия. Но как да се очакват конкретни държавни задачи към един обществен сектор, когато липсва дългосрочна политика за него, с дефинирани стратегически цели и очаквани резултати. В този смисъл читалищата получават безгранична свобода да избират своя път за развитие и подходи за работа. Но в същото време тази т.нар. свобода често прилича на липса на заинтересованост и отговорност от страна на държавата.

Как общините участват в дейността на читалищата, с които работите?

В някои общини читалищата са основен „актьор“ в изпълнение на местните културни политики, другаде се водят „пунически“ войни, причините за които са отдавна забравени. Основни фактори за отношенията между тези две обществени структури са наследени нагласи на враждебност и йерархичност; неефективна комуникация; зле разбрана свобода от читалищата и неразбиране за организационната им независимост и самостоятелност от страна на властта; неотчитане на общите интереси и не на последно място – личният фактор. В общините, на чиято територия работи Плевенският обществен фонд „Читалища“, са повече добрите примери – съвместно планиране на културния календар, включване на читалищата в общински проекти за ремонт на сградния фонд, добре функциониращи общински фондове за подкрепа на читалищни проекти; допълнително финансиране. Този дух на партньорство е резултат от дългогодишни усилия за повишаване на уменията и на едните, и на другите за водене на диалог, за преодоляване на конфликтни ситуации, за междусекторно партньорство и работа в мрежа..

Какво е значението на читалищата за местните общности?

Повече от 20 години работим на терен с читалищата от област Плевен и извън нея. Особено ефективни са иновативните практики, които устойчиво въвеждаме в полза на най-рисковите социални групи и особено в селските общности. Чрез наши проекти бяха въведени социални услуги в полза на самотните стари хора от най-малките населени места, които вече са делегирана държавна дейност на общините. Създадохме читалищни творчески занимални за ромските деца в селата. Изграждаме младежки лидери, които намират личностна и професионална реализация. Проектите ни осигуряват достъп до култура на социално изолирани общности. Но основна наша грижа е повишаване компетенциите на читалищните хора, защото от тях преди всичко зависи качеството на читалищните дейности.

Успяват ли читалищата да привлекат най-младите в своите дейности?

Това е един от големите проблеми, особено в малките населени места. Познават ли читалищата добре потребностите на младите хора? Осигуряват ли им достъп до култура, съответстваща на техните интереси? Могат ли читалищата да бъдат посредник между „голямото“ изкуство и младите? Самосъзнават ли се те като граждански организации, които да изграждат младежки лидери чрез неформално образование и участие? Малък процент от читалищата биха отговорили утвърдително на тези въпроси. За съжаление.

От каква подкрепа от страна на МК се нуждаят читалищата?

От национална политика, която да е ориентир за развитието им. МК носи тази обществена отговорност, както и за въвеждането на стандарти, които да окуражават активно работещите и да подкрепят онези, които са останали в миналото и има риск да се превърнат в музейни експонати. Би било полезно Законът за народните читалища да има свой правилник, който да улеснява прилагането му.

Сдружението „Плевенски обществен фонд – Читалища“ е учредено през 2001 г. в Плевен. В него членуват над 140 читалища (действителни и асоциирани членове), общини; НПО и физически лица – в лицето на уважавани общественици и творчески личности. Мисията му е развитие на местните общности чрез мрежата на читалищата.

* * *

Емилия Лисичкова – председател на Управителния съвет на сдружение „Платформа АГОРА“

Кои са най-големите проблеми пред читалищата днес – отвъд огромните проблеми с материалната база и оборудването?

Трудно е да се говори за читалището днес в единствено число. Зад голямата им численост стои голямо многообразие и различност, която ги прави незаменими за своите общности по един или друг начин. Съответно това поражда различни типови предизвикателства пред различните читалищни подгрупи – произтичащи от вътрешния им капаците за управление и развитие, от адаптивността им към специфичните проблеми на местните общности, от местния контекст и типа общност, с която са обвързани. Бих посочила няколко предизвикателства, които не произтичат от финансовото или материалното състояние: баланса между традицията и промяната, който да съхрани идентичността на читалището и същевременно да отговаря на динамиката на средата; нарастващата потребност от нови компетентности, които да изведат на качествено ново ниво стила и технологията им на управление; глобализацията и информационното общество. Предизвикателствата пред съвременното читалище са същите, каквито са били в дългата му история – предизвикателствата на общностното развитие, на просвещението, на културната идентичност, на модернизацията и интеграцията. Различни са само средствата, подходите и контекстът, в който те се прилагат.

Какви са културно-просветните задачи, които по закон държавата е възложила на читалищата?

Според Закона за народните читалища те са традиционни самоуправляващи се културно-просветни сдружения с нестопанска цел. Изпълняват културно-просветни задачи, свързани с развитието и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, запазване на обичаите и традициите, разширяване на знанията на гражданите и приобщаване към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата, възпитават и утвърждават националното самосъзнание и осигуряват достъп до информация. Едновременно с това законът предлага многообразни форми и възможности за реализирането на тези задачи – чрез библиотеки и читални, школи, клубове, концерти, развитие на любителското и самобитно творчество, музейни сбирки и експозиции. През годините „Платформа АГОРА“ полага усилия за засилване на връзката на читалището със своята общност през граждански форуми, развитие на доброволчеството и дарителството, стимулиране на гражданската инициатива и повишаване на капацитета на читалищата за работа в съвременната динамична среда.

Как общините участват в дейността на читалищата, с които работите?

В последните години работим активно с 10 общини, с които в партньорство създадохме общински фондове за подкрепа на местни инициативи. Това бе нашият отговор на ограничените местни ресурси. Читалищата са сред най-активните участници във фондовете. През годините са подкрепени многобройни техни инициативи, които решават проблеми на местното население и подобряват качеството на услугите, които предлагат.

Какво е значението на читалищата, с които работите, за местните общности?

Много от читалищата, с които работи АГОРА, притежават характеристиките на съвременни общностни центрове за развитие – поддържат диалог с общността, удовлетворяват различни нейни потребности и успяват да мобилизират гражданската енергия и инициатива.

Успяват ли читалищата да привлекат най-младите в своите дейности?

Големи са различията в подходите на читалищата към младите хора по места. Много от тях са изкушени от местния фолклор и традиция, но има читалища, които правят иновативен прочит на работата си с деца и младежи и ги ангажират в базирани на наука и технологии съвременни форми.

От каква подкрепа от страна на МК се нуждаят читалищата?

Както вече споменах, различията вътре в самия читалищен сектор са големи. Би било добре да се разработят и прилагат политики и стратегии диференцирано според нуждите и капацитета им.

Емилия Лисичкова е с многогодишен опит в изграждане на мрежи, разработване на иновативни общностни подходи за развитие. Работила е с редица международни организации, сред които Програмата на ООН за развитие, Програмата „Матра“, Американската агенция за международно развитие, фондация „Чарлз Стюарт Мот“, фондация „Америка за България“, както и различни европейски фондове и програми. Платформа АГОРА – Активни граждански общности за развитие и алтернатива, е неправителствена организация, регистрирана през 2008 г. Тя е доброволно сдружение на физически и юридически лица, които инвестират усилия и ресурси за издигане на ролята на съвременното читалище като център за общностно развитие и катализатор на гражданско участие.