Култура / Брой 3 (3006), Март 2024

„Повече от всеки от вас, повярвайте ми, аз обичам страната си, желая ѝ слава, умея да ценя високите качества на своя народ; но е вярно и това, че преизпълващото ме патриотично чувство е различно от онова, чиито викове биха нарушили спокойното ми съществувание и биха запокитили в океана на людските вълнения моята ладия, намерила пристан в подножието на кръста. Не се научих да обичам родината си със закрити очи, с преклонена глава, със затворена уста. Намирам, че човек може да бъде полезен само в случай че ясно я вижда; мисля, че времето на слепите влюбености отмина, че сега преди всичко имаме дълг към истинската си родина.“ Това е написал почти два века назад Пьотър Чаадаев в своята „Апология на един луд“.

Този класически текст на великия руски писател ми се струва добро въведение към размисъла над съдбата и смъртта на Алексей Навални, човек, когото оплаква целият демократичен свят. Алексей стана поредната жертва – след Немцов, Политковска и мнозина други – на войната на Путин срещу гражданското общество в Русия. Бандитската агресия на Путин срещу Украйна бе предшествана от агресията на Путин срещу независимото руско общество. Против Русия, която днес убиват, затварят и над която плюят. Алексей бе лидер и символ на тази Русия. Тази Русия не иска война с Украйна, не иска убийството на украинския народ, макар сега да няма ефективен начин да се спре тази война.  

Владимир Путин лично ненавиждаше Алексей Навални. Не можеше да произнесе фамилията му, наричаше го „берлинския пациент“. Искаше да зачеркне Алексей от съзнанието на руснаците – затова Навални предизвикваше възхищение у едни и омраза у други. Той притежаваше качества, недостъпни за апарата на ФСБ/КГБ: бе невероятно умен, много смел и умееше да чува обществото. Това е огромен политически талант. Той разбираше руснаците – техните проблеми и мечти, историята им, пълна със страдание и ирония. Алексей притежаваше необикновена харизма и политическа интуиция. Харизма той черпеше от традицията на Андрей Сахаров, а фантазия и смелост от Владимир Буковски, автора на „И завръща се вятърът“. Отделна тема, заслужаваща размисъл, е сравнението между Навални и Александър Солженицин. Мисля, че в съдбата на Солженицин, както и в съдбата на Навални се съедини всичко най-добро в Русия – но и най-опасното в нея.

Алексей Навални не беше непогрешим, но умееше да се учи от другите. Затова пък убиецът на Навални – Владимир Путин, смята себе си за непогрешим. Той има своите учители сред палачите от КГБ. Докато Навални беше прилежен читател на Херцен, Тургенев, Чехов. И беше героичен конституционен демократ. Той предложи на Русия своя талант, страст и храбро сърце… целия си живот. В същото време Путин води Русия към катастрофа. Прави всичко, за да убие не само Украйна, но и Русия. Алексей защитаваше Русия от Путин и на тази борба отдаде живота си. Путин убива надеждата, както уби Навални, защото именно Навални пробуди надеждата. На мен ми провървя: познавах Алексей. Заедно написахме книгата „Диалози“.

По улиците на Москва съм виждал как младежи се приближават до Навални, стискат му ръката, заявяват поддръжката си, искат да се снимат с него. Това бе знак, че Русия, стояща зад Навални, ще поеме по друг път. Но срещу него бе мерзкият путински режим, който се трансформира от авторитарна диктатура в сталински тоталитаризъм.

Путинизмът е чума. Както са били чума и фашизмът, и болшевизмът. Великият френски писател Албер Камю пише в романа си „Чума“: „микробът на чумата никога не умира, никога не изчезва […] може с десетилетия да дреме в някоя мебел или в кат бельо […]; той търпеливо чака своя час в спалнята, в мазето, в куфара, в носните кърпи или в документите; и ще дойде за мъка и поука на хората такъв ден, когато чумата ще се пробуди в плъховете и ще ги прати да сеят смърт по улиците на щастливия град“.

Смъртта на Алексей показа, че плъховете са изпълнили улиците на нашите градове. Пускайки плъховете, Путин предизвиква демокрациите по цял свят. Самият Алексей говореше за тези плъхове преди последния си арест, питайки се какво ще стане, ако го убият: „Ако това се случи, означава, че сме необикновено силни в този момент, щом са решили да ме убият. Трябва да се използва тази сила. Да не се предаваме“.    

Превод от руски Тони Николов