Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

„Минали животи“, 2023 г., САЩ, реж. Селин Сонг

За първия си пълнометражен филм като режисьор Селин Сонг обръща поглед към собствения си житейски път и към двете романтични истории, белязали съдбата ѝ: платоничната любов, започнала в Сеул, когато е на 12 години, преди да емигрира с родителите си в Канада; и по-класическата любов с американски писател, когото среща, докато е на творческа резиденция в САЩ. Един ден, когато миналото се пресича с настоящето, тримата седят заедно в бар в Ню Йорк. „Превеждах между тези двама мъже и се почувствах, сякаш превеждам на двете части от самата себе си – разказва американската писателка от корейски произход. – Всеки познаваше част от мен, която другият не познаваше, моя версия, която не би могъл да разбере истински.“ Така се ражда идеята за „Минали животи“, в която „минало“ и „живот“ (тоест настояще) се преплитат по деликатен начин и предизвикват вълна от емоционални размисли както у персонажите, така и у зрителя.

Организиран като своеобразна „медитация“ върху съдбата, филмът съчетава необикновени моменти, които могат да се случат в обикновения живот на обикновените хора, и вълнува със сдържаността и горчивата сладост на разказа си. Сюжетът сякаш призовава съществуванията, които бихме могли да имаме, подобно различни пътища, по които съдбата на всеки един човек може да поеме. Далеч от кодовете на традиционния любовен триъгълник, формиран в десетилетното развитие на романтичната комедия, „Минали животи“ предпочита да се фокусира върху чувствата, множеството нюанси и безобидни истории, които ги обогатяват, поставяйки в центъра субекта, който трябва де отстоява себе си и да приеме собствения си избор. Защото миналото никога не изчезва, но когато целенасочено или случайно поемем по един от възможните житейски пътища, налага се да се откажем от останалите.

Постепенно откриваме на екрана историята на две хлапета от прогимназия в Сеул, които се съревновават и изпитват първи емоционални трепети. После родителите на момичето решават да се преместят в Канада и зараждащият се романс е пресечен в зародиш. Дванайсет години по-късно Нора (това е западното ѝ име) и Хе Сунг подновяват общуването си онлайн и откриват, че любовта им не е детска прищявка, а нещо съвсем реално. Но и невъзможно. Минават още дванайсет години, преди двамата да се срещнат отново в Ню Йорк, когато всеки вече има натрупан житейски опит...

„Минали животи“ разказва за любов, която не се случва, но се оказва в центъра на живота на двама души, разделени между Ню Йорк и Сеул. Селин Сонг се фокусира върху едно много странно чувство, което лично е преживяла – усещането, че е приклещена между миналото си и настоящето, и подчертава важността да разбереш миналото на даден човек, за да можеш да споделиш бъдещето му. Нейната 36-годишна Нора е еманципирана интелектуалка, повече американка, отколкото корейка, обезпокоена от силата и искреността, лъхащи от преоткритата любов от детството. Между носталгията и спокойствието образът ѝ подсказва необходимостта от приемане на отминаващото време и „жертвите“, които трябва да направиш, за да успееш да продължиш напред.

„Минали животи“ е меланхоличен разказ, който се отличава с дълбочина на емоциите въпреки сдържаността и лекотата си, както и с интелигентност в подхода към актуалните теми за емиграцията, загубата на корени и идентичност или адаптацията в чужда среда. Актьорите се вписват чудесно в ролите си, но съществена за въздействието на филма е режисурата на Селин Сонг с усета ѝ как да пласира персонажите в градска среда (Сеул или Ню Йорк, маркирани в няколко „туристически“ кадъра), с плавността на придвижването им от стая в стая, от една улица на друга, с точната дистанция, която камерата възприема, за да улови фините емоции, без да ги задуши, дори и пред компютърен екран. Вдъхновена от собствения си опит, Сонг изплита сложна връзка между мъж и жена с различни стремежи, географски отдалечени, но дълбоко привързани един към друг. И тяхната невъзможна любовна история е заснета с невероятна деликатност.