Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

Флоренция оставя неизличим спомен в съзнанието на художника. Той посещава града през 1885 г., малко преди да започне обучението си в Академията за изящни изкуства в Мюнхен. „Никога в бъдеще няма да имам впечатлението както външно, така и вътрешно, което имах от купола на Катедралата“, споделя по-късно той.

Изложбата отдава почит към изкуството на Алфонс Муха, но и хвърля светлина върху една епоха с подновен интерес към изкуството, дизайна и рекламата. Предложени са над 170 предмета, заети от фондация „Муха“ – плакати, книги, рисунки, фотографии.

Първият раздел „Жени, икони и музи“ е посветен на жените, които със своята грация и чар са в центъра на творчеството на Муха. Особено място е отделено на Сара Бернар, великата парижка актриса, наречена Божествената, която художникът среща в края на 1894 г. Тя сама му поръчва плакат за своята постановка „Жисмонда“ (тук присъства в голяма цветна литография). В парижкия период на Бел епок Муха представя Сара Бернар по уникален начин. Ражда се сътрудничество, от което художникът става много търсен.

По онова време Муха е скромен илюстратор на книги. Въпреки неопитността си плакатът, който създава за Сара Бернар, показан в Париж на Нова година – 1895, има незабавен успех. Публиката е във възторг. Божествената Сара му поръчва други – за постановките си „Дамата с камелиите“, „Самаритянката“, „Медея“. Актрисата му предлага договор за шест години, през които той не само рисува плакатите, но става и артистичен директор на постановките, изпълнени и продуцирани от Бернар. Прави костюмите, бижутата и сценографията. Така се ражда стилът Муха, чиито особености стават основни за ар нуво. Художникът успява да улови и нарисува душата на изпълняваните от Бернар персонажи. Божествената му пише: „Скъпи мой Муха, искате от мен да ви представя на парижката публика. Добре, скъпи приятелю, следвайте съвета ми – изложете картините си и те ще говорят за вас, познавам добре своята публика. Деликатността на вашата рисунка, оригиналността на композициите ви, хубавите цветове на картините и плакатите ви, всичко това ще я съблазни и след вашата изложба предричам славата ви. Моите ръце са във вашите, скъпи мой Муха“.

По време на престоя му в Париж се разгарят спорове между артисти и литератори как изкуството да се доближи до народа. Повлиян от тях, той създава пана от нов тип – плакати без рекламен тест, главно с декоративна цел. Така се ражда цикълът „Сезони“ (1896). Муха пише: „Бях доволен да правя изкуство за народа, а не за частните салони“.

Вторият раздел в изложбата показва страстта на Муха към бретонската и келтската култура, които смята за близки до тази на чешкия народ. Художникът често се рисува в бродирана риза, символ на славянското единство. Интересът на Муха към Бретан вероятно започва в Париж малко след 1890 г. благодарение на срещата му с Пол Гоген, с когото създава приятелство, продължило до заминаването на Гоген за Таити.

Резултатът от пътуванията на чешкия художник са скици и снимки на морски пейзажи и скалисти брегове, както и на фигури с типични народни облекла. В своите творби Муха започва да въвежда орнаментални мотиви, взети от келтската традиция, като символи с точна културна идентичност: дрехи в славянски стил, флорални мотиви, вдъхновени от моравската традиция, кръгли и геометрични форми, напомнящи ореоли и чешки барокови църкви.

Произведенията на Муха с техния характерен стил се разпространяват като рисунки, календари, пощенски картички, предмети. Авторът предпочита универсалните теми – сезоните или часовете на деня, олицетворени от прекрасни, грациозни момичета, заобиколени от цветя и природни елементи.

Третият раздел от изложбата във Флоренция е посветен на рекламните плакати. Муха става най-търсеният графичен дизайнер в Париж в края на века. За двайсет години той рисува почти 120 манифеста, много от които са смятани за икони на ар нуво. Рекламата става за него идеален терен за експериментиране на нови начини на ефикасна комуникация – алкохолни напитки, бира и ликьори, шоколад, бебешки храни, бисквити, шампанско, парфюми, колела, препарати за миене, цигари. Рекламираният продукт е на второ място, героиня е винаги девойка, идеализирана и елегантна. Женски фигури, рамкирани с динамични графични контури, създават съблазнителна атмосфера с ослепителните си усмивки.

Показано е как Муха използва фотографията, превърнала се във важна част от творческия му процес. Той прави снимки на моделите в ателието си, импровизира най-разнообразни пози, които след това използва като източници на вдъхновение за рисунки и картини. Стилът Муха става синоним на ар нуво през 1900 г. и оказва влияние върху Парижкото изложение през същата година. Във Флоренция са показани скици и фигури за рекламни материали от самото изложение.

Четвъртият раздел е посветен на завръщането на Муха в родината му през 1910 г. В продължение на седемнадесет години (до1926 г.) художникът работи върху монументалния проект „Славянска епопея“, станал възможен с финансовата подкрепа на богатия бизнесмен и филантроп Чарлз Ричард Крейн, когото Муха среща в САЩ, преди да се завърне у дома.

„Славянска епопея“, цикъл от двайсет големи платна (едно от които изобразява българския цар Симеон), напомня на славяните да се поучат от историята, за да постигнат политическа независимост. Дори в този монументален шедьовър, представен официално в Прага през 1928 г. по случай десетата годишнина от независимостта на Чехословакия, художникът продължава да развива стила си: жените в традиционни дрехи стават символи, които вдъхновяват и обединяват славянските народи. Извън изложбата остава фактът, че Муха е женен за сънародничката си Мария Хитилова, родена в Пловдив, където родителите ѝ живеят няколко години след Освобождението на България.

„Славянска епопея“ присъства в изложбата само с панорама на цикъла, изложен в Прага, и със снимка на художника по време на работата му върху едно от платната. Муха прави и обществени проекти – вътрешната украса на кметството на Прага, дизайна на стъклопис за пражката катедрала „Свети Вит“. Последната зала е посветена на ар нуво в Италия, там главен герой е Галилео Кини със скици, картини, вази, чинии и пана.

Залите са приятни за гледане благодарение на меки цветни дисплеи, които не притесняват окото. Завладяващ коридор внезапно пренася посетителя сред цветята, типични за стила на чешкия художник. Големите плакати на Муха, смятан за най-известния представител на ар нуво, са придружени от рисунки, книги, документални снимки, които потапят публиката във вселената на художника, в неговите теми и в стремежа на неговото изкуство към универсални послания.