Култура / Брой 5 (3008), Май 2024

„Откъснати“ (2021), режисьор и сценарист Стефани Дойчинова, оператор Йоанна Хаджииванчева

Самотно дърво на пожълтелия хълм, някъде там, далече от града, където вятърът шепне старите си напеви, а мирозданието извършва своя ход с ритуална безстрастност. В близост има само една къща, застаряваща двойка и тяхната болна кобила. Растителността е оскъдна, няколко ниски дървета и храсти, треви и плевели, пустота, простор, безкрайният небесен купол. Николай (Любен Чаталов) и Деля (Янина Кашева) живеят откъснати от останалия свят. Не са виждали единствената си дъщеря Калина (Неда Спасова) повече от три години. Тя е заминала да учи в САЩ, а сега се връща с новото си семейство. Това са Томас (Джонатан Кохран) – нейният бивш шеф, и Мартин (Борис Николов) – негов син от друг брак. Останали са малко неща, които могат да развълнуват родителите на Калина, и тази среща е едно от тях. Среща, която се превръща в сблъсък с катастрофални последствия за всички.

Филмът „Откъснати“ на Стефани Дойчинова разгръща пред погледите ни визуален разказ за трагедията на семейното неразбирателство, за разрушителните сили на гордостта и гибелните предчувствия на сломената воля. История за съдбата, която сами ковем, която безпощадно ни намига от магарешкия бодил покрай оградата, от всеки ъгъл на къщата, от прашинките, изпречили се на пътя на слънчевата светлина в антрето, от поглъщащото всяка радост неловко мълчание преди вечерята с най-близките. Мълчание, което предвещава настъпващия разрив. Деля трепери от вълнение, че вижда своята дъщеря, а Николай едва се сдържа да не се разтрепери от гняв, когато се запознава с избраника на Калина. Томас не се откъсва от телефона и лаптопа си дори по време на вечеря, а като негово по-малко копие Мартин непрестанно играе на своята конзола и показва демонстративно неуважение към доведената си майка. Напрежението ескалира и семейната вечеря се превръща в кошмар.

Разстоянието между ценностните системи на Николай и Томас е по-голямо, отколкото това между Щатите и България, то е непреодолимо. Двама консервативни мъже, които не споделят нито вярвания и разбирания, нито общ език. Два патриархални наратива, поели в коренно различни посоки. Първият, изповядващ традиционните възгледи, в които семейството, домът, трапезата, възпитанието и взаимното уважение са светиня, и вторият, чиито идоли са работата, кариерата и материалният прогрес. В противовес майка и дъщеря изключително много си приличат по своята чувствителност и неспособност да се противопоставят на мъжете. И макар двойките да са идентични в динамиката на своите взаимоотношения, колизията между тях е неизбежна. Не просто разминаване между поколенията, а неразбирателство на много нива, езикова и емоционална бариера, пропаст между ценностите.

Операторът Йоанна Хаджииванчева демонстрира изтънчена кинематография, която прекрасно съчетава близки кадри с красиви панорами, светли експозиции с тъмни интериори, топла със студена палитра, сякаш за да подчертае антагонизма между персонажите и все пак да затвърди напрежението между противоположностите в семейните отношения. Впечатление правят органичното озвучаване, което изпълва пространството и успява да запази добавената музика за най-интензивния и драматичен момент, и разбира се, убедителната и въздействаща игра на Любен Чаталов.

„Откъснати“ е тежък и болезнен филм за стените, които издигаме помежду си, и за неизказаните болки, които се превръщат в неизлечими травми. Филм за изборите и непредвидимите последствия, за силата на изреченото слово, за красноречието на мълчанието. Филм за изкореняването, откъсването, промяната, докато мирозданието продължава своя ход въпреки човешката трагедия, въпреки опустялата къща далече от града, където под небесния купол, сред просторните полета и оскъдната растителност, на пожълтелия хълм се издига самотно дърво.