Култура / Брой 4 (3007), Април 2024

„Дабъ Дешил Ине“, постановка Теди Москов, сценография Димитър Воденичаров, музика Антони Дончев. Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в Шумен

Световният ред демонстрира дефицит на правила, следователно е необходим взрив, тотална деконструкция, за да се наместят наново неговите елементи. В изкуството това е възможно, защото изкуството е хипотеза, мечта за другия постижим живот. В театъра на Теди Москов трансформацията на познатото, на клишетата, с ведра, а напоследък все по-често и с чудовищна усмивка, е похват, за да се изгради представа, в която под въображението и измислицата откриваме истината за живота – пусто и празно е в душата, но все пак има надежда, защото в изкуството живее магическото „ако“.

Представете си държавата Благария, богата на благини. Тук актьорите са талантливи, няма завист между тях, режисьорите са тихи и спокойни хора. Мястото на действие в най-новия спектакъл на Теди Москов е вече ясно, времето на действие е във филизите на Фтората сфетовна война – героите са дребни на ръст чешити: Адолф Кихлер, Осип Ставалин. Има и герои от работническо-селския наратив на съпротивата, и те са дребни на вид и съзнание. Присъстват и иконични имена за историята на блАгарския театър – Константин Кесемов, Кръстьо Кесарафов, Мизансценко Режисьорчев, предвидена е примадона, актриса – Адриана Пробудевска, появяват се доносници, гримьори и каквото може да хрумне в главата на Теди Москов, който не се страхува да каже, че всички, които гледаме това представление, сме изпаднали в дълбок сън и по подобие на Спящата красавица чакаме Михаля-Годю.

Историята се развива в няколко драматургични линии, които с изключителна динамика се догонват през времето на действието. Разказвачът професор-пациент-историк-психопат (Калин Пачеръзки), въвеждащ ни в света на лудостта на величията и обикновените доносници, разтваря вратата на историята, която тежи и понякога го/ни премазва с истините, заключени отвъд хоризонта. Той ловко ни премества във времето, когато в един театър се терзаят за бъдещ спектакъл, а полковник Юбералес, шеф на „гестЪпо“ (Борислав Вълов), обучава млада нацистка на тънкостите на доноса. Същевременно напорист млад Мизансценко Режисьорчев подготвя актьорите си за нов спектакъл. Адолф Кихлер и Осип Ставалин също репетират своите бъдещи речи за плебеите по рождение и обсъждат творческите си планове за разпределение на света. Съпротивата от миньорски произход се готви за всенародна борба, но пък поддържа огъня на либидото с изкуство, чиито страсти са насочени към госпожа Пробудевска, която, ако не е талантлива, то поне може да поведе с разголена плът масите към победата.

През последните години Теди Москов се вдъхновява от киното на Марио Моничели, Дино Ризи, Пиетро Джерми, Алън Аркин. Поводът за новия му спектакъл е филм, който се появява на бял свят две години след „Великият диктатор“ на Чаплин – американската комедия „Да бъдеш или не“ на Ернст Любич. Действието във филма се развива във Варшава, където положителните герои се опитват да помогнат на съпротивата. Има и любовен триъгълник, който, аранжиран с монолога на Хамлет „Да бъдеш или не“, е причина за всички небивалици.

Теди Москов показва характеристиките на едно познато минало, предопределило настоящето ни, в което диктаторите не обичат хумористичната палавост на народа, насочена срещу тях – те не обичат вицове и анекдоти, които се надсмиват над недостатъците им. Народната власт пък е властта над народа с цел придобиване на богатствата от предходната власт, така че в спектакъла на Теди Москов народът носи потник, каскет и си бърка в носа. В представлението диктаторите се открояват с шизофреничната си природа, а колективното несъзнавано (народ и интелигенция) действа според изкуството на оцеляването в екстремни обстоятелства.

Евгени Будинов като Адолф Кихлер и Мая Новоселска като Осип Ставалин изпълват сцената с умението си да импровизират – в рамките на два часа те са перпетуум мобиле. От друга страна, всеки актьор от шуменската трупа (Калин Пачеръзки, Янислава Линкова, Борислав Вълов, Росен Караджов, Веселин Иванов, Антония Велева) се старае да се впише в общата енергия на представлението и да се открои с качествата си. Ето защо „Дабъ Дешил Ине“ е зрелищно преживяване за публиката, която следи с любопитство надиграването.