Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

Обикновено в теорията и практиката на екранните изкуства се анализира и въздействието на творбите върху зрителите. Разсъждава се върху диктатурата на образа, края на „Гутенберговата цивилизация“ и тоталната доминация и влияние/манипулация на аудио-визуалните произведения върху съвременното ни битие. Говори се за хегемонията на екранните образи над съзнанието на обикновения човек. Коментира се предсказанието на канадския културолог Маршал Маклуън от 60-те години на миналия век, че образите и средствата за масова комуникация ще превърнат Земята в „глобално село“. Тези процеси се засилиха не само с появата на социалните мрежи, но и с развитието на технологиите, които превърнаха телефона в продължение на ръката ни. Трудно е да се намерят достоверни факти за това колко от нас са заменили големия екран на киносалона с малкия екран на телевизора или с още по-малкия екран на лаптопа, таблета и телефона. Но тенденцията е ясна: eMarketer, базирана в САЩ компания за пазарни проучвания, прогнозира, че 78,4% от зрителите ще използват мобилните си телефони, за да гледат цифрово предавано съдържание. Прогнозите, които имат проценти, дефинирани до десетични точки, трябва да се анализират с голямо внимание. Но ако пътувате често с влакове и самолети, доказателствата са пред собствените ви очи. Все повече от нас правят това, срещу което Скорсезе предупреждава, и използват малко устройство, за да гледат страхотно произведение на кинематографичното изкуство, телевизионни предавания и други аудио-визуални продукти.

Създаването на филми премина през еволюционни етапи – от ранните дни на нямото кино до критично експлозивното последно десетилетие на ХХ в. Въпреки че публиката е свидетел на някои технологични постижения в начина, по който се гледа и продуцира филм, след началото на XXI в. има известен застой в изкуството и масовото кино се възприема като далеч по-малко уважавано, отколкото преди. След 2000 г. филмовото изживяване не е същото. Освен това изкуството на разказа отслабва с всяка година. Наградите на Академията загубиха авторитета си и на Холивуд се гледа като на елитарен клуб без съдържание или глас. Какво се случи? Отговорите се крият от двете страни на екрана – при публиката и филмите.

Началото на киното носи със себе си изтънченост и класа. Ходенето на кино е събитие, дори не се допускат пуканки. Червената кадифена завеса обаче се превърна в празен сребърен екран. Днес престижът вече не съществува. Заменен е с кожени седалки с две поставки за чаши. Ходенето на кино не беше просто странично забавление за убиване на времето, беше форма на изкуство. Ритуал. Публиката използваше киносалона като място за бягство по време на депресия или война. Изпълнители като Джийн Кели и Джуди Гарланд, които танцуват и пеят, озаряваха света на зрителя, макар и за кратко. Днес не само киното, но и публиката се промени. Постепенно тя започна да налага своя вкус, претенции и навици на творците и филмовата индустрия. По-лошото е, че големите корпорации започнаха да се съобразяват с често несправедливи изисквания и капризи. Те знаят, че днес, в епохата на стрийминга и удобството, киното вече не е първият избор.

Всичко започва съвсем невинно и се случва постепенно. Ако преди години звездите определяха модните тенденции и милиони зрители се опитваха да подражават на Одри Хепбърн или София Лорен, днес актьорите са свалени на нивото на масовия вкус. След премиерата на „Титаник“ Кейт Уинслет се оказва в режим на самозащита. Когато се снима филмът, тя е на 22 години. Актрисата признава, че е изживяла истински кошмар, след като филмът тръгва по кината. Тя споделя, че е имало доста неприятни коментари за тялото ѝ, както и за това, че персонажът на Леонардо ди Каприо умира, а нейният оцелява. „Бяха наистина ужасни. Дори не бях толкова дебела. Аз съм млада, тялото ми се променя, опитвам се да разбера себе си, още съм несигурна. Ужасена съм, не правете ситуацията по-трудна, отколкото вече е.“ Този натиск продължава. Десетки актриси се опитват да запазят шансовете си за добри роли с перманентни операции, а други срещат гневните реакции на зрители, които не искат да ги гледат с бръчки. Под диктат се оказват и режисьорите. Мартин Скорсезе обвини сайтовете за кинокритика, че обричат на неуспех стойностните филми с по-сложни сюжети. За него обаче това не е единствената причина за липсата на сериозни филми по кината. Според Скорсезе филмовите студиа умишлено пренебрегват по-трудните сценарии и проекти. В свое интервю за „Холивуд Рипортър“ режисьорът описва как редица хубави и артистични филми не срещат положителни отзиви от аудиторията. Той критикува това, че индустрията все повече избягва да създава филми, които са изцяло насочени към осъзнати зрители. Режисьорът отбелязва и нещо много важно – в повечето случаи даден филм се оценява като хит или като провал още в първите дни на излизането си по кината. Прогнозите за боксофиса почти винаги предсказват с точност крайните приходи. Разказите от уста на уста имат малък шанс да повишат тези резултати. Но Скорсезе има друг аргумент защо Холивуд и продукциите му се променят към по-лошо. Шумните критики, които са леснодостъпни в интернет, превръщат първите дни от излизането на всеки нов филм едва ли не в кървава баня. Той дава пример със сайтове като Rotten Tomatoes. Филмът на Дарън Аронофски „Майка“ (2017) в първата си седмица привлече 7,5 милиона долара от боксофиса. След това приходите му започнаха още повече да спадат. Въпреки че професионалната критика беше благосклонна, зрителите дадоха ниски оценки в тематичните сайтове. Подобни отзиви пречат на креативността във филмовата индустрия. Тези, които стоят зад създаването на пълнометражни филми, се превръщат в автори на съдържание на конвейер, а зрителите – в не особено интересуващи се консуматори. Скорсезе пише, че Rotten Tomatoes и подобните на него форуми налагат тон, който е враждебен към сериозните произведения и кара все по-малко зрители да се интересуват от стойностни филми. Според режисьора публиката започва да напада дадени филми просто защото те не могат лесно да бъдат интерпретирани или сведени до описание от две думи. Той допълва, че добрите филми не са направени, за да бъдат разшифровани, изконсумирани или разбрани на момента. Това е пламенна защита не само на филми като „Майка“, но и в подкрепа за продуцентските къщи, които ги реализират.

Rotten Tomatoes се появява през 1998 г. и следва определена тенденция – сайтът генерира оценката на филма, като се основава на процента хора, които го одобряват или не го одобряват. Тази оценка обаче най-вероятно влияе на решението на други дали да си купят билет за кино, или не. Бруталните реакции на публиката правят все по-трудни опитите на интересното кино да оцелее. Критиката на Скорсезе е насочена към зрителите, които влизат в ролята на филмови критици, както и към много хора, които не дават шанс на необичайните филми да получат адекватна оценка. Това кара Холивуд да се стреми да привлече възможно най-широка и благосклонна публика с абсолютно всеки свой филм. Така идват на мода блокбастърите с екшън сцени, франчайзите със супергерои и анимациите от семеен тип. Дори „Майка“, който няма много зловещи сцени, но е натоварен с алегории, е отбелязан като филм на ужасите в опит да привлече зрители и приходи. А аудиторията, която е била подведена от тази категоризация, най-вероятно е останала разочарована и е дала негативни оценки. Повечето студиа се въздържат да финансират и осъществяват предизвикателни и трудни материали. Бруталните рецензии от зрители правят все по-трудно оцеляването на стойностното кино. Но по-вредна от дейността на Rotten Tomatoes е самата бизнес стратегия на Холивуд – тя упорито разчита на филми, които нямат нужда от положителни отзиви, за да печелят пари. Днес много филми стигат до публиката в целия свят с предварителна оценка, натоварена с омраза, която може да опетни филма и да създаде предубеждения. Интернет отвори безкрайни възможности за дебати и разговори. Филмът е предназначен да бъде субективен и непредвидим. Публиката днес има върховната власт за успеха на дадено заглавие – просто с едно натискане на бутон и с един туит, които могат да обиколят света. Резултатът е смъртта на кинотo като изкуство.

Натискът на публиката върху киното и творците, за съжаление, свива още повече пространството за свободна изява.