Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Обетована земя“, Дания, Германия, Швеция, 2023 г., реж. Николай Арсел, с участието на Мадс Микелсен, Аманда Колин, Густав Линд, Симон Бенебиер, Мелина Хагбер

През 2012 г. Николай Арсел ни представи вдъхновяващ разказ от началото на 70-те години на XVIII в. за доктор Йохан Щруензе, влюбен в датската кралица Каролине Матилда. Отличен на Берлинале, номиниран за Оскар и Златен глобус за чуждоезичен филм, „Кралска афера“ изглежда промени отношението към датския режисьор в световен мащаб и му осигури покана за работа по холивудска продукция – не особено успешната екранизация на „Тъмната кула“ от Стивън Кинг (2017). Шест години по-късно Арсел се завръща към родната си история с друг (слабо познат извън пределите на страната) епизод – облагородяването на считаните за безплодни земи на полуостров Ютланд, който днес се определя като най-добре развитата в икономическо отношение и най-гъсто населена част от Дания. „Обетована земя“ отново е биографична драма, но също и уестърн, историческа фреска и проницателен социален анализ, озарен от всепоглъщащото екранно присъствие на Мадс Микелсен.

Годината е 1755, когато капитан Лудвиг Кален, незаконен син на благородник, решава да се възползва от стремежа на Фредерик V да култивира дивата пустош в северната част на кралството си, в замяна на което ще получи земи и титла. Въоръжен с кураж, търпение и кралско разрешение, Лудвиг се впуска в борба с тресавищата с помощта на няколко наемни работници, вземайки предвид набезите на скитащите бандити, но не и самодоволното упорство на местния владетел да запази земята пустееща, за да може да си я присвои...

Николай Арсел е сред най-успешните сценаристи на датското кино. След като е съсценарист на колегата си Андерс Томас Йенсен в брилянтния „Рицари на справедливостта“ (2020), сега провокаторът Йенсен му връща жеста. Двамата работят по романа „Капитанът и Ан Барбара“ от Ида Йесен – завладяваща смесица от любовна история, борба за оцеляване и свирепо противопоставяне. В центъра на сюжета се откроява сложен персонаж, който се люшка между бруталност, маниакален стремеж към благороднически статут в едно свръхйерархично общество (в което животът на неблагородниците не струва кой знае какво) и почти бащинска потребност да закриля. Социалният портрет е особено суров на фона на неплодородната земя, в чието „опитомяване“ са се пречупили много човешки съдби – един бивш градинар, който 25 години е полагал усилия да стигне до чина капитан, залага живота си на карта, разчитайки единствено на кралското благоволение и спазване на дадената дума...

Интригата се разгръща под формата на уестърн (влиянието на Джон Форд и други класици в жанра витае във въздуха), който отразява процеса на колонизация, рефлектира върху съществуващото в Дания през този период крепостно право и върху предразсъдъците към номадските племена. В същото време изблиците на духовно и физическо насилие, съчетани с взривоопасната налудничавост на основния антагонист в историята, често изправят фабулата на ръба на трилъра. Пренебрежителната безотговорност на кралските съветници и усещането за безнаказаност у местните владетели, от друга страна, създават специфична атмосфера на екзистенциална безнадеждност в стил „борба с вятърни мелници“.

Герой, злодей и дама в беда, но също и бегълка, опърничаво сираче и благороден пастор – персонажите от „Обетована земя“ лесно изскачат от контекстуалните рамки на жанра (бил той уестърн, или съспенс драма) и провокират наслагващи се обществено-социални равносметки и философски послания, „прелиствайки“ емоционално ангажирани теми: от буквалното оцеляване до правото на свободна воля. Актьорите, които „пазят гърба“ на Мадс Микелсен, са на подобаващо ниво, представителите на противниковия лагер – също. Дори и леко архетипен, сюжетът се оказва доста ефективен чрез митологията, която го пронизва, и с критичното си отношение към столетията колониализъм. Режисурата нюансирано се взира в детайлите, редувайки панорамни сцени сред постепенно събуждащата се земя с безцелен интериорен разкош и с мълчаливи камерни кадри, в които съпричастността или безсилието буквално „хващат за гърлото“, чак до бунтовния финал...