Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Любов с превалявания“ (2016), режисьори Андрей Кулев и Ася Кованова, художник Андрей Кулев, сценарист Христо Ганев, музика Петър Дундаков, анимация Апостол Стоянов, продуцент „Кулев Филм Продукция“, „Атракт Филм“

Любовта е мистерия, която е едновременно крехка и ненарушима, която е липса, но и завършеност. Наличието ѝ осмисля целостта на битието, а отсъствието ѝ превръща живота в безплодна трагедия. Тя е неспирен диалог, чиято хармония се крепи върху взаимните грижи на двама души. Да обичаш, означава да споделяш и мрачното време вътре в другия, да ви вали и това, че сте заедно, да е ваш подслон, защото домът е там, където любовта се намира. Именно това е „Любов с превалявания“ (2016). Късометражната анимация на режисьорския тандем Андрей Кулев и Ася Кованова ни въвлича в поетическа миниатюра, деликатно завихряща парадоксалните взаимоотношения, непресъхващата радост и нестихващите болки, разиграващи се между влюбения и възлюбения.

„Любов с превалявания“ е филм, изпълнен с нежни усещания, тъга и надежда. История, проникната от безрезервната вяра в смисъла и откровенията, които онова най-ефирно и същевременно всепроникващо чувство носи със себе си. Така един мъж е готов да жертва безбрежното и леко състояние на лятото, което е покълнало в него по пътя към дома, за да последва буреносния облак, изсипващ едрите си меланхолични капки върху неговата любима, която сякаш се е изгубила в мрака на някакво лично и непрогледно разочарование. Сезоните са метафори, а същинската буря се развихря вътре в човека. Бурята е страдание и цинизъм, тя е груба при допира до фината природа на глухарчетата, които мъжът събира по пътя към дома. Те стават все по-малки с наближаването на къщата, защото там се намира епицентърът на моментната скръб. Оттам духат пронизващите ветрове, които превръщат букета в няколко неугледни вейки, окончателно съсипани от проливния дъжд, излял се в измъчващата се душа напук на слънчевото време.

Да се влюбиш е шанс, но да обичаш е изкуство. Любовта не е черно-бяла, а притежава всички нюанси. Щастие и гнет се преплитат във взаимоотношенията, натрупват се като велатури върху платното на паметта и с времето стават все по-дълбоки, неудържими и сложни, докато тонът не потъмнее, докато тъмнината не ни ослепи един за друг, докато не започнем да се нараняваме. Болката утвърждава любовта, чрез нея любовта надмогва увлечението, надмогва егоизма и се разгръща в своята същност. Самозабрава или откровение? Въпреки отхвърлянето, въпреки обидата, въпреки пренебрежението любовта е неумолима в своето присъствие, в своето надмощие. Единият трябва да направи компромис, за да се запази тънкият баланс. Така е било и така ще бъде.

В диалога „Пирът“ на древногръцкия философ Платон един от събеседниците обяснява произхода на любовта с легендата за древните андрогини. Същества, които били с двойна мъжко-женска природа, имали четири крака и ръце, както и две глави и в телата си съчетавали и двата пола. Те били силни, завършени и самодостатъчни, но се възгордели и си позволили да посегнат на божествения трон. Затова Зевс ги наказал, като ги разделил на две половини и оттогава всеки човек търси своята половинка, а когато намери именно нея, не иска никога да се разделят, не само че не иска, но и не може, а понякога двете половини загивали, тъй като не желаели да отпуснат прегръдката помежду си. Дали пък любовта в този смисъл не е абсолютното отрицание на свободата? Или по хитрата формула на един друг, не по-малко известен философ свободата е възможна единствено като осъзнаване на необходимостта?

Едно е сигурно, красотата на филма „Любов с превалявания“ се крие в артистичното отрицание на подобни философизми. Визуално хайку. Анимацията е минималистична, почти копринена с елегантните си преувеличения и добре премислени детайли. Акварелният рисунък създава впечатление за дълбочина и многопластовост, но същевременно и за лекота и размах. Семплата картина прекрасно резонира с изчистения, поетичен и абстрактен сценарий на Христо Ганев, а музикалните романси на Петър Дундаков допълват цялостната композиция с онези непроизносими елементи в общението между две души.