Анселм Кифер и времето
„Анселм – шепотът на времето“ (2023) е филм на Вим Вендерс за приятеля му Анселм Кифер. Камерата следва художника в парижкото му ателие и в имението в Баржак, Южна Франция, където той създава свой свят от монументални бетонни скулптури, тунели под земята, огради, пътища, слънчогледи. Свят, в който сътворението и разрушението са едно цяло.
В началните кадри виждаме Кифер да се придвижва на колело през едно от огромните халета в ателието си. Той работи в големи мащаби, използва слама, дърво и текстил, излива разтопено олово и обгаря повърхностите с газова горелка – някои от най-силните кадри във филма са тъкмо от шумния и напрегнат творчески процес.
Роден е в Донауешинген, Германия, през 1945 г., малко преди края на Втората световна война, сред учителите му в Дюселдорфската академия е Йозеф Бойс. В началото на кариерата си създава провокативни инсталации за паметта и нацисткото минало и остава до голяма степен неразбран в родината си, от трийсет години живее във Франция.
Филмовият портрет на Анселм Кифер е лаконичен, почти без думи от художника. За ранните му изяви научаваме от архивни телевизионни записи. Документални кадри от руините след войната, между които играят деца, карат зрителя интуитивно да усети началата на това изкуство, което в процеса на създаването си всъщност доста се отдалечава от своите изходни точки. После продължаваме да откриваме смисъла му, докато филмовият разказ ни превежда през пейзажите – гори и поля – от детството и младостта на Кифер. Игралните възстановки са с участието на сина на художника, Даниел, който поразително прилича на баща си, а племенникът на Вендерс играе детето Анселм.
Режисьорът бяга от традиционното документално кино, в което авторът обяснява творчеството си. Макар че, както казва в едно свое интервю, преди да започнат снимките, вече е имал хиляда страници дешифрирани разговори. Постъпва както във филма за Пина Бауш – оставя изкуството самò да говори. Представя го през трите му основни теми – природата, митовете и историята. Особено вълнуващи са моментите, в които чуваме „Фуга на смъртта“ с гласа на Паул Целан. Анселм Кифер неведнъж цитира негови стихове в произведенията си.
Заглавието „Шепотът на времето“ ни предава основното прозрение на Вендерс за творчеството на Кифер, в което са вградени историята и времето. „Как Анселм успява да го направи, с всевъзможни техники, с огън и олово, но и с електролиза. Времето – така както се появява [в произведенията му], силно ме вълнува. Защото времето е и моят основен работен инструмент, с който правя филми. Намирам за изумителен подхода, с който той вкарва времето в живописта.“[1]
Съдбите на Кифер и Вендерс са сходни. Родени са в една и съща година, Вендерс също е искал да стане художник, а както казва – и двамата като деца са имали учители с нацистки убеждения. Вендерс напуска родината си, докато Кифер остава и започва да осмисля германската история. Запознават се през 1991 г. в Берлин, в легендарната сред артистичните среди кръчма Exil – двама заклети пушачи. Срещат се там в продължение на много вечери. Режисьорът е свидетел на подготовката на изложбата на Кифер в Новата национална галерия в Берлин – най-мащабната след огромния му успех в САЩ. Тя е посрещната хладно и малко по-късно художникът емигрира във Франция. През 2019 г. Кифер кани Вендерс в Баржак, връчва му карта на местността и го оставя да разглежда. Така през пандемията започват снимките на филма. Използвана е 3D-технология, за да се стигне до дълбочини и детайли в изкуството на Кифер. Студиото в Баржак вече се стопанисва от фондация „Есхатон“, създадена от художника, за да съхрани наследството му. Отворено е за посещения.
У нас „Анселм“ беше показан на кино-литературния фестивал „Синелибри“ и получи Наградата за най-добър документален филм. За съжаление не го гледахме в 3D-формат.
[1] „Вим Вендерс за Анселм Кифер“, интервю за NDR от 11.10.2023 г.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук