Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

„Празник“ (2021), режисьор и сценарист Антония Милчева, продуцент Росица Вълканова

За разлика от коледните празници, изпълнени с послания към религиозната и духовна страна на човешкото битие, Нова година има по-скоро светски и прагматичен характер – рождението в неговите социално-астрономически измерения. Отвъд повода за пореден купон с приятели, празникът в края на годината и в началото на новата изпълнява амбивалентна в психологическо отношение функция. От една страна, това е момент за припомняне и признание, за размисъл и равносметка на изминалите дванайсет месеца. От друга, момент на катарзис, в който човек да загърби изминалото време, да се отърси от тежестта на паметта и с разбиране за трагикомедията на живота да положи на чисто основите за една по-смислена година. В подобни усещания и размишления ни въвлича късометражният филм „Празник“ (2021) на режисьорката и сценаристка Антония Милчева. С фин психологизъм, хаплив хумор, многозначителни диалози и обрана, но изтънчена кинематография, филмът ни разкрива заплетените взаимоотношения на група приятели, които неочаквано се събират в новогодишната нощ.

Сюжетът ни запознава с Лина (Лилия Косева), която преживява поредно разочарование, тъй като усилията ѝ отново да се сближи с бившия си партньор се оказват напразни. Потисната от разбитите си надежди, тя решава навръх Нова година да остане сама вкъщи, без да подозира, че ще има неочаквани гости. Те са не по-малко изненадани. Макар и дългогодишни близки приятели, всеки от компанията е дълбоко потънал в собствените си проблеми, страхове и разбирания за света и поради това е неспособен да съчувства и реагира на останалите. Полунощ наближава в каскада от премълчани чувства и жлъчни коментари, каквито могат да се разиграят само в среда на специфична приятелска интимност. Сблъсъкът изглежда неизбежен, но със своята извънредност празникът се превръща в огледало, във време-пространство, което провокира приятелите да излязат от всекидневието, да се освободят от задръжките, от натрупаната болка и да се срещнат със себе си.

„Празник“ е от онези филми, в които на пръв поглед не се случва кой знае какво, тъй като същинското действие е изтеглено в имплицитен, психологически план. Лина е предизвикателна, бунтарски настроена и нездравословно романтична. Тя няма постоянна работа, живее бохемски и държи на своите разбирания за света. Това естествено я противопоставя на останалите. Иван (Цветан Алексиев) и Елена (Деница Даринова) вече имат дете, живеят във Франция и се борят с проблемите на семейната динамика и емигрантството. Петя (Милена Ерменкова) и Павел (Николай Петров) преследват професионалното си и личностно развитие и също искат да имат бебе. И четиримата се стремят да бъдат прагматични и отговорни, да имат постоянни доходи и да си устроят живота. В техните очи Лина се държи инфантилно. Те подценяват както нейните преводачески занимания, така и житейските ѝ решения. В това отношение изключение прави единствено Иван, който сякаш най-добре я разбира, одобрява и може би дори изпитва определено съжаление, че не е на нейно място. Той като че ли хвърля светлина върху вътрешните колебания и компромисите, които всеки един от тях е направил, върху изоставените им мечти в името на това да се превърнат в „нормални“ хора.

Тежката атмосфера, която е изпълнила мансардата, започва да се разрежда с постепенното сваляне на маските. Когато петимата приятели вече са забравили повода, който ги е събрал, се появява жизнерадостната Розалия (Розалия Абгарян), за да възстанови празничността в отношенията им и да им припомни, че животът е танц, в който различията могат да бъдат споделени и преодолени.

„Празник“ е носител на Златна роза за най-добър късометражен филм през 2022 г., както и на приза за най-добър късометражен филм на Наградите на Съюза на българските филмови дейци Васил Гендов за 2023 г.