Култура / Брой 10 (3003), Декември 2023

Мими Добрева, „Сурово“, 13–30 ноември 2023 г., галерия „Стубел“

Ако би трябвало да определим пределно лаконично основната характеристика на изложбата на Мими Добрева в галерия „Стубел“, навярно би следвало да кажем „синтез“. Пластическото съгласуване и привеждането в хармонично единство на взаимно противоположни начала се явява необходимата предпоставка за изграждането на формалните и на иконографските аспекти, които са в основата на образното въздействие на нейните пейзажи.

Да започнем от добре премерения баланс между отделната творба и общото звучене на експозицията. Безусловно тя се отличава с подчертано стилово единство и монолитен облик. Но това единство се постига не на базата на монотонна ритмика от низ автостереотипни решения, а посредством тънки вариации на един вече установен, ако можем така да се изразим, „архетип“, който представлява същностното ядро на нейното изкуство. Всяка картина притежава свой характер и своя физиономия, като същевременно те осъществяват в пространството на галерията необходимата спойка и в своята ансамблова цялостност осигуряват търсената концептуална съгласуваност на общото въздействие и възприятие.

Наличието или отсъствието на дадени мотиви (пейка, шапка, някаква фигурка, архитектурен детайл и т.н.), неголеми, но характерни различия във форматите, в композиционните и колоритните решения, придават на експозицията естественост, духовна ведрост и чистота, както и определен жизнен трепет. И всичко това – на фона на обединяващото, почти пантеистично светоусещане, породено от досега с виталната мощ и с опияняващата окото „сурова“ зеленина на природата.

Мими Добрева поначало е всепризнат майстор в трактовката и интерпретацията на зеленото – труден и проблематичен цвят в живописта, който по своите хроматични особености таи редица рискове и опасности художникът да попадне в клопката на „суровото“ цветово начало. Благодарение на своя блестящ колористичен талант, тя съумява да изгради разнообразни съотношения и вариации на тонове и вальори, базирани на реалното разнообразие на зеленото в природата, превръщайки това разнообразие в пластически стойности на картината.

Тази задача се постига поради обстоятелството, че независимо от това, че първоначалните импулси произлизат и черпят сокове директно от природата (всички пейзажи са рисувани от натура), авторката намира своеобразни „формулни“ решения, които превръщат лирическото преживяване и емпатичната връзка в добре обмислени решения, без при това да изпадне в шаблон или схема.

И тук стигаме до следващия момент. Налице е хармонично единство между емоционално и рационално начало в процеса на изграждането на картината. Емоционалното начало се определя от дълбоката връзка с естествения, недокоснат от човека свят. При това природата у Мими Добрева, при цялата си първична мощ и жизненост, е в известна степен одомашнена, култивирана природа. В същото време рационалното начало се изразява в обмислянето на композицията, в конструирането на основните ѝ съставки, в степенуването на отделните пространствени планове и в тяхното взаимно съгласуване.

Неслучайно художничката избира техниката на гваша, за да реши поставените проблеми. Гвашът заема своеобразна междинна позиция между маслото и акварела. Той е в състояние да придаде нужната плътност и солидност на тона, на фактурата, почти равностойни на маслената техника, но запазващи същевременно възможността за по-спонтанен изказ и за относително по-свободно боравене с четката. От друга страна, този материал, бидейки техника на водна основа, не притежава ефирността и прозрачността на акварела, нещо, което очевидно не влиза в задачите на художничката.

Най-накрая картините на Мими Добрева се възприемат и въздействат на различни равнища. Благодарение на своя общодостъпен поетичен заряд, те са еднакво привлекателни както за изкушения, така и за неизкушения зрител. Без да жертва нищо от високия си професионализъм, авторката е съумяла да намери онзи необходим пластичен идиом, който в най-голяма степен отговаря на нейното желание да установи искрен, честен и прям диалог с публиката.