Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

„Каурисмаки чудесно разказва искрени истории за малки хора, а неповторимото му чувство за хумор намира отличен прием и в Мексико, и в Япония, и във Франция, и в България.“ С финландската актриса Алма Пьойсти, която играе във филма на Аки Каурисмаки „Паднали листа“ и в „Добрият шофьор“ на Тонислав Христов, разговаря Павлина Желева

Изпълнителката на ролята на служителка в супермаркет във великолепния филм на Аки Каурисмаки „Паднали листа“ (награда на журито в Кан) Алма Пьойсти бе една от петте номинирани актриси на Европейските филмови награди през 2023 г. Започнала филмовата си кариера през 2011 г., в момента тя е една от най-успешните финландски актриси. По-известните ѝ роли са на художничката Туве Янсон в биографичния филм „Туве“ на Зайда Бергрот (2020) и на Луиза в криминалния трилър „Ден и половина“ на Фарес Фарес (2023). Неотдавна бе номинирана и за най-добра актриса във филмова комедия или мюзикъл на наградите Златен глобус, а също и за най-добра актриса в игрален филм на Satellite Award. 

Пьойсти участва и в игралния дебют на финландския възпитаник Тонислав Христов „Добрият шофьор“, в който е бивша съпруга на шофьор на такси от България. „Паднали листа“ ще бъде показан на предстоящия 28-и София Филм Фест. По повод на Европейските филмови награди тя даде интервю специално за сп. „Култура“.

Идвате в Берлин от дълго пътуване. Къде бяхте и защо?

Идвам от Япония, където бях за представянето на „Паднали листа“, който вече е по екраните там. Беше страхотно, защото Каурисмаки има приятели по цял свят. След премиерата зрителите не скриха вълнението си. Това също не е изненада – Каурисмаки чудесно разказва искрени истории за малки хора, а неповторимото му чувство за хумор намира отличен прием и в Мексико, и в Япония, и във Франция, и в България, навсякъде. Киното на Каурисмаки обединява хората независимо от културите и езиците им.

Как се разви животът ви след фестивала в Кан, където „Паднали листа“ беше показан за първи път?

След Кан не съм спирала да пътувам с филма. И понеже навсякъде той е приеман страхотно, за мен срещите със зрителите се превръщат в красиви, емоционални преживявания.

Публиката в Кан съжали, че Каурисмаки не получи Златната палма. 

Каурисмаки се интересува много повече от Palm Dog (Кучешка палма), алтернативната награда на международната преса, която всяка година се дава на куче, участвало във филм от конкурса. „Паднали листа“ получи тази награда и Каурисмаки беше много щастлив. 

Какво е личното ви усещане за него?

Той е прекрасен човек с голямо, топло сърце, щедър е и е голям романтик. Но е и социално отговорен – прави честни филми за несправедливостите в живота и не се страхува да заема политически позиции. Човек на малкото думи, но когато ги произнася, е изключително забавно да е наоколо.

Как се чувства една актриса с режисьор, който не говори много? Даде ли ви той някакви насоки за героинята ви, или остави всичко на вас? 

При Каурисмаки всичко е в сценария. Това беше най-краткият сценарий, който бях чела някога. В същото време текстът е пълен с подсказки за героинята. Като се научиш да четеш сценарий на Каурисмаки, установяваш, че всичко си е там и няма нужда да измисляш каквото и да било. На терен той беше много точен в изискването си накъде да гледам и как да заснема сцената. Но не правеше никакви репетиции, само минимални проби за ритъма, тъй като за него той е особено важен. Като режисьор съхранява свежестта на актьорското изпълнение за камерата. Освен това снима само по един дубъл. Комбинацията между „никакви репетиции“ и „само един дубъл“ е страховита за актьора. Но в крайна сметка осъзнаваш, че когато „нещото“ се случи за първи и единствен път, то това е безценно точно защото не можеш да го повториш. Този начин на снимане те кара също да достигаш до наистина наситено ниво на концентрация. И тогава започваш да харесваш тези моменти и ти се иска да ги направиш възможно най-добре. Стилът на работа на Каурисмаки се отнася до всеки един на терена, бил той осветител, художник, реквизитор, оператор. Всеки трябва да може да изпълни задачите си за конкретния „само един дубъл“.

Постоянният екип на Каурисмаки вероятно е свикнал с неговия начин на работа и комуникация. 

Това беше най-тихият екип, с който съм работила. Те си имат свой таен език. Често просто си подсвирват един на друг. Създали са едно голямо семейство, което живее и работи заедно вече почти 40 години.

Промени ли този начин на работа актьорския ви стил?

Да, по време на това своеобразно пътуване научих много неща. Най-важното от тях е, че понякога е необходимо съвсем малко, за да се внуши богатството на една история. А също, че това е начин да останеш чист и честен пред камерата. Разбира се, всеки режисьор си има своя естетика, свой стил на разказване. Ти си този, който трябва да се настрои, да се адаптира. Но все пак никога няма да забравя чудесата на единствения дубъл.

Колко бързо снима Каурисмаки?

Филмът бе заснет за 20 дни. Каурисмаки е изключително икономичен. Той монтира филма, преди да го е заснел. Не иска нищо излишно.

Снима спрямо монтажа, който вече познава?

Да, абсолютно точно. И това е много впечатляващо! Тъкмо защото притежава този тип опит, той може да прави филмите, които прави.

Във филма става ясно, че Каурисмаки е вдъхновен от някои световноизвестни режисьори. На вас наложи ли ви се да гледате филми, примерно, на Озу или на Бресон? Искаше ли той това от вас? 

Не, не искаше. Но тъй като не репетирах и заради това бях малко на тръни, най-вече защото съм от този тип актьори, които държат на предварителната подготовка, та затова изгледах всички филми на Каурисмаки. Не исках да копирам това, което хората бяха направили преди мен, но исках по някакъв начин да бъда в контакт с тях. В предишните му филми има персонажи, които са свързани с моята героиня. Освен това за мен беше важно да вляза в неговия свят. Що се отнася до световните режисьори, той си има свои собствени филмови богове, на които отдава почит. Но го прави, забавлявайки се. 

За вас като актриса сигурно е страхотно да можете да се променяте спрямо изискванията на конкретния режисьор, да сте напълно различна.

Да, и точно това е вдъхновяващото в актьорската професия, посещаваш всякакви хора, научаваш неща от тях и за известно време живееш техния живот. 

Те остават ли с вас след приключването на снимките?

Остават като приятели. Имам си собствена система за отърваване от героините, които съм изиграла.

В „Паднали листа“, този толкова романтичен филм, героинята ви изчаква мъжът да тръгне към нея и не жертва всичко заради него. 

Да, всъщност тя е една модерна жена. Отказва да бъде зависима от неговите проблеми. Известно е, че съществува една често срещана клопка – обичаш някого, искаш да му помогнеш, да го спасиш, но в края на краищата пропадаш заедно с него. А тя отказва да се държи по този начин, макар че точно това разбива сърцето ѝ. Но силата ѝ е да знае как да се предпазва.

Все пак Каурисмаки говори ли преди снимките с вас, или просто ви взе като чист диамант?

Благодаря ви за оценката.

Имаше ли някакви предварителни разговори, или направо стартирахте със снимките?

Процесът преди снимките беше близо двегодишен. Един ден ми се обадиха по телефона и ми казаха, че Аки би искал да се срещнем, да обядваме заедно. Това беше толкова неочаквано за мен, че почти паднах от стола. След това се срещахме от време на време, следях неговата работа, посещавах неговите барове. На самия обяд говорихме за гори, за кучета, за политика, за устройството на света. Сподели идеята си за филма и ме попита дали не искам да се присъединя към него. Тогава за втори път паднах от стола. След около година вече имаше сценарий и не след дълго започнаха снимките. Както вече казах, в този промеждутък от време се срещахме няколко пъти, опознахме се, но изобщо не говорихме за работата, която ни предстои. Верен на себе си, той си пазеше филма.

Следователно той е написал сценария за вас ?

Вероятно да, в известен смисъл. Сподели, че когато е писал сценария, всичко е станало само за една седмица, че пръстите му сами започнали да пишат и той, след като прочел написаното, установил, че то било различно от първоначалния му замисъл. И тогава решил, че „Паднали листа“ ще бъде четвъртата и последна част от трилогията му за работническата класа.

Да, само човек като Каурисмаки може да говори за четвърта част на трилогия. Това че пръстите му сами са писали сценария, може би в някаква степен е измислица, но пък е прекрасна. Чувствате ли се „избрана“ актриса? 

Не мога да коментирам това, но наистина съм много щастлива, че ми беше оказана честта да бъда част от неговия свят и неговото кино.

А как си общувате сега?

Най-вече чрез посредничеството на продуцента, от време на време и в лични срещи. 

След това, което ви се случи в Кан, търсят ли ви повече от преди?

Да, случват се много неща, но все още не мога да говоря за тях. Не гоня някаква кариера, по-скоро съм отворена за интересни приключения, интересни хора и сценарии. Допада ми, когато културите се срещат и хората идват от различни места. Така не стоиш на едно място, получаваш нови импулси.

Освен във Финландия работите и в Швеция?

Да, и ми харесва да работя там. Шведският ми е майчин език, тъй като произхождам от едно малцинство от пет процента във Финландия, което около 600 години е било част от Швеция и говори шведски. Впоследствие езикът е останал като част от нашата култура. Финландия официално е двуезична страна, учим и фински, и шведски в училище. За мен това е истински подарък, защото ми дава възможността да работя и в Швеция.

Като финландска актриса колко европейка се чувствате?

Аз съм финландка, в някаква степен и шведка, скандинавска от Севера, европейка и част от света. Всичко е въпрос на контекст.

Съществуват стереотипи, че финландците, които невинаги познаваме добре, приличат на героите от филмите на Каурисмаки.

Във Финландия има и други режисьори, различни от Каурисмаки. Но все пак в това, което казвате, има и известна истина. Ние сме хора, които обожават тишината. Често сме срамежливи и плахи. Когато, примерно, се качиш в автобус във Финландия, тишината те удря в лицето. Но ние си я обичаме. Знам, че хора от други култури получават стрес от толкова много тишина. Но във Финландия, ако имаш приятел, можеш да си мълчиш с него. Много неща се случват между хората, без непременно да преминават през думите. И Каурисмаки майсторски портретира това. Но в същото време той е и много европейски, и много японски...

Как беше участието ви в „Добрият шофьор“, тази уникална скандинавско-балканска копродукция?

Беше прекрасно! Не успях да стигна до България, тъй като снимахме във Финландия, но срещнах страхотни актьори. С Малин Кръстев имахме само няколко сцени заедно, но веднага направихме отличен контакт. Той е много силен актьор. А и Тонислав Христов е прекрасен режисьор, имахме отлично сътрудничество.

Да се върнем на кучето, как се справи то с техниката на единствения дубъл?

През цялото време кучето се държа много професионално, показа страхотно чувство за ритъм, на моменти правеше свои избори, от които ние направо онемявахме. Улично куче от Португалия е, Каурисмаки го е прибрал и това е неговият дебют в киното. И то като мен се казва Алма.

Сега, след тази ваша екстремна тренировка в минимализъм, как ще играете във филми, които не са на Каурисмаки?

Зависи от естетиката. Стремя се да наблюдавам, дори да шпионирам режисьорите, опитвам се да вляза в техния начин на работа. Но това, което взех за себе си от Каурисмаки, е способността да оставаш максимално чист.

Следващ филм на Каурисмаки?

Имаше идея за нещо ново, но да видим дали ще се случи. С него никога не се знае, той е доста тайнствен режисьор. Ние останалите знаем само това, което знаем. Все още ми предстоят пътувания с „Паднали листа“, обожавам да говоря за него, защото всичко идва от сърцето.

Обещайте, че ще дойдете в София за премиерата на „Паднали листа“ по време на СФФ?

Ужасно много бих се радвала това да се случи. Засега не мога нищо да кажа, но България определено е в списъка ми.

Какво ще пожелаете на българските зрители? 

Грижете се едни за други, не само за вас самите, а и за тези до вас. От това, струва ми се, имаме най-много нужда в този момент.