Култура / Брой 4 (2957), Април 2019

Името КвАРТал все по-често замества прозаичното Зона Г-14 за карето между булевардите „Княгиня Мария Луиза“, „Сливница“, „Васил Левски“ и „Княз Александър Дондуков“. Това е част от стария еврейски квартал в сърцето на столицата. От 2016 г. хора, които живеят и работят там, се опитват да съживят западналия чар на тази част от София, като я превърнат в зона за култура. Фестивалът, който вече три пъти се прави там в уикенда около Деня на София, се организира от спонтанно възникналия „квАРТал колектив“. През октомври 2018 г. с неговото участие и с помощта на „Алфа Рисърч“ Институтът за пазарна икономика публикува икономическа оценка на квАРТала, която да очертае перспективите през творческото развитие на района.[1] Изследването типологизира обектите в квАРТала, прави анкети със собствениците им и с посетители на фестивала и дава препоръки за развитието на инициативата.

Обликът на зоната, каквато я виждаме днес, се очертава след Освобождението до 30-те години на XX век. В нея попадат 110 паметници на културата, но на 49 от тях този статут е отнет през 2005 г. след актуализация от Националния институт за недвижимо културно наследство. Много са предимствата на квартала, в който живеят 12–13 000 души: лесно достъпен, близо до центъра, с колоритни улички и графити, артистичен дух, разнообразни творчески ателиета, галерии, работилници, клубовете за игри и срещи, хостели, ресторанти и кафенета. Тук са концентрирани музеи и храмове на различни вероизповедания. 

Проблемите на района са очевидни: на първо място, липса на достатъчно зелени площи и паркоместа, неподдържана архитектура, лоша инфраструктура. Затова и наемите са по-ниски, а незаетите търговски пространства – повече.
Според изследването на ИПИ 19% от обектите придават облика на квартала – заведения, ателиета, антиквариати. Към тях се прибавят културните обекти и институти – около 2%, хотели и хостели – също 2%. Същевременно всеки трети е установил бизнеса си на това място през последните три години. Развитието продължава – само докато работехме по публикацията, се откриха още няколко нови пространства – ателиета, галерии, биомагазин.

Оказва се, че мястото е привлекателно най-вече за предприемачи, които имат единствен обект и са лично ангажирани с развитието му, а тъкмо това ги прави солидарни с колективните усилия за промяната на района. В проекта на ИПИ е записано: „Големият плюс в развитието на „квАРТала“ като район на творческите индустрии е фактът, че инициативата и усилията идват изцяло от долу нагоре, тоест в центъра са хората, които така или иначе живеят или работят в района. Промяната в квАРТала не е резултат от планиране на публичните институции“.

„КвАРТал колектив“ създава ежегодния фестивал с амбицията той да привлича нови посетители, да ги кара да се връщат по-често в района. „Да станем културен квартал – като дойдеш тук, да се изгубиш в някоя галерия или ателие, после в бар или ресторант, да отидеш на кино или театър – обяснява Мартина Стефанова от арт фондация ДОМА, която е израснала и работи там. – В началото моят колега Дойчин Котларов направи проучване за развитието на други еврейски квартали в Европа, които се превръщат в артистични зони. „Арт махали“, така ги нарече той тогава.“

Кварталната кауза и до днес не е формализирана като организация. „Искахме да имаме хоризонтална структура – обяснява Мартина Стефанова. – Основната концентрация на екипа беше предимно за фестивала. Започнахме да градим мрежа от контакти, появиха се много ентусиасти. По принцип в каузата е така – това не е платена работа. Идваш, даваш нещо от себе си, ако искаш, напускаш. Не сме бързали да се регистрираме като организация, защото имаше голяма динамика. Появяваха се различни хора – повече или по-малко инициативни, но винаги е имало основни организатори и ние от ДОМА сме били сред тях.“

Люба Христова е съдружник в СОХО – Софийска холистична коуъркинг компания, посочена като най-популярното място по време на фестивала от 2018 г. от посетителите, попълнили анкетата на ИПИ. Тя си спомня: „Хаотично започнахме, нямаше стратегия, идеята за място за културни индустрии се заражда в главите на няколко човека по едно и също време. СОХО участва от самото начало във фестивала. През втората и третата година откриващите концерти бяха при нас“.

Около проекта за първия фестивал през 2016 г. се обединяват Домът на киното, фондация ДОМА, която идва с опита от предишен проект за културно пространство – UnderGara, включен в кандидатурата на София за Европейска столица на културата; Сито Студио, което разработва разпознаваемата визия на КвАРТала; French 75; Ателие Пластелин; Т Е З Г Я Х, бистро L’Etranger, СОХО и др. Като партньори са привлечени Полският културен институт, Организацията на евреите в България „Шалом“, Гьоте-институт. Синагогата отваря вратите си за посетители; поканени са архитекти за дискусия около идеята за културна зона.

В началото на тази година, след като фестивалът е набрал популярност и дори от други градове – Варна, Велико Търново, Стара Загора – искат да проучат опита му, „КвАРТал колектив“ кандидатства за включване в културния календар на София. За първа година фестивалът ще има финансиране от Столична община, досега се е правел със спонсорства, лични средства и на приятелски начала. Всички решават СОХО да подаде проекта от името на „КвАРТал колектив“, в който са двама представители на ДОМА и двама на СОХО, един от Сито Студио и един от GoMarvel, както и четири физически лица. На 25 януари е обявен Културният календар на Столична община, фестивалът получава финансиране от 15 000 лева. На 24 януари от инициативата са изключени двамата представители на ДОМА Мартина Стефанова и Дойчин Котларов. Те и Надежда Георгиева от Сито Студио са отстранени като администратори на страницата на инициативата във Фейсбук. Сменени са паролите на мейла и Инстаграма. От страницата във Фейсбук е изтрита визията на Сито Студио. Подадено е заявление за регистриране на търговска марка „КвАРТал фестивал“. Старата страница във Фейсбук с 10 000 последователи вече е на сдружение „Квартал на хората“/бивш „КвАРТал Колектив“. Впоследствие изключените правят нова страница във Фейсбук, наречена „квАРТал/ kvartal“. На нея понастоящем са изброени като подкрепящи инициативата повече от 25 личности, обекти и организации.

Мартина Стефанова определя тези действията като класическа измама. „Те нямат сериозен аргумент защо превземат проекта. Това е кражба на колективен проект и пари от една организация – СОХО.“ Изключените подават жалба към Столична община да замрази финансирането на проекта, под който фигурират и техните имена.

На 5 март сдружението „Квартал на хората“ прави публична среща извън КвАРТала, в Клуба на архитекта (видеата от нея са на страница на опонентите им във Фейсбук). На срещата те обясняват изключването на трима от най-активните членове с това, че трябва да се промени начинът на организация на фестивала; да се професионализира; да се разпределят задълженията. Казват също, че хоризонталната структура води до конфликти, каквито е имало след последния фестивал; че не могат да работят с определени хора. Същевременно заявяват, че търсят диалог с изключените, осъзнавайки вероятно, че финансовата подкрепа на общината е под въпрос.

Сред изказванията на хората в залата се чува и предложението да се регистрира сдружение на всички заинтересовани страни. Петър Ганев от ИПИ, който присъства на срещата, не смята, че наличието на две страници във Фейбсук е самоубийство за инициативата, макар че ще ѝ навреди. Той също подкрепя идеята за ново сдружение.

Потърсихме Мартина Панайотова, един от членовете на „Квартал на хората“, която ни съобщи, че на 12 март се е провела среща между двете страни, за да се намери решение на конфликта. „Двете страни се обединиха около идея за създаване на официално сдружение, съставено от всички локации – участници, партньори и граждани с отношение към региона, и чрез гласуване да се излъчи управителен съвет, който да се заеме с оперативните функции.“ Според нея този „спор е на вътрешноорганизационно ниво и засяга само членовете на екипа“.

Люба Христова опровергава обвиненията към СОХО: „Смешно е да се казва, че ще откраднем тези пари. Досега сме привличали спонсори, но сме вложили и много лични средства в организацията на фестивалите. Последният имаше бюджет 28 000 лева“. Тя обяснява: „Единственият проблем е, че не можем да работим с ДОМА. Те често се представят за еднолични създатели на инициативата. Имаме различия и във вижданията – ДОМА са повече арт насочени, ние – към фестивала, устойчивото развитие на бизнесите и подобряването на облика на квартала“. Тя признава за грешка това, че не са регистрирали организация, и завършва: „Оттегляме се, за да се потуши конфликтът. Повече няма да работим оперативно за фестивала. За да продължи инициативата, се отказваме от организацията му, ще бъдем само една от локациите. В бъдещото сдружение СОХО ще е редови член, няма да се кандидатира за управителния съвет“.

Дали при тези обстоятелства Столична община ще подкрепи фестивала, предстои да разберем. Междувременно инициативите в КвАРТала се множат.

Мартина Стефанова: „Ние заедно с около 30 обекта и организации продължаваме работата по целогодишната програма. С кмета на район „Оборище“ Васил Цолов, който добре познава проблемите на КвАРТала, обсъдихме идеята в една събота от месеца да затваряме отсечки от улици за събития. Той се ангажира с изграждането на детска площадка в района. Искаме да почистим и отворим някои вътрешни дворове като публични пространства, да почистим зелените площи около Музея на София, където в топлото време сядат млади хора с книги. Подготвяме сайт на КвАРТала, за който аз спечелих малко европейско финансиране. Ще се възстановят архитектурно-историческите турове, обиколките „Стара еврейска София“ и тактилните обиколки, които организираме заедно с фондация „Синергия“[2]. Всеки месец на различно място ще се провежда отворена среща за всички от КвАРТала“.

Първата такава среща беше в район „Оборище“ на 15 март по покана на кмета Васил Цолов. Той изрази готовност да съдейства на собствениците на сгради при възстановяването на фасадите, като съкрати пътя им за достъп до административните услуги. С общи усилия – на администрацията и хората, трябва да се запази автентичният вид на КвАРТала, да се поддържа чистотата на по-малките улици, да се решават организационни проблеми. На срещата бе уточнено, че първото затваряне на отсечка от улица ще е на 20 април от 10 до 16 часа. Обсъдиха се инициативите, които всеки месец ще дават възможност за неформално общуване между хората в КвАРТала, а и между тях и администрацията. Първата през април ще е Ден на съседа, втората – Дизайн уикенд. Стана дума за ден на различните култури в КвАРТала, за детски уикенд, зелен уикенд и др. Има идеи за нови графити, за информационни табели и друга украса.

Така ще се отговори и на упрека на някои собственици на обекти, че усилията досега са били насочени само към фестивала, а не се работи целогодишно за развитието на зоната. Повечето от споменатите инициативи всъщност са и препоръки на ИПИ за трансформирането на района в творчески квартал на София.

В края на започналия процес някои критици на проекта привиждат призрака на джентрификацията – цените на имотите ще растат и постепенно ъндърграунд пространствата ще бъдат изтласкани от комерсиални, ще се смени и социалният облик на обитателите. Наистина тези процеси се наблюдават в много европейски градове. Днес обаче проблемите на КвАРТала са други. Мартина Стефанова: „Не се занимаваме с джентрификация. Забелязахме, че в зоната има много ателиета, независими театри, галерии, арт барове и започнахме да правим мрежа. Те самите не се познават помежду си. Ние просто събираме парчетата от пъзела“.

В пъзела на КвАРТала има още много бели петна, за подреждането му е нужна ангажираността на повече хора. Но преди всичко е нужно доверие помежду им.