Бъдещето е история
Има нещо твърде парадоксално в стачката на американските сценаристи, завършила със споразумение преди няколко месеца. Едно от основните им искания беше да се намери правна защита срещу използването на изкуствен интелект (ИИ). Това се оказа най-мащабната стачка в САЩ през настоящия век, първата съвместна на актьори и сценаристи. В продължение на няколко месеца бяха спрени проекти за милиарди, а Холивуд буквално замръзна в очакване на споразумение. Ябълката на раздора станаха исканията на сценаристите да се наложат ограничения върху използването на генеративен ИИ, той да бъде обозначаван, да има ограничения, свързани и с това как се спазват авторските права при обучението на алгоритмите.
Парадоксът, за който споменах, се крие във все по-голямата криза за оригинални сюжети. Всяка година американското мейнстрийм кино предлага продължения, римейк или предистории на познати до болка сюжети, клишета и схеми, които се експлоатират от години насам. Тъкмо затова понякога няма значение дали текстове са написани от сценарист на повикване, или от ИИ. Авторът липсва. Хиляди млади, бъдещи и начинаещи сценаристи по света се учат как да прилагат изпитани сценарни модели. Нещо, което ИИ създава без проблем, а с времето става и все по-добър. В киното е важен изборът на сценария, който ще постигне въздействие и ще донесе приходи. Подхранвани с големи количества данни под формата на филмови сценарии, алгоритмите за машинно обучение ги анализират, учат се от тях и създават уникални сценарии. Това прави процеса много по-бърз, спестявайки значително време и ресурси на създателите на филми. Алгоритмите с ИИ могат да изучават сюжета на сценария, да извеждат възможни въпроси и предложения, като по този начин правят процеса на анализ много по-лесен и по-бърз. Безспорно това ще доведе до голяма безработица сред писателското братство. То има още едно притеснение – доколко е възможно всяка идея на автор лесно да бъде развита от алгоритми.
Разговорът покрай стачката е важен, защото в основата му е бъдещето на филмовото производство и какво ще се промени от тук насетне. Внедряването на ИИ ще автоматизира планирането на графиците за снимане в зависимост от наличността на актьори, което ще спести време и ще увеличи ефективността. В допълнение системите с ИИ могат да анализират местоположенията, описани в сценариите, и да препоръчат действителни места за заснемане на сцената, спестявайки много ресурси. ИИ може също така да се използва за анализиране на сценария на филм, така че да се предвидят приходите, които продукцията вероятно ще спечели. Въпреки че алгоритмичните прогнози невинаги се оказват напълно точни, вече се забелязва нарастващ интерес от страна на големите филмови студиа. Например Warner Bros се обърна към платформата, базирана на Cinelytic AI, за да предвиди успеха на своите филми и приходите от боксофиса. 20th Century Fox интегрира системата Merlin, която използва ИИ и машинно обучение, за да съпоставя филмите с определени жанрове и аудитория, както и да предоставя пълна демографска информация за всяко заглавие. ScriptBook е друга система за прогнозиране, базирана на ИИ, която е използвана от Sony Pictures за анализ на 62 от филмите на компанията.
През миналото лято към протеста на сценаристите се присъединиха и актьорите. Преди двайсет години режисьорът Робърт Земекис създаде филма „Полярен експрес“ (2004), в който героят на Том Ханкс е компютърно генериран. Експериментът се оказа успешен и Земекис продължи с „Беулф“ (2007) с Антъни Хопкинс и Анджелина Джоли, а по-късно и с „Коледна песен“ (2009). Стивън Спилбърг хареса идеята и направи „Приключенията на Тинтин“ (2011), в който Даниел Крейг и Джейми Бел бяха също анимирани, а връх на тези технологични и художествени търсения бе „Аватар“ на режисьора Джеймс Камерън. В което също има парадокс, защото именно той разгръща темата за опасностите, които дебнат в бъдещето, във филмите си за Терминатора. В един подкаст той споделя: „Ако правех друг филм „Терминатор“ или се опитвах да стартирам отново този франчайз, което се обсъжда, но нищо не е решено, ще е много повече с акцент върху въпроса за ИИ, отколкото върху „лошите роботи са полудели“.
Днес опасенията на голяма част от актьорите са, че примерите от хибридната анимация могат да доведат до замяната им с помощта на ИИ. И ако звездите все пак трудно ще бъдат подменени, какво да кажат хилядите безименни статисти или каскадьори, чиито лица нямат никакво значение за зрителите. Те вече спокойно биват замествани от виртуални герои, генерирани от съвременни технологии. При огромните бюджети на Холивуд за продуцентите това е повече от финансово облекчение. Намаляването на разходите при производството на филми е една от основните причини за използването на компютърни фонови фигури. С помощта на ИИ могат да се създават сложни последователности от действия като преследвания на автомобили и престрелки без участието на актьори. Това позволява на студиата да пестят от хонорари и застраховки за каскадьори.
Каскадьорската работа обаче е важна част от холивудската традиция. От епопеите на нямото кино до съвременните филми за супергерои – реалистичните и опасни каскади правят филмите вълнуващи и неповторими. Предполага се, че индустрията ще може да използва виртуални аватари, за да замени „невзрачните“ каскадьори, например пешеходци или участници в автомобилни преследвания. Това ще доведе до уволнение на много професионалисти.
Гилдията на киноактьорите и холивудските писатели се противопоставят на използването на цифрови копия на актьори без тяхното съгласие и без справедливо обезщетение. Те изискват установяване на правила, които да защитят правата на актьорите и каскадьорите. Това се отнася и за кастинг режисьорите, тяхната работа също е застрашена от ИИ, който може да „помогне“ за по-бърз избор на актьори чрез автоматично извършване на прослушвания. Според посочени критерии и описания на текстови изображения платформите с ИИ търсят участници в базата данни. Когато се захранва с огромни количества данни, описващи чертите на лицето на актьора в няколко емоции, алгоритъмът може да се използва за наслагване на цифровото лице на актьора върху дубльор на тялото, за да се запазят естествените изражения на оригиналния изпълнител. По този начин ИИ може да се използва и за цифрово добавяне на актьори във филми и дори за промяна на възрастта на актьора за дадена роля.
Невидима (все още) заплаха се крие и в използването на ИИ от анонимни автори на филми, които да ги разпространяват в интернет и социалните мрежи. Това обаче може да се окаже проблем за големите холивудски студиа. Представете си – следващият филм с участието на любимата ви актриса да бъде създаден от стаята на някой, който просто използва инструмент с ИИ. А за целта ще е нужна една снимка, изтеглена от интернет. Няма да се налага звездата да сключва договор за милиони, тъй като е възможно дори да не разбере, че подобен проект изобщо съществува.
Злоупотребата с тези инструменти и нарушаването на правата върху интелектуалната собственост са сред многото потенциални проблеми. Всеки създател на подобен тип съдържание ще може да генерира собствени истории и сцени с образите на реални хора и да изобразява всичко – от сексуални сцени до такива с явно насилие.
Джеймс Камерън споделя още едно опасение – не е невъзможно вече да има ИИ, който да ни манипулира, а ние да не знаем, защото той има пълен контрол над медиите. Тук стигаме до опасностите от скрита или явна пропаганда в съвременното общество. Неслучайно учени споделят своите притеснения, че инструменти като ChatGPT могат да се превърнат в създатели на хаос от масова дезинформация – не просто е възможно, но е неизбежно. „Какво по-добро обяснение имате за това колко абсурдно е всичко в момента?“, пита Камерън и се опасява, че хората няма да могат да спрат една евентуална ядрена война, генерирана от ИИ, както се случва в „Терминатор“. Или както би казал Тери Гилиъм: „Бъдещето е история“. Все по-голяма става необходимостта от фантастичен дискурс в съвременната медийна култура, за да се приложи неговата прогностична функция.
Докато пиша този текст, виждам в новинарските емисии, че ИИ ще се сдобие и със собствен клавиш в клавиатурите на новите компютри. Очевидно е, че няма връщане назад. Духът е излязъл от бутилката, но той няма нищо общо с приказката за Аладин, дори и разказана от Холивуд.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук