Свободата да бъдеш щастлив
„Чудовище“, Япония, 2023 г., реж. Хирокадзу Корееда
Любимец на фестивала в Кан, наследник на естетиката на Ясуджиро Одзу, изследовател на семейните корелации, Хирокадзу Корееда притежава дарбата да режисира привидно прости истории, които се разкриват пред нас в цялата сложност на човешкото си богатство. В досегашните си проекти японският майстор като че ли поставяше на първо място емоцията на момента и чувствителността на персонажите, докато „Чудовище“ (един от редките случаи, при които Корееда не е автор на сценария) се отличава с важността, която се отдава на наративната конструкция. Наситеността на филма превзема паметта на зрителя, а финесът на водене на разказа не намалява нито силата, нито твърдостта на конфронтацията.
Самотна майка е все по-обезпокоена от странното поведение на сина си, петокласника Минато, и предполага, че причината се корени в действията и думите на един от учителите му, г-н Хори. Тя внася официално оплакване, което преобръща всекидневието на училището... После историята се рестартира от гледната точка на самия Хори, но не съвсем, защото във втората част акцентът е върху личността на учителя, предпоставките и последствията за неговия живот... В последната третина „думата е дадена“ на самия Минато, да преживее чистосърдечно емоционалните сътресения, характерни за възрастта му, а сюжетът следва дълбините на детското въображение в цялата му мистериозност.
Историите са правдиви в дистанцията и сложни в своята човечност. Екзистенциалните пътувания не са лесни. Описаният свят винаги е пресечен от насилие, социално или поведенческо. Но доброжелателството неуморно взема превес в умението на режисьора да подкрепя героите си. Неясната мотивация на протагонистите е удържана до самия край, а двусмислието на човешките взаимоотношения се разкрива малко по малко, от хлапетата към възрастните. Наративната изтънченост почива на последователното съпоставяне на гледните точки, които всеки път изместват преценката за ситуацията. Отсъствието на рационално разрешаване на конфликтите е смекчено от хуманизма на Корееда.
Повествованието напомня за структурата на „Рашомон“ на Куросава, но за разлика от сценария от 1950 г., сглобен от няколко гледни точки, разобличаващ двуличието на персонажите, които се опитват да „пренапишат“ истината в своя полза, Хирокадзу Корееда използва разказите за допълване на общата картина и промяна в интерпретацията, което в крайна сметка води до концепцията за пъзела, чието изображение може да бъде възприето в целостта си едва след като и последното парче е поставено на мястото му. Така се демаскира склонността на съвременния човек да съди прибързано, без да разполага с цялата необходима информация.
В контекста на оригиналната тройна конструкция на „Чудовище“ всеки от тримата „разказвачи“ не просто живее своята версия на историята, но се озовава в художествената стилистика на различен жанр (от трилър, през психодрама към филм за съзряването), което предоставя на зрителя неочакваната възможност да гледа няколко сюжета в един (училищен тормоз, дискредитиран учител, приключение за инициация). Корееда не пропуска да се възползва от ехо ефекта на всеки заявен детайл, трансформирайки го в драматично събитие. Изгубената маратонка, писането наобратно, тромбонът „освободител“ – всеки озадачаващ елемент намира обяснения в друга част от фабулата. Редом с въпроса за предполагаемата „чудовищност“ на персонажите (не само на основните, но и на второстепенните като директорката на училището или бащата на Йори Хошикава), се повдигат теми, свързани с консервативното „смирение“ на японската образователна институция, прераждането или възможността да бъдеш щастлив, въпреки че не отговаряш на „критериите за щастие“.
Героите на Хирокадзу Корееда са затворени в сложна социална система, където истината никога не е добре дошла за казване или приемане, а съдбата на хората е запечатана в компромиси, на ръба на закона и нарушаването на човешките права. Привидното повторение е всъщност продължение на хода на разказа, а също сложен лабиринт, в който зрителят се губи и се (пре)открива в края на филма...
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук