РЦСИ „Топлоцентрала“: две години по-късно
За първите две години от своето съществуване Регионалният център за съвременни изкуства „Топлоцентрала“ промени осезаемо културната карта на София. Вече забравихме колко отдавна се появи идеята за преустройство на изоставената топлоцентрала на НДК в Южния парк, построена през 1981 г. Сътрудничеството между група артисти от независимата сцена и Столичната община започна в 2014 г. и след дълъг период на реализация през есента на 2021 г. новото, модерно пространство за изпълнителски и визуални изкуства оживя и бързо се превърна в магнит за разнородна публика. Какво се случи през тези две години – разговаряме с директора на РЦСИ „Топлоцентрала“ Веселин Димов и ръководителя на отдел „Визуални изкуства“ Владия Михайлова.
Веселин Димов: Равносметката и мечтите
„Топлоцентрала“ беше създадена като регионален център за независими творци. Две години по-късно каква част от тази сцена успяхте да привлечете?
РЦСИ „Топлоцентрала“ започна своята дейност по време на пандемията и беше единственият арт център, който се откри в Европа в този период. Тенденцията по света тогава беше към временно или постоянно затваряне на пространствата за култура, която не подмина и София, където бяха закрити Червената къща, ДНК и Театър „Азарян“. Този факт, както и повишената финансова подкрепа през този период за независимите артисти и компании доведоха до свръхпроизводство и много бързо превърнаха „Топлоцентрала“ в най-голямото и търсено, на моменти без алтернатива, пространство за съвременни изкуства в София. Точна статистика е трудно да се даде, защото и около 20 фестивала доведоха свои артисти и събития, но сумарно вероятно близо 1000 артисти на свободна практика се изявиха на нашите сцени от общо 1500 по неофициални данни в София. От страната при нас се представиха артисти от Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, Смолян, Търговище, Казанлък.
Какъв е интересът на независимите творци към условията, които предлагате?
Интересът е огромен, по-голям, отколкото се очакваше... и не намалява. За две години РСЦИ „Топлоцентрала“ реализира над 1700 събития (1/3 от които съвременен танц, цирк и театър; 1/3 образователни и социални събития и последната третина – музикални събития, визуални изкуства, литература, кино, терапевтични, научни, гранични и мултижанрови форми, конференции, фирмени представяния, празнувания, награждавания и др.). Условията, които „Топлоцентрала“ предлага, са на практика без конкуренция и революционни за независимата сцена до този момент – 70/30 процента разпределение на приходите в полза на артистите, мултифункционални зали, създадени от хора, които са знаели от какво ще има нужда, нова и разнообразна съвременна техника, млади, бързи и адекватни екипи – технически, продукционен и комуникационен.
Работите с отворени покани към творци и с покани за копродукции. Каква част от продукцията в „Топлоцентрала“ се създава по този начин?
„Топлоцентрала“ работи на принципа на отворената покана един път годишно за готови представления и копродукции. Тя се провежда наесен и в нея биват селектирани от жури, което е различно всяка година, 15 готови представления и 5 копродукции, които съставят сърцевината на програмата за следващата календарна година. Селектираната на този принцип артистична програма е две трети от общата, като останалата част е курирана чрез директни покани, за които имаме право по устройствен правилник. На такъв принцип е и чуждестранната програма. Бихме подобрили някои неща – по-дълъг срок за кандидатстване, по-кратък – за решение и подписване на договора за 5 изигравания, който да бъде евентуално подновен. Диалогът в действие между артистите, публиката и персонала е ключов.
Поддържате резидентна програма. Колко гостуващи творци досега сте приели?
Държа да уточня – „резидентна програма“ в смисъла, в който се разбира в Европа – в България още не съществува. В „Топлоцентрала“ имаме резидентен център, състоящ се от 4 стаи с общ хол, два балкона и всичко необходимо за нормален живот, които използваме да каним чуждестранни артисти и артисти извън София с цел тяхно представяне пред публика, изследователска дейност или техни уъркшопи. За постигане на „програма“ в истинския смисъл на думата са необходими средства за дневни, студио и продукционни, каквито „Топлоцентрала“ на този етап няма. Активисти от творческия сектор работим от няколко години по-съзнателно за създаване на резидентни програми на национално и на местно ниво. Иначе в резидентния център на „Топлоцентрала“ за две години са пребивавали 176 артисти, от които 17 български и 159 чужденци от 34 страни на четири континента, със среден срок на пребиваване около 5 дни (най-кратко 2, най-дълго 90 дни). За 90-дневната резиденция партньор ни е Schloss Solitude от Германия, едно от най-утвърдените и добри места за резиденции в света. Вече две поредни години с тях си изпращаме по един артист годишно в двете посоки след обща селекция.
Свързваме „Топлоцентрала“ с гостуването на известни европейски артисти. Как финансирате техните спектакли?
Вярно е. За две години от сферата на изпълнителските изкуства гостуваха 43 трупи, някои от които със световна известност – Саша Валц, Forced Entertainment, Ян Фабр, Клаудия Кастелучи, Борис Гребенщиков, Liquid Loft, Gobs Quad, Senor Serrano, Csaba Molnar, Театър Младинско, Франсоа Шейно, Ноа Зук, Израел Алони и др. Те се финансират от продукционния бюджет на Центъра с постоянната подкрепа на чуждестранните културни институти в София и задгранични организации, подпомагащи пътувания на свои трупи в чужбина. Критериите са били и остават: вдъхновяващи артисти и компании със свой изграден стил и история, готови да споделят и работят с тукашните артисти, и възможност да се видят различни видове театър, каквито нямаме развити в България.
Как привличате и как развивате вашата публика?
Публиките привличаме по разнообразни начини: чрез сайта ни (който спечели награда); чрез Фейсбук събития; чрез постоянно добавяне на съдържание (интервюта и статии) в подкаста и блога ни; чрез Инстаграм и месечните ни програмки, които се разпространяват на ключови места в града; инфотабла в двора, нюзлетър за артисти и рекламен спот в метрото, периодично тематични кампании в интернет. Разбира се, разчитаме и на артистите и клиентите, които идват при нас, и на техните канали за комуникация. В процес на разработване са: мобилно приложение, което хората могат изтеглят на телефоните си и да получават всекидневно актуална информация за събития, указателни табели в града, видеоекрани с клипове и билбордове.
Слагате специален акцент върху културно-образователните проекти.
Трудно е да се отличи сред множеството, но такива са възможността български театрали да работят заедно с трупи като „Саша Валц“ и Forced Entertainment, дейностите на Планетариума, дебатите по ключови обществени казуси „Среда“, ежегодната хореографска академия „Хелиос“, редовните игри арткуиз и работилниците за деца, танцьори, мениджъри, диджеи и мн. др. За мен културно-образователните проекти са ракетите носители на новите знания и умения и строят реалните мостове на свързаност, диалог и общностно включване.
„Топлоцентрала“ се финансира от Столичната община и Министерството на културата. Какви са предизвикателствата за вас при този тип смесено финансиране?
Постигането на този модел не беше случайно и отне много време, комуникация и целенасочени усилия. Смятам смесеното финансиране за много позитивно, създаващо повече възможности, стабилност и даващо добър пример за бъдещето. Навсякъде в Европа съществуването на център за съвременни изкуства без субсидии е обречено на фалит или бърза комерсиализация. При „Топлоцентрала“ подкрепата от Столичната община е за издръжка и продукционни, а субсидията от Министерството на културата е за заплати на работещите.
Каква е ролята на Обществено-експертния съвет към „Топлоцентрала“, предвиден в Устройствения правилник, и кои са неговите членове?
Ролята на Обществено-експертния съвет е да поддържа посоката и изпълнението на мисията и целите на „Топлоцентрала“; да подпомага устойчивостта и свързаността на Центъра на национално и международно ниво. В него има представители на Столичната община, МК, представител на Асоциацията на чуждестранните културни институти EUNIC, Асоциация „Топлоцентрала“, чуждестранните експерти, подпомагали процеса, и доказани обществени фигури. Почетни членове остават Йорданка Фандъкова, Гийом Робер и Малина Едрева, които имат огромна заслуга за реализацията на проекта. Новият състав на Съвета ще бъде обявен скоро. Тук е добре и да напомня за съществуването и важността на Асоциация „Топлоцентрала“, която също е ключов фактор за посоката и бъдещето на Центъра – тя се състои от артисти, архитекти, градостроители, мениджъри, предприемачи, участвали от самото начало в процеса на създаване, една гражданска организация, която постоянно ще напомня, че „Топлоцентрала“ е един bottom up, grass-root[1], гражданско-институционален проект.
В мисията на „Топлоцентрала“ е записано, че тя трябва да създаде нов модел за бъдещи арт центрове в България. Има ли интерес от други градове към вашия опит?
Смятам, че РЦСИ „Топлоцентрала“ вече е такъв модел и първите две години от дейността му доказват неговата нужда и успешност. Интерес до този момент към модела са проявили колеги от Варна, Габрово, Велико Търново, Пловдив, а от чужбина – от Албания, Косово, Франция, Полша, където бях специално поканен, за да разкажа за него.
Как очаквате да се развива „Топлоцентрала“ при новия кмет и новия общински съвет?
Очакваме да се обърне внимание на искането ни за откриване на още работни места, за да успеем да удържим интензитета на работа, който заложихме първите две години, и да намалим претоварването и стреса в екипа. Очаквам да подобрим връзката с парка чрез изграждането на два нови подхода – алеи към „Топлоцентрала“ откъм хълмчетата към двора и терасата, както и да се сложат упътващи табели към РЦСИ в радиус от няколко километра. Бих бил много щастлив, ако се създадат по-добри възможности за взаимодействие с бизнеса за кампании, събития и подобряване на материалната база на Центъра – за да станем в истинския смисъл на думата арт център на световно ниво. Не на последно място – очакваме подкрепа, за да организираме две много големи и престижни срещи в „Топлоцентрала“ на международните мрежи IETM и TEH съответно през 2024 и 2025 г., които ще дадат уникален шанс на съвременните български творци да бъдат реално приобщени и свързани с европейските си колеги.
Какви са мечтите и амбициите на екипа за следващите две години?
Мечтата ни е да развием Центъра в екологична и устойчива посока: със соларни панели на покрива, със станция за зареждане на електрически автомобили на входа, като паралелно да стимулираме идването до нас с велосипеди, тротинетки или пеша, да създадем малка спортна и детска площадки в двора, нови насаждения, цветя, допълнителни пейки, сезонни шатри, шезлонги на терасата и разбира се – да доразвием речния парк. Амбициите ни са постоянно да подобряваме качеството на услугите, които предлагаме, като добавяме и нови – възможности за храна, релаксация и обмен в още по-уютна и удобна среда. Задължително в следващите две години трябва да се подобрят и условията на работа на екипа, както и да се отворят още офисни и складови площи. Цялостно мечтата ни е „Топлоцентрала“ да бъде забележителност с международно значение, оазис в паркова среда в центъра на столицата ни за качествено прекарване на времето и отдих чрез изкуство и свободно общуване.
* * *
Владия Михайлова: Визии за съвременно изкуство
В последно време в София се създадоха още галерии и пространства за съвременно изкуство. Къде виждате мястото на „Топлоцентрала“ на тази сцена?
Чудесно е, че в последните години сцената на визуалните изкуства се разширява. Това дава възможност не само за разнообразие от проекти, но и за очертаване на кураторски полета, визии за съвременно изкуство и все по-ясни физиономии на пространствата. В тази среда „Топлоцентрала“ присъства като продукционен център за съвременно изкуство, чиято амбиция е да отстоява международните стандарти и да показва зряло изкуство – такова, което ни включва в разговора за съвременността. Важно е да има такива институционални места, които да осигуряват достъп и възможности в полето на визуалните изкуства. Публични институции, които да могат да работят в широкото поле между дебютите и младите автори, и установените авторитети на сцената, и които постепенно да изграждат канали за комуникация и реализация в международен план. Българската сцена е много интересна, все по-жива, все-по зряла, но продължава да бъде разделена от международната. Под това имам предвид не просто достъп до международно съдържание, какъвто има и се надявам да се увеличава, но участие в мрежи, престиж, възможности за куриране на съдържание, канали за представяне на български художници и продукции, стандарти на работа, развити публики и още много неща, които всъщност изграждат както сцената на съвременното изкуство, така и дават плът на контекста. Без тях отделните постижения са строго индивидуални. Те са лични стратегии за физическо или ментално напускане на територията, но реално не променят характера на сцената, нито разбирането за изкуство, нито тежкото наследство на познатите официални културни институции.
Към каква публика адресирате вашите събития? По какви начини стигате до нея?
Публиката на „Топлоцентрала“ е много разнообразна и това е голямо предизвикателство. Тя е доста нееднородна като опит, знания и очаквания. Общото предлагане на най-различни събития само по себе си не осъществява нито интердисциплинарността, нито пък възпитава публики. За това според мен се изискват допълнителни усилия, повече разказ, повече дискусии, повече текстове, в които самата „Топлоцентрала“ да поставя важни въпроси и да осмисля съвременното си присъствие и лице. Затова от следващата година започваме да развиваме проекти за арт медиация, както и да разработваме повече дискусионни формати, уъркшопи и други образователни инициативи.
Работите с отворени покани към визуалните артисти. Какви възможности дава този подход – за кураторите и участниците в изложбите?
Бюджетът за визуалните изкуства в „Топлоцентрала“ е много по-малък от този за изпълнителските, доколкото основният фокус на Центъра е в полето на съвременния театър, танц, музика и т.н. Освен това самата динамика и характерът на визуалните изкуства, техните нужди от време, пространство, среда са различни. Затова в рамките на една година не можем да си позволим повече от една отворена покана за копродукции, чрез която да подкрепим един проект за следващата календарна година. Така в годишната програма ние имаме една директна покана, една копродукция, като останалите изложби се осъществяват на принципа на сътрудничеството между „Топлоцентрала“ и други организации, художници или екипи.
Досега сме имали две копродукции. Едната от тях се осъществи в крачка първата година (изложбата „Тоталпроект“), другата премина през отворената покана за копродукции (изложбата „77 ½“ на Искра Благоева и Валентина Шарра). Освен финансовата подкрепа „Топлоцентрала“ се опитва да осигури контекст на тези изложби. Следващата година „77 ½“ ще бъде показана и на други места в страната, ще стигне до повече публика и ще развие собствения си контекст. Инвестицията от наша страна обаче трябва да е още по-голяма, за да можем да развием такъв контекст.
Как става оценяването на участниците в конкурсите? Знаем, че този процес при други институции е доста оспорван. Как е при вас?
Всяка година се канят допълнителни експерти, които заедно с отговорните лица в „Топлоцентрала“ разглеждат проектите. Миналата година заедно с мен жури за визуални изкуства бяха Катя Ангелова и Виктория Драганова. Разговорът по проектите е съдържателен и доста дълбок. Целта не е да отхвърляме проекти, а да подкрепяме художествено съдържание, да инвестираме в него и да го развиваме.
В каква посока ще се развива дейността ви през следващите години? Върху какви нови проекти работите?
Важно е „Топлоцентрала“ да очертае все по-ясно своето лице и да успее да го задържи на сцената. Само така бихме възпитали и развили публики или пък бихме подкрепили реално художници и проекти. Съдържателно програмата на Галерия „Топлоцентрала – Куб“ е ориентирана към сериозни изложби с исторически характер, които преразглеждат процеси, автори и др. от съвременна гледна точка; изложби на художници и художествени екипи, които вече имат присъствие на българската или международна сцена; изложби с актуални теми от съвременността; както и художествени проекти, които адресират във визуален контекст проблеми за тялото, движението, присъствието. Последните са проекти, които търсят сближаване на изпълнителския и визуалния контекст.
Въпросите зададе Людмила Димова
[1] Модел „от долу нагоре“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук