Магията на хармониката. Разговор с Марко Йованович
„Мисля, че блусът си идва съвсем естествено, ако човек свири на устна хармоника. Блусът е началната точка, от която често се тръгва – хората просвирват на този инструмент основно заради блуса.“ С родения в Германия сръбски виртуоз Марко Йованович разговаря Цветан Цветанов
Майсторът на устната хармоника Марко Йованович пристига у нас за серия концерти през януари в дуо със завършилия колежа „Бъркли“ македонски джаз китарист Георги Шарески. Преди по-малко от година двамата издадоха дебютния си (колкото цялостен и всепроникващ с топлотата, която излъчва, толкова „къдрав“ и разножанров) албум Big Love, а в момента подготвят и втори. Свирят заедно и в по-разширени формации с участието на утвърдени и добре познати музиканти от Скопие и Битоля като Оливер Йосифовски (контрабас), Александър Петров (тъпан, перкусии) и Джиян Емин (клавишни), но истинското очарование в музиката им е в изчистения дуоформат, в който балканските мелодии и ритми често се преплитат с африкански рифове, валсът неусетно се превръща в блус, а в разсейващата се утринна мъгла (този албум звучи прекрасно на разсъмване!) се провиждат силуетите на Тутс Тилеманс, Ришар Галиано, Джон Скофийлд и Джон Абъркромби. Концертите на дуото са в Пловдив (на 18 януари в „Би Боп Кафе“), София (19 януари в „Гьоте Институт“) и Велико Търново (20 януари в клуб „Мелон“) и се организират от радиофестивала „Аларма Пънк Джаз“ в партньорство с „Гьоте Институт“.
Марко Йованович (1978) е роден в сръбско семейство в Мюнхен, а от около четвърт век живее в Берлин, където освен като основател на Берлинското училище за хармоника е познат и от записите и концертите си с различни берлински музикални формации и артисти – Lars Vegas & The Love Gloves, Afrikadelle, Little Sam Lud (заедно с американския китарист Райън Донъхю), Blues Rudy… В миналото е свирил нееднократно и с отишлата си през 2015 г. сахрауи певица от Западна Сахара Марием Хасан. В музиката му западните блус традиции разговарят сякаш на един език със звука на Балканите и Близкия изток. А накрая се получава нещо съвсем трето.
Какво е блусът за Марко Йованович и откъде идва този южняшки, дори средиземноморски нюанс в музиката на човек, роден и израснал на север?
Мисля, че блусът си идва съвсем естествено, ако човек свири на устна хармоника. Блусът е началната точка, от която често се тръгва – хората просвирват на този инструмент основно заради блуса. И при мен беше така – започнах да свиря на хармоника, когато бях на 13, именно защото блусът ме привличаше и очароваше. През годините с хармониката успях да изуча различни и разнообразни традиции в блуса и да се свържа с тях. А по-късно, когато се захванах да откривам и изучавам други жанрове, припознах блуса в различни видове музики от близки и далечни земи. Блуса го има и във фадото, и във фламенкото, и в нашите си балкански музики. Имам предвид... тази музика, която идва от народа и от сърцето. Тя е доста експресивна и искрена. Просто се нарича различно в различните страни. Музиката от Балканите например винаги ме е докосвала – като дете вкъщи родителите ми слушаха много музика от тогавашната Югославия, но и от България, Турция, Гърция, така че вдъхновението и влиянията ми от музиката на Балканите са съвсем логични. И доколкото хармониката не е инструмент, който е традиционен за тези южняшки жанрове по нашите земи, за мен беше и предизвикателство да видя как мога да се изразя на нея в точно този контекст.
Едновременно с това не можем да кажем, че в по-широк план не съществуват опити за създаване на нови традиции, които посредством хармониката да обвържат американската блус традиция, ако не с Балканите, то поне с музиката на Близкия изток. Ето, Хауърд Леви е един много добър пример.
Истина е, да. Хауърд Леви е цяла школа в музиката за устна хармоника, а и въобще първият човек в модерната музика, който в такава степен се посвещава на търсене на различните пътища за свирене на устна хармоника в толкова разнообразни жанрове. И върху мен е оказал влияние, разбира се. Първо в неговата музика чух как на този инструмент могат да се изпълняват и други работи и открих хармониката като пълноправен инструмент, на който може да се свири и хроматично. Като казах преди малко, че не е инструмент, традиционен за балканската музика, имах предвид, че не се използва толкова често, колкото кларинета, цигулката или акордеона например. Но се оказва, че хармониката пасва на балканската музика и може да се включи много добре, макар все пак да е сравнително нов инструмент в тези традиции. От трийсетина години се използва и се появяват хора, които развиват нови техники на свирене на хармоника и на Балканите, изследвайки възможностите на инструмента. На няколко години се появява по някой нов интересен свирач, поел по този път.
Вие самият сте основател на такова училище в Берлин. Колко често ви се случва да попаднете на ученик, за когото да си кажете: „Този е много добър! Това е следващото поколение, което ще ни покаже нещо ново след пет години“?
Добър въпрос. Как да отговоря… Учениците, на които преподавам, са най-често аматьори, които искат да се занимават с музика. Съвсем малка част от тях са с амбиция да влязат в света на професионалната музика, а младите хора сред тях са още по-малко… Не са много, да. Но едновременно с това съм във връзка с много свирачи на хармоника по целия свят и заедно с училището организираме фестивал на хармониката през май (второто му издание ще бъде от 24 до 26 май 2024 г.), на който идват много такива млади инструменталисти от всякакви далечни страни – Южна Корея, Швеция, Индия… На първото издание на фестивала ние показахме, че такива хора има и че те създават наистина нова музика. Имаме си нещо като малко, но пък интернационално движение и макар да е ъндърграунд, целта ни е и през следващите години да се опитаме да поканим още такива хора на фестивала в Берлин.
Разкажете за отношенията ви с африканската музика. Няколко години, както знаем, сте били в групата, концертираща с Марием Хасан. Също така имате и формация в Берлин с музиканти от Западна Африка, която сe нарича Afrikadelle и в която има традиционни инструменти като балафон, калабаш, камале нгони… В този контекст – хармоника със западноафрикански традиции, ми идва наум една основна асоциация – с триото на Бубакар Траоре от Мали.
С Марием Хасан имахме план дори да запишем нещо заедно, но за жалост, тя си отиде преждевременно… А Afrikadelle са мои колеги от Бенин и Буркина Фасо, които живеят в Берлин, с тях от години планираме да направим албум. Много добри приятели сме и след балканските традиции и блуса африканските стилове на свирене са ми най-близки и винаги са ме привличали. Африканската музика е една от световните музикални сили на тази планета – също като индийската и арабската. Но от тях трите африканските ритми са ми най-близки. В западноафриканската музика също няма кой знае какви традиции за свирене на хармоника, но в това е и магията на хармониката – че може много лесно да се включи и интегрира във всякакви стилове – трябва само да можеш да свириш (да владееш инструмента) и да си отворен.
От Африка – отново към Балканите… Слушахме дуото ви с Георги Шарески миналото лято в София, а през януари, ви предстои ново българско турне. Как се запознахте и как се зароди съвместният ви проект Big Love?
Историята е много забавна. Запознахме се в Берлин, където живея и свиря вече повече от двайсет години. Чух от един общ приятел (контрабасиста Кристиян Шанц), че има такъв много добър китарист от Македония, който също живее в Берлин. Кристиян много искаше да ни запознае и минаха няколко години, през които често ми споменаваше за Георги, а по-късно разбрах, че и на него много му е говорил за мен… Стана така обаче, че накрая се срещнахме случайно на едно музикално събитие и веднага се разпознахме – само по това, което бяхме слушали един за друг. Сприятелихме се веднага и дори свирихме заедно няколко пъти в Берлин, но не по начина, по който свирим днес, като дуо – тогава, преди няколко години, всеки от нас си имаше достатъчно музикални проекти и почти никакъв капацитет за създаване на нова група. Може би трябваше той да се върне накрая в Македония, както и направи, за да се преоткрием взаимно. И ето, преди година и половина започнахме нещо ново, макар и от разстояние – и записахме първия си съвместен албум. А сега, през януари, вече сме готови и с материала за втори.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук