Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 2 (3005), Февруари 2024

25 02

Игра на времена

От Катя Атанасова 0 коментара A+ A A-

„Тук живее Йожи“, Надежда Радулова, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

След няколко много добри стихосбирки Надежда Радулова издава „Тук живее Йожи“. Книгата има и предложен жанров ключ – роман в 21 разказа.

Изненадата иде от наложилото се мнение, че Радулова е поетеса. И то утвърдена, много талантлива, със свое разпознаваемо място в поезията ни от 90-те до днес. И въпреки това „Тук живее Йожи“ не е съвсем неочаквана в творческия път на авторката. Ще открием познатото ни малко момиченце – разказвач, наблюдателка на света, което играе и се забавлява, но и порасналата, помъдряла жена, която среща света в неизбежните му трансформации, която помни и знае приказките и разбира как работи митът. Ще открием и чувствителността към езика, към неговата удивителна способност да се променя, да се въплътява в различни почерци, да „говори“ с различни гласове. Писателката владее вълнуващата изменчивост на езика и способността му да предаде дълбокото и значимото, но и неговата лекота и приказност.

Дали читателят ще възприеме „Тук живее Йожи“ като роман, или пък като цикъл разкази от Йожи, за Йожи, за други, свързани с нея, в които тя е малко момиченце, майка, баба, че и прабаба – не ми се струва толкова важно, колкото това, че книгата наистина затваря кръг, в който линейният ход на времето е „оспорен“ от онова, което винаги се повтаря.

Ако се движим по въпросния линеен ход, който конструира последователността в сюжета, ще трябва да започнем от времето, в което, както казват големите, „всичко, което няма обяснение, е сън“. Малката Йожи има своите тайни приятели – Кукумяв, Варвар и Моряка, които живеят в преплетените храсти на един репей и едно френско грозде. Когато те изчезват, се появяват други – Мънички зеленички. Тогава момиченцето ще открие приказките, но и ще научи един от важните уроци: Рано или късно идва приливната вълна с думите, откъдето излизат истинските имена, след което приказката свършва, след което нещо завинаги вече трябва да се нарича с истинското му име, колкото и тъжно да е понякога това.

Какво се случва с децата в реалния живот – ами те порастват. Йожи също. В това порастване се умножават срещите и с хората, с техните истории и с времената, в които има война, а във войната загиват хора. Има романтична история за любов между балерината Силва и военния пилот Марин, който трагично загива при изпитание на самолет. Има го и „размножаването“ на историята, защото една е тя за Силва, друга за бабата на Йожи – нейната първа приятелка, и трета – за дядо ѝ. А когато започнеш да я пишеш тази история като своя, е трудно да останеш в нея така, както ти е била разказана. И трябва да задраскваш и задраскваш…

Продължава да си върви Йожи през годините – първи срещи с момчета, после е майка, баба, прабаба. През времето на соца, после през еуфорията на 90-те, през днешното, в което хора бягат от страните си и преминават нелегално граници, до едно бъдеще, в което утопията е невъзможна. Едно апокалиптично бъдеще, в което войната разрушава и хода на живота, и връзките между хората, настанява нови същества: Външно приличат на нас. През деня спят, нощем излизат, за да плячкосват и убиват. А още по̀ след това Стела, правнучката на Йожи, ще занесе своето „приношение“, както правят всички приносители – шишенце със сълзи, „свежи“, „от тази година“.

Миналото и бъдещето се събират в Йожи. Пътят се оказва не с начало и край, не с посока, а просто кръгово движение. Когато малката Йожи се среща с новите наематели на репея и френското грозде, онези Мънички зеленички, нейните родители ѝ подаряват приказките на Андерсен. В повествованието си Надежда Радулова трансформира познатите приказни сюжети за Снежната царица, за Малката русалка, за дивите лебеди… Приказният свят губи своя митичен ореол, защото светът не може да остане в приказката. Книгата обаче има своите „Приказки с Йожи“, които „прорязват“ романовата плът. Приказки за „Меденият слон“, за „Еднорози“, за „Високата кула, последното селце“, за „Другото семейство“. И те се създават в разговори между майката и детето, които всяка майка и дете могат да разпознаят. В тях понякога детето е мъдър възрастен, а майката – малко дете.

С „Тук живее Йожи“ Надежда Радулова силно влиза в прозата и нетърпеливо очакваме да видим накъде ще поеме по пътя на писането.

Споделете

Автор

Катя Атанасова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Ефектът на Христов. Разговор с Емил Христов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
  • Формите на времето. Разговор с Павел Койчев
    25.03.2026
  • Поезия на всекидневието. Разговор с Красимир Костов
    25.03.2026
  • Новите млади и политиката. Разговор с Емилия Занкина
    25.03.2026
    2 коментара

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2026 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO