Култура / Брой 6 (3009), Юли 2024

„Толкова ми хареса да сме заедно на сцената, че си мисля в следващите си изяви да включвам мои ученици.“ Известната пианистка и преподавателка в софийското Националното музикално училище „Любомир Пипков“ Антонина Бонева отбеляза 40 години преподавателска дейност. С нея разговаря Светлана Димитрова

Concertissimi беше заглавието на концерта на Симфониета „София“ от цикъла „Мост между поколенията“, който се проведе на 26 април в Централния военен клуб. На пулта застана Свилен Симеонов, а солисти бяха самата Антонина Бонева и нейните ученици Марина Мравова, Йоанна-Лора Василева, Мартин Цветков и Димитър Михайлов.

В програмата прозвучаха: Лудвиг ван Бетовен, Концерт №5, фа минор, втора част – Largo, солист Димитър Михайлов и Концерт №3, до минор, оп. 37, първа част – Allegro con brio, солист Мартин Цветков; Камий Сен-Санс – Концерт №2, сол минор, оп. 22, първа част – Andante sostenuto, солист Йоанна-Лора Василева; Роберт Шуман – Концерт в ла минор, оп. 54, първа част – Allegro affettuoso, солист Марина Мравова; Бетовен – Концерт №5 „Императорски“ в ми бемол мажор, оп. 73, солист Антонина Бонева.

Проявата откри най-младият, Димитър Михайлов, който стриктно изпълни своята част от Баховото произведение и благодарение на диригента свенливо прие овациите на публиката. Марина Мравова е вече красива млада дама. Спомням си детето, което по време на пандемията печелеше награда след награда от всички провеждани тогава онлайн конкурси. Само преди месец тя получи първия си самостоятелен диск, продуциран от БНР, след като ѝ беше присъдена наградата Олга Камбурова на предаването „Алегро виваче“. Дни преди концерта и Мартин Цветков спечели най-високото отличие от конкурса „Земята и хората“.

След като с огромно вълнение проследи изявите на своите ученици, Антонина изпълни един от най-ефектните Бетовенови концерти – петия, „Императорски“. Програмата от 26 април беше представена по-рано през месеца във Видин, отново под диригентството на Свилен Симеонов, със Симфониета „Видин“.

„Всъщност преподавателската ми дейност е на 40 години. Концертната продължава над 50, но не съм правила концерт по този повод.“ Това сподели Антонина Бонева, когато се срещнахме в отрупания ѝ с цветя дом няколко дни след събитието.

Предишното ви турне с учениците през 2022 г. беше с проекта „Да израснеш с Рахманинов“. Издадохте двоен диск, имахте концерти в София, Стара Загора и Созопол.

Рахманинов е една от големите ми любови в музиката, както Шопен, Бетовен, Дебюси. С децата направихме тези картини етюди, тъй като в света има много малко дискове с тяхното интегрално изпълнение. Сега започнаха да се появяват, на някои от най-големите пианисти.

Някои от децата, с които започнахте приключението „Рахманинов“, вече завършват, други имат кариера.

Всъщност Елвис Василев, който имаше концерти и преподаваше в Кувейт, вече се завърна и ще преподава тук. Теодор Пазов завършва магистърска степен в Хамбург. Роберто Руменов неотдавна спечели Втора награда и Наградата на публиката на Международния конкурс „Премио Хаен“ в Испания. За мен оценката на публиката е най-ценна. Гледах онлайн изпълнението му и смятам, че беше най-добрият. Той завърши в Мадрид бакалавърска степен и ще кандидатства в Германия за магистърска. Двете момичета, Марина Мравова и Йоанна-Лора Василева, са в дванайсети клас и завършват. Мартин Цветков е в десети клас, а малкият Димитър Михайлов е в пети. С двамата ще продължа да работя, защото имам специална постановка и школа. Искам да завършат и да утвърдя тази школа. Мартин Цветков току-що спечели Първа награда на конкурса „Земята и хората“, плакет и диплом от Съюза на българските композитори.

Видях в залата на Военния клуб и други ваши ученици като Георги Черкин, а и много колеги – Атанас Куртев, Йосиф Радионов…

О, да, беше много хубаво. За съжаление, някои от децата не успяха да се върнат заради ангажименти в чужбина. Освен Георги бяха също Ана Виденова, Мартин Стоянов, Лилия Жекова, Павлина Радионова, Елица Йовчева, която освен пиано започна да учи и арфа и вече изнася концерти, а също и композира. Александрина Пендачанска, която също ми е ученичка, беше до мен.

Разговаряме в родния ви дом, където и аз съм идвала на уроци при майка ви, Вера Бонева. Вие работехте ли с нея?

Тя беше всеотдайна. Възкресия Вълчанова, преподавателката на Иван Дреников, дори не го допускаше на урок, ако преди това не е работил с майка ми. Тя го подготви за конкурса „Бузони“, който той спечели. А аз се мушвах под рояла, слушах и всички вибрации на пианото проникваха в мен. Цял живот съм работила с нея. В шести клас обаче ме изостави. Аз винаги съм имала много интереси освен към пианото. В онзи момент тръгнах на състезание по ориентиране. Бях два пъти градски шампион на София. Тренирах лека атлетика, четирибой на стадион „Раковски“. Пианото започна да изостава. Мама ме махна от училището и каза: „Дъщеря ми или е първа, или няма да свири на пиано“. Каза ми, че съм добра по математика, че хубаво рисувам и ще стана архитект (смее се). Плаках три дни, тя се смили, обади се на преподавателката ми и се върнах. Но тъй като нейният клас беше запълнен, продължих с Катя Казанджиева. После тя замина за Белгия и остави учениците си на Николай Евров, който беше съвсем млад концертиращ артист. С него завърших гимназия и продължих в Музикалната академия. Но мама непрекъснато ми даваше напътствия. Накрая само ми казваше: „Добре, много хубаво“. А аз все исках да ме коригира. Така е във фамилията ни, никога не спираме обучението си. След това направих специализация в Кралската академия в Антверпен при Фредерик Геверс, участвала съм в майсторски класове в Академията във Ваймар с Иво Мачич, бях при Алдо Чиколини в Академията „Морис Равел“ във Франция, при Ивон Лефебюр в Париж, Родолфо Капорали в „Санта Чечилия“, както и при Серджо Пертикароли в Академията в Рим, която възпитава само концертиращи артисти, от него научих толкова много.

Споменахте музикалната ви фамилия. Как преминаваха семейните събирания?

Пертикароли, като разбра, че съм роднина на Иван Дреников, ми каза: „О, ти си най-малката. Трябва да ти е било много трудно“. Аз не си бях давала сметка, но го разбрах по-късно, когато направих един концерт „Бах, Бетовен, Брамс“. Тогава сестра ми Валери Попова (известна оперна певица и преподавателка, майка на сопраното Александрина Пендачанска, б.р.) каза: „Никога не си свирила толкова хубаво“. А аз отговорих, че съм свирила, без да мисля за тях, защото преди това все се притеснявах кой какво ще каже. Фамилията ни е много взискателна, много критична, но разбира се, хубавото се признаваше.

Със сигурност сте следили изявите на близките си.

Била съм на всички концерти на Иван, на всички спектакли на Валери и на Александрина и тук, а и на много в чужбина.

Спомням си, преди доста години правехте концерти с Александрина Пендачанска. Тя беше още съвсем млада.

Първо тръгнахме с концерти със сестра ми. Обикаляхме България и дори ни наричаха „сестри Кушлеви“. Имахме концерти и в Белгия. Когато показах един критически отзив на преподавателя ми Фредерик Геверс, той беше изумен, каза ми, че е от най-свирепия белгийски критик. А той беше написал за мен: „Бетовенова изпълнителка от най-голяма класа“. Тогава бях само на 25 години. Много съм горда, а и досега държа да показвам на учениците си как се свири Бетовен.

Когато избраха Александрина да замине на конкурс в Карлови Вари, тя нямаше 18 години, Благовеста Карнобатлова беше казала, че трябва да ѝ свиря аз. Така за седмица научих единайсет арии, заминахме и тя взе Голямата награда. След това започнахме и с нея да правим концерти – в България, Франция, Швейцария, Италия.

Но това е тръгнало още от родителите ви – пианистката Вера Бонева и виолончелиста Бончо Бонев.

Да, тези концертни турнета са знакови за майка ми. Тя е била студентка на Саша Попов по камерна музика. Той я кани да му акомпанира на турне в България. Разказваше, че когато е чула изпълнението му на Концерта на Чайковски, се е влюбила в него. Вероятно тогава се е случила и връзката им. Нещо подобно е било и с баща ми години по-късно. Тя казваше, че той е бил най-добрият виолончелист в България. Двамата са изнасяли концерти и в най-малки населени места, където никога не е идвал оркестър, свирили са транскрипция на Концерта за виолончело на Дворжак. Затова аз се наричам Антонина. През 90-те направихме един благотворителен концерт в Националната галерия. Майка и татко свириха „Цигански напеви“ от Сарасате, сестра ми пя Моцарт и Равел, а аз ѝ акомпанирах и сама свирих Дебюси. Спомням си колко се притеснявах за тях.

Имате и други невероятни роднини, например Андрей Дреников.

Проблемът на Андрей беше, че той имаше много таланти и във всеки беше силен, мечтаеше да стане драматичен артист. Но родителите му, Жана и Петко Дреникови, не му позволиха и той отиде в консерваторията. Беше страхотен цигулар. Завърши с Концерта за цигулка на Бетовен, още си спомням изпълнението му. Но той трябваше да е на сцена, да пее, да композира, да забавлява хората. Можеше да имитира саксофон, ударни инструменти, човешки гласове. Аз го наричах „човека оркестър“. А какво се случваше вкъщи! Със зет ми Иван Пендачански бяха ненадминати. Братовчед ни Андрей Гюрковски обичаше да събира цялата фамилия на вилата си в Бояна. Там изнасяхме и концерти – свирехме, пеехме – аз Шопен, след това Андрей шансони, двамата правехме италиански канцонети. Голяма забава беше. Но ето че все по-малко оставаме.

Да ви върна към преподавателската дейност. Когато започвате да подготвяте програмата на един концерт за вас и за децата, откъде тръгвате?

От инвенцията. Сякаш отгоре някой ми помага. Да си призная, открай време обичам годишнините [на композитори]. Например с Дина Шнайдерман обикаляхме България и чужбина с Григ. Изсвирихме сонатите му за цигулка и пиано. За 100-годишнината на Кабалевски направих концерт. В Москва едно време неговият концерт е бил забранен като „формалистичен“. Той не е бил издаден и за да го изпълни майка ми с Филхармонията, той поръчал щимовете, изписани на ръка. А за годишнината му (2004) и аз го изпълних с филхармония.

Не мога да не попитам за други ваши сценични партньорства.

С племенницата ми Олга Гюрковска, която живее в Париж, имахме концерти в НДК и в Париж. С певицата Вяра Трендафилова, която живее в Стокхолм, направихме там концерт, посветен на 100-годишнината на Борис Христов и на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Швеция. Свирихме с цигуларката Елмира Дърварова, Вяра и аз. Изпълнихме Трио от Луи Шпор, една новооткрита творба от Аманда Майер, акомпанирах на Вяра, свирих Шопен. Повторихме концерта и в София, Бургас, Русе.

В началото с Валери направихме Мадагаскарските песни на Равел с флейтиста Георги Спасов и виолончелиста Анатоли Кръстев, както е в оригинала. По-късно с Александрина дори ги записахме, но с флейтиста Христо Христов и баща ми на виолончелото. Много са трудни и красиви. А когато пътувахме в чужбина, ги изпълнявахме само с пиано и глас. Спомням си, че имахме концерт в театър „Шатле“ в Париж. На първия ред седеше един господин от тези, които си личи, че знаят всичко. Той произнасяше заедно с Александрина текста. Тя го следеше непрекъснато, а и аз все го поглеждах. Когато скочи пръв на крака за аплодисментите, бяхме много щастливи. А във Виена свирих „Апасионата“ и също получих много ласкави отзиви. Всъщност предизвикателствата сама си ги поставям. И сега след като отмина концерта си казах, че съм много смел човек. Да решиш да представиш учениците си с четири различни части от клавирни концерти и накрая ти да изпълниш Петия на Бетовен е такава тежка задача! Да не говорим за организацията на целия проект, която сами осъществихме.

Така беше и с проекта „Рахманинов“, но той не е първото подобно приключение…

С Рахманинов бяхме и в Берлин. По-рано с други мои ученици направихме „Валсовете на Шопен“ пак във Военния клуб. Предложих го на БНТ, стана прекрасен едночасов филм, в който учениците ми – от 13 до 18-годишни, изсвириха интегрално всички валсове на композитора. Сега предстои концерт за годишнината на Панчо Владигеров.

Поддържате непрекъсната връзка с учениците си. Георги Черкин споделя, че благодарение на вас е започнал да преподава.

Когато отидох да работя в Министерството на културата, той пое някои от часовете. Преподава прекрасно, сега прави майсторски класове. Самата аз, когато започнах, бях по-млада от него и веднага мои ученици бяха приети в училището. Но и майка понякога ми поверяваше някои от уроците си. Мислех си, че е било случайно, но после разбрах, че всичко е било съвсем целенасочено.

Дали сред проектите с младите ви колеги има място и за нещо лично?

Толкова ми хареса да сме заедно на сцената, че си мисля в следващите си изяви да включвам мои ученици. Едно е да се явяват на конкурс, друго е на концерт, където чувстват, че отговорността е още по-голяма.

Съветвате ли ги да изпълняват камерна музика?

Разбира се, но повече държа да се свири на инструмента, а за камерната музика трябва сам да решиш. Най-трудната камерна музика е за две пиана или за четири ръце. Пианото и друг инструмент по-лесно се спояват. Но и при най-малкото разминаване между два клавирни звука става катастрофа. Аз много съм свирила клавирни дуа в началото. В музикалното училище бяхме дуо със Стефан Далчев, както и в началото в Академията. Обичам камерната музика и ето сега може би ще се обърна към нея.

Антонина Бонева е известна концертираща пианистка и преподавателка по пиано в НМУ „Любомир Пипков“. Член е на Международния почетен комитет за честванията на Шопен, председателка на Дружеството „Шопен“ в България. Член на жури на конкурсите ,,Димитър Ненов“, „Албер Русел“, ,,Лист-Барток“, ,,Веселин Стоянов“, ,,Шопен ин мемориум“ и на Международния конкурс за млади оперни певци ,,Европейска общност“ – 2011, 2013, 2015, в Италия. Тя печели наградата Ланчано и персоналната награда нa проф. Серджо Пертикароли – вицепрезидент на Академия ,,Санта Чечилия“. Това я отвежда в Рим като солистка на Интернационален оркестър под егидата на ЮНЕСКО.