Списание Култура - лого

месечник за изкуство, култура и публицистика

  • За изданието
  • Контакти
  • 02 4341054
  • Уводна статия
  • Тема на броя
  • Интервю
  • Сцена
  • Идеи
  • Изкуство
  • Книги
  • Кино
  • Под линия

Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

24 09

„Аз съм виновен“

От Людмила Димова 0 коментара A+ A A-

„Война и наказание. Войната на Русия срещу Украйна“, Михаил Зигар, превод от руски Здравка Петрова, корица Милена Вълнарова, издателство „Жанет 45“, 2024 г.

„Това е книга самопризнание. Аз съм виновен, защото трябваше да се замисля за случващото се много по-рано. Аз също нося отговорност за войната, която Русия води срещу Украйна. Както и моите съвременници, както и нашите предшественици. За съжаление, културата на Русия е виновна всичките тези ужаси да станат възможни.“

Руският журналист Михаил Зигар – военен кореспондент на „Коммерсанть“, главен редактор на руския канал „Дождь“, автор на документални филми, е познат на българските читатели с няколко от книгите си – „Владимир Путин. Неизбежните войни“, „Империята трябва да умре“, „Всички са свободни“. Новата е написана след 24 февруари 2022 г., когато Путин започна войната в Украйна. Тогава Зигар публикува открито писмо, в което я нарече позор, то беше подписано от десетки хиляди руснаци, сред които и писатели, режисьори, журналисти.

„Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия. Наслагването на двете заглавия на Толстой и Достоевски обяснява логиката на автора – от разказ за „дългия път към войната“ до „наказанието, което ни предстои“.

Като журналист Зигар се е срещал с всички украински президенти, с повечето политици, бизнесмени, журналисти и църковни йерарси на страната, свидетел е на много ключови събития в руско-украинските отношения и разказва за тях, преплитайки по неповторим фрагментарно-кинематографичен начин минало и настояще. Но разказът е насочен преди всичко към сънародниците му – „какво се е случило с нас, какво сме имали в главите си“, мислен е като хроника на опитите на Русия през последните пет века да покори Украйна.

„Уви, нашите митове ни докараха до фашизма през 2022 г.“, пише Михаил Зигар. В създаването на тези митове участват много руски писатели и историци. „Не забелязахме, че „великата култура на Русия“ в действителност векове наред е унижавала други страни и народи, гледала ги е отвисоко, потискала ги е и ги е унищожавала.“

Изобретяването на руския свят започва от 1670 г., когато немският монах Инокентий Гизел от Кьонигсберг, преселил се в Киев, пише „Синопсис“, историческа книга, с която всъщност иска да защити новата си родина. За целта измисля единен народ. Дотогава представата на московските владетели за самите тях е много объркана, припомня Зигар – те се смятат за приемници едновременно на римските императори и на киевските князе. Целта на Инокентий е да създаде антиполска версия на историята, по онова време „крале руски“ наричали себе си полските крале, на които от векове принадлежали Киев и земите около него. „Рус“ е частта от Жеч Посполита, в която живеели православните. През следващите векове руски учени като Василий Татишчев, Николай Карамзин, Сергей Соловьов, Василий Ключевски създават версии в традицията на „Синопсис“, за да се прероди тя в агресивната идеология на Путин през ХХI век.

Разказът прелита през столетията – от Богдан Хмелницки до Володимир Зеленски, от умрелия в карцер през 1985 г. украински писател Василий Стус до Пушкин, които съчинява поемата за украинския хетман Мазепа и заедно с нея – манипулативния мит за вероломния нападател. Как Йосиф Бродски, борец срещу съветската империя, през 1992 г. чете публично стихове за независимостта на Украйна – съвсем по каруцарски, както пише Зигар – „Вървете на трите букви, дрипльовци, намъкнати с жупани, не в мундири…“. Или как в „Нощта срещу Рождество“ Гогол отрежда на Екатерина Велика ролята на добрата вълшебница, докато в действителност тя е „по-скоро зъл гений за Украйна“ и налага крепостничеството там.

Въстанието на казаците срещу Руската империя през 1773 г., водено от Емелян Пугачов, е в една и съща година с Бостънското чаено парти в Америка, което ще прерасне във война за независимост. Един журналист може да си позволи повече въображение от историците – какво би могло да стане, ако Пугачов, подобно на Джордж Вашингтон, беше създал „Съединени сибирски щати“?

В последната си част книгата ни отвежда в независима Украйна след 1991 г. и се чете като трилър. За да стигнем до 2022 г., когато империята започва да се руши и предстои наказанието. А идните поколения „ще си спомнят с ужас и срам войната, разпалена от Путин“.

Споделете

Автор

Людмила Димова

Коментари

За да добавите коментар трябва да се логнете тук
    Няма намерени резултати.

Архив

  • Архив на списанието
  • Архив на вестника

Изтегли на PDF


  • Популярни
  • Обсъждани
  • За плътта и душата на сценария. Разговор с Димитър Стоянович
    23.04.2025
  • Тръмп и предмодерната държавност
    23.04.2025
  • Фитилът на терора и ролята на Коминтерна. Разговор с проф. Веселин Янчев
    23.04.2025
  • Поезия и живопис
    23.04.2025

За нас

„Култура“ – най-старото специализирано издание за изкуство и култура в България, чийто първи брой излиза на 26 януари 1957 г. под името „Народна култура“, се издава от 2007 г. от Фондация „Комунитас“.

Изданието е територия, свободна за дискусии, то не налага единствено валидна гледна точка, а поддържа идеята, че културата е общност на ценности и идеи. 
Езикът на „Култура“ е език на диалога, не на конфронтацията.


Навигация

  • За изданието
  • Контакти
  • Абонамент
  • Регистрация
  • Предишни броеве
  • Автори

Партньори

  • Портал Култура
  • Книжарница Анджело Ронкали
  • Фондация Комунитас

Контакти

  • Адрес: София, ул. Шести септември, 17

  • Телефон: 02 4341054

  • Email: redaktori@kultura.bg

 

Редакционен съвет

  • проф. Цочо Бояджиев

  • проф. Чавдар Попов

  • проф. Момчил Методиев

Следвайте ни

© Copyright 2025 Всички права запазени.

CrisDesign Ltd - Web Design and SEO