Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

21 04

Метаморфозата на артиста

От Иван Врамин 0 коментара A+ A A-

„Артистът“, 2021 г., режисьори Димитър Димитров, Милко Лазаров; сценаристи Екатерина Чурилова, Милко Лазаров; музика Егор Забелов

В човешката природа съществува амбивалентна асиметрия между тялото, неговите нужди и импулси, от една страна, и съзнанието или духа, чиито желания и воля ни тласкат отвъд непосредствените необходимости на организма. Затова животът изглежда като низ от непредвидени ситуации и усещания в търсене на баланс между тези две измерения, в чийто лабиринт единствен пътеводител е все още непроявеният целулоид на интуицията. Къде ще ни отведат направените избори, кой е пътят към бленуваното щастие, към жадувания успех, към любовта? Конкретни отговори на тези въпроси, разбира се, няма. Можем обаче да намерим историите и примерите, опитите на другите, живели преди нас, техните приключения, надежди и лични борби. Една такава история ни поднася късометражната анимация „Артистът“ на режисьорския тандем Димитър Димитров и Милко Лазаров, вдъхновена от краткия разказ „Първа горест“ на Франц Кафка. Сценарият е дело на Екатерина Чурилова и Милко Лазаров, а художник е отново Димитър Димитров. Екип, който няма нужда от представяне.

Сиротно момче е запленено от цирковото изкуство и от идеята да се превърне в артист на трапеца. Един проницателен импресарио го забелязва и неговата мечта постепенно започва се превръща в реалност. След дълги години, прекарани в изтощителни тренировки, той става известен акробат. Но пътят към успеха изисква цялостна метаморфоза, дисциплина и множество саможертви в името на изяществото и идеала. Но дали амбицията си заслужава на всяка цена, дали обетованата земя, в която съвършенството е постигнато, съществува? Дали творческата жажда има край и може ли крехкото човешко тяло да обеме и понесе неограничената воля на въображението? Ако не опиташ, няма как да разбереш, а ако опиташ, може и да няма връщане назад – ситуация, пред която е поставен всеки, дръзнал да тръгне по пътя на творчеството.

Анимацията интерпретира свободно идеите и мотивите от разказа „Първа горест“. Изграждането на артиста е оприличено на метаморфозата, която извършва гъсеницата, за да се превърне в пеперуда. Ефирната и красива форма е процес на дълга работа и пълна трансформация, която води до естетически възвишено, но крехко и ранимо състояние. Артистът става чувствителен за измеренията на идеалния свят, но ако не внимава, лесно може да бъде заслепен така, както пеперудата е привлечена от игривия танц на огъня и често изгаря в него. Медиатор между крайностите се явява любовта – единственото чувство, което е интензивно и могъщо колкото копнежа по красотата и ненаситността на прогреса. Единствено любовта – в образа на цигуларката, е способна да развенчае тъмната страна на самотата, да освободи изкуството от тщеславието и да възвърне неговата детска чистота. Не амбиция, а прозрение, не нарцисизъм, а желание за споделяне. Но кое ще надделее – любовта или славата?

Авторският екип използва експериментално наративно решение, с което статиката на рисунките е превърната в динамичен киноразказ, наподобяващ движението на кинолента. Историята се развива в своеобразна координатна система. Завръзката галопира по хоризонталата, а в момента на кулминацията и развръзката движението се мести във вертикалната линия, подчертавайки по този начин интензивността и съдбовността в последната част от филма. Иносказание за етапите, през които преминаваме в живота си. Юношеството и младостта се разгръщат в една по-свободна равнина, докато зрелостта не започне своето падение, след което трудно бихме се изкачили обратно, или пък своя полет, падането от който би бил фатален.

Кадрите са изпълнени в пергаментова топла палитра, а анимацията на Димитър Димитров е графична, абстрактна, синтетична и трансформативна, като че ли магически свитък се развива пред нашите очи, съчетавайки по любопитен начин време и пространство. Музикалните композиции на Егор Забелов играят ролята на катализатор на действието, управляват темпото на това своеобразно разгъване и го ситуират с прочувствена цирково-номадска и артистична атмосфера.

Споделете

Автор

Иван Врамин

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • Левият морализъм и моралната цензура
    24.11.2025
  • За послушните и непослушните думи. Разговор с Марко Ганчев
    24.11.2025
  • Георги Мишев – между писането и екрана
    24.11.2025
  • „Боряна“ между патриархалното и модерното. Разговор с Петър Денчев
    24.11.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO