Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Еликсир“, Капка Касабова, превод Мария Змийчарова и Капка Касабова, оформление Люба Халева, издателство „Жанет 45“, 2023 г.

След „Граница“ и „Към езерото“ Капка Касабова вече издаде и третата книга, „Еликсир“, от замислената четирилогия с художествена документалистика. За първите две има множество британски и европейски награди, прозата ѝ е изучавана в университети в Европа и Северна Америка. Множество похвални, дори възторжени рецензии се появиха в престижни издания като World Literature Today, The Economist, Financial Times, The Guardian.

Това е доста мащабен проект, в който се преплитат лични спомени, наблюдения и преживявания с прецизно пресъздадени пътувания, географски описания, научни свидетелства, алхимична и медицинска литература, припомняне на съдбовни моменти от времето на комунизма, препратки към древни извори, древни религии и литературни произведения. Оттам и жанровата нееднородност и многообразие на „Еликсир“.

Тръгвайки от арабското значение на думата еликсир – „чудодейно вещество“, Касабова „търси“ неговия смисъл за днешните хора. Открива свидетелства, че той съществува. За да ни убеди в края на книгата, че той е нещо, което трябва да намерим сами.

Книгата е композирана в четири части, свързани с четирите елемента – „Дъбраш“ (огън),  „Брезница“ (земя), „Извор“ (вода) и „Пирин“ (въздух). Те се съчетават именно там, където пътува разказвачката – долината на Места. „Долината е висяща градина, изтъкана от земя, вода, огън и въздух, и през нея минават пътеки, които и аз трябва да измина. Нещо е забравено и трябва да си го спомня. То ме призова и аз дойдох.“

Едни от важните линии, които движат повествованието, са историята и паметта. Историята на местата – още от древни времена, разказана от пътешественичката изследователка, и общата памет на хората, които живеят там – за протестите на помаците срещу преименуването им през 70-те, за национализацията и промяната в живота им след 1944 г. Но по-съществените разкази са личните – именно през тях общата съдба придобива плът и индивидуалност. Защото животът в едно общо време, не сдобива с обща съдба. Тя е различна и различно преживяна.

Много разкази населяват книгата, герои, кой от кой по-колоритни и различни – стават ни близки, както са станали и на авторката. Но като че ли всички те обединени от способността си да разпознават растенията, да знаят тяхната сила и да умеят да лекуват с тях. Хора от Родопите, от Пирин и Рила, лечители и билкари, пътешественици и мечтатели. Надарени с нещо извън, с магически сили. Роки Омайничето и семейство Айролеви, Метко Фетахов, Гюлтен, баба Асиве и баба Ава, остеопатът мечтател Алиш и Трендафилка, която и тя като останалите познава билките, но и улавя човешките вибрации. Преминавайки през срещите си с тях, авторката в края на повествованието се връща отново там, откъдето е тръгнала.

Своеобразна географска карта чертаят маршрутите на Касабова. География на движението от – до, но и история на местата, в които се спира за по-кратко или по-дълго – Лещен и Ковачевица, Дряново и Гърмен, Брезница, Черна места и Добринище… Върхове, светилища, множество култови места, които местните знаят и към които и до днес се стичат хора с всякакви болки. Много от тях няма как да запомним, толкова са много, но можем да се връщаме към страниците като към пътеводител.

„Еликсир“ е и енциклопедия на билките – мащерка и мурсалски чай, тинтява, и бъз, жълт кантарион и невен, омайниче и безсмъртниче. Позоваванията на множество текстове пък създават впечатляващ културен хоризонт. За мен лично даже бяха леко потискащи – почувствах се крайно незнаеща… Едни от най-силните моменти са описанията, сетивността в преживяването, красивият език и най-вече реалното усещане за единение с природата, разбирането, че онова, което ни липсва, е именно връщането към нея, мисленето за нея като за жив организъм. Своеобразен пантеизъм струи от тези страници, възхита и почит, надежда, че ще се върнем в природата, както авторката го е направила.

Книгата все пак е насочена най-вече към небългарския читател (историите за престъпленията на комунизма или за Ванга се знаят), но това е и достойнство – да можеш да събудиш интереса и любопитството на Другия към един толкова богат и интересен свят. Свят, който авторката споделя и обича.