Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 10 (3003), Декември 2023

19 12

Късометражните филми във фестивала „Синелибри“

От Иван Врамин 0 коментара A+ A A-

Голямата награда за късометражен филм на кино-литературния фестивал „Синелибри“ (6–29 октомври 2023 г.) отиде при „Театрален роман(с)“ от режисьорката Теодора-Косара Попова

Проведен под мотото „Метаморфози“ в чест на писателя Франц Кафка и едно от най-въздействащите му произведения, кино-литературният фестивал „Синелибри“ за девети пореден път превърна месец октомври в същински филмов празник. След повече от три седмици естетически наслади на 28 октомври в залата на Euro Cinema в София дойде ред и на церемонията по награждаването. Журито в състав Георги Иванов, Дария Симеонова и Зорница „Зузи“ Аспарухова присъди Наградата за най-добър късометражен филм на „Театрален роман(с)“ на режисьорката Теодора-Косара Попова, а почетното отличие Special Mention отиде при северномакедонския филм „Сценарият“ на Александра Кардалевска. Селекцията включваше осем заглавия – три анимации и пет игрални филма от България, Северна Македония, Португалия и Полша.

Игралният филм „Театрален роман(с)“ (2021) е дипломният проект на Теодора-Косара Попова. В авторския състав като сценаристи участват Павла Котова и Тончо Краевски. Действието във филма се развива в измисления град Енск, където Фортуна с голяма доза ирония за пореден път си играе с житейския жребий на хората. Така след поредица от случайности краят на една любовна история дава началото на друга. Разказвачът поднася няколко на пръв поглед несвързани линии, които по неочакван и забавен начин се преплитат, взаимопораждат и подреждат, докато не се образува хомогенно единство от събития. Получил се е оригинален, естетически издържан и елегантен прочит на темите за любовта, театъра и малките детайли, които превръщат една незначителна случка в съдба. Предишният филм на младата авторка – „Танда“, беше номиниран за престижния студентски Оскар през 2020 г., а сегашната награда на „Синелибри“ е поредното признание за „Театрален роман(с)“.

Другият печеливш за вечерта – игралният филм „Сценарият“ (2023) – впечатлява със закачлив хумор и интересен замисъл. Историята събира в една стая няколко герои от световноизвестни литературни произведения, които се опитват да разберат как са попаднали във въпросната ситуация. Всичко става още по-заплетено, когато намират сценария, който ги е обвързал един с друг. Лентата се заиграва с клишетата около всеки един от тях, за да ни въвлече в преднамерено абсурден, но също толкова комичен сюжет. Използвайки наративната структура на филм във филма, режисьорката и сценаристка Александра Кардалевска през усмивка ни разкрива източника на перипетиите, които връхлитат персонажите.

„Антракт“ (2022) е с участието на актьорите Анна Петрова и Ники Сотиров, а режисьор и сценарист е Мартин Динков. Филмът е любопитна сплав между театър и кино, която ни пренася от гримьорната през коридорите в задкулисието до самата сцена, а накрая и извън нея. Сюжетът заплита една сложна семейна ситуация, която нахлува от реалния живот в пределите на сцената и взема неочакван обрат пред очите на нищо неподозиращите зрители. Това е история за границите между действителност и постановка, за любовта, нараненото себелюбие и разрушителните сили на изпуснатите на свобода страсти.

Полското присъствие сред номинираните филми беше „Нарцис“ (2022) на режисьора Кшищоф Пачевич, който прави нов прочит в съвременна форма на познат мит. Нарцис е красив бисексуален младеж, който, обсебен от собствения си образ, успява да нарани всички около себе си. Сегашната му приятелка и един бивш негов интимен приятел разговарят, а в диалога им се разкрива автоеротичният капан, в който техният възлюбен е попаднал. Изпълнен с психологическо напрежение и пиперлив хумор, късометражният филм се впуска в изследване на един от най-драматичните архетипи в западната литературна традиция.

„Книга за хората“ (2021) е дело на режисьора Владислав Лаков. Разказва историята на младата библиотекарка Славина, която кара последната седмица от своя стаж в читалището на едно затънтено малко селце. Нейните вяра и убеждения са подложени на сериозно изпитание от директорката на библиотеката Димитрова, която се кани да освободи лавиците в библиотеката от повечето книги. Но дали Славина ще успее да отстои своите принципи? Сюжетът се разгръща на прага между семплата действителност и магическия реализъм. Свеж, трогателен и забавен разказ за безкомпромисната вяра в идеалното, за силата на обединението и книгите, които не само разкрасяват света, но го изпълват със съкровен смисъл и превръщат живота в пълноценно и осъзнато пътешествие.

Анимационният „Артистът“ (2023) е вдъхновен от краткия разказ „Първа горест“ на Франц Кафка. Режисурата е дело на тандема Димитър Димитров и Милко Лазаров, а сценарият – на Милко Лазаров и Екатерина Чурилова. Сюжетът проследява историята на едно бедно момче, което е запленено от идеята да се превърне в цирков артист. След дълги години на тренировки метаморфозата е извършена, но славата и амбицията не пропускат да изпълнят деструктивната си роля. Авторите използват любопитно наративно решение, чрез което превръщат статиката на рисунките в динамичен киноразказ, наподобяващ движението на филмова лента.

Анимацията „Океания“ (2021) на режисьора Стефан Войводов ни повежда на морско пътешествие, посветено на хвърчащите риби. Със семпъл и абстрактен рисунък филмът разказва за перипетиите на една риба, която търси своето място сред огромните подводни пасажи от себеподобни, но е отхвърлена, тъй като е различна. В отчаянието си тя успява да намери своя път на най-неочакваното място – над повърхността на водата. Там обаче дебнат други опасности. Историята, която е вдъхновена от романа „1984“ на Джордж Оруел, се превръща в алегория за нелеката борба на индивида в опита му да запази своята автентичност в общество, което не толерира инакомислещите.

Португалският анимационен филм „Антикварят“ (2022) на режисьора Мануел Матуш Барбоса е адаптация по приказка от Франсишку де Алмейда. Сюжетът разказва историята на куция антиквар Висенте, чиято алчност го е направила смръщен и кисел старец. Колкото и скъпоценни предмети да има, нищо не може да успокои неговата натрапчива и морбидна обсесия да притежава златната дарохранителница на местната църква. Киноразказът е пресъздаден с обран и елегантен рисунък, постигащ прекрасен баланс между образите, които предлага на зрението, и онези, които оставя на въображението на зрителя.

Можете да гледате част от тези филми онлайн на kinematograf.bg.

Споделете

Автор

Иван Врамин

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович
    23.04.2025
  • Тръмп и предмодерната държавност
    23.04.2025
  • Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев
    23.04.2025
  • Поезия и живопис
    23.04.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO