Култура / Брой 7 (3010), Септември 2024

Той пристига в страната ни по време на Сръбско-българската война през 1885 г. като млад лекар и е един от създателите на Българския лекарски съюз. Бил е ректор на Софийския университет, депутат и председател на Народното събрание… С черногорските изследователи Драган Перович и Миролюб Орландич разговоря Оля Стоянова

Драган Перович и Миролюб Орландич изучават от близо двайсет години връзките между Черна гора и България. Миролюб Орландич е изследовател на Югоизточна Европа, член на Академията на науките в Черна гора. Той и Драган Перович са автори на книгата „Д-р Петър Ораховац – ярка личност в историята на българо-черногорските връзки“. Д-р Ораховац е черногорец, който идва след Освобождението у нас и става един от създателите на Българския лекарски съюз. По-късно е декан на Медицинския факултет в София, председател на Българския червен кръст и ректор на Софийския университет. Избран е за български депутат и след това става председател на Народното събрание през 1910 г. Той е председател и на Софийската организация на БЧК, за него казвали, че е по-голям българин от българите. Драган Перович и Миролюб Орландич издават книгата за Петър Ораховац, за да знаят черногорците кой е той, защото по думите им тук ние го познаваме добре.

Как попаднахте на следите на д-р Петър Ораховац и как се стигна до написването на вашата книга?

Драган Перович: Аз съм изследовател на българо-черногорските връзки и от дълги години проучвам нашите отношения и специално междукултурните връзки – от миналото до днес. За първи път бях в България като лектор по сърбохърватски език в Софийския университет от 1982 до 1994 г. Почти четиридесет години минаха оттогава, но поддържах и продължавам да поддържам контакти с колегите си тук – и художници, и писатели от България. В момента не се занимавам с преводи освен за своите цели или когато колегите ме помолят за нещо. През последните години заедно с Миролюб Орландич работихме върху тази книга, която ще преведа, за да излезе и на български език.

А как се събрахте да работите заедно?

Миролюб Орландич: Аз съм изследовател на Югоизточна Европа, занимавам се с изселванията през XVII, XVIII и XIX в. от Черна гора. Интересът ми е насочен към големите личности, оказали влияние върху новите държави, в които са се преместили, оставили следи в образованието, науката и културата. Ние първо проследихме пътя на Петър Ораховац самостоятелно. Всеки сам е правел своето изследване, но преди пет години се запознахме с Драган и започнахме да работим заедно по написването на книгата.

Значи можем да кажем, че Петър Ораховац ви е събрал?

Д. П.: Точно така. Аз за първи път писах за Петър Ораховац през 1986 г., а на следващата година говорих за него по радиото. През 2018 г. направих документален филм за Националната телевизия на Черна гора – поредица от шест филма, посветени на значими черногорци, оставили следи в различни страни по света, които в Черна гора изобщо не са известни. Включително и за Петър Ораховац можем да кажем, че тук много повече се знае за него и го почитат, за разлика от Черна гора. Преди време у нас той беше почти неизвестен, докато ние не започнахме да го представяме. Миролюб Орландич е открил много следи на черногорци в България. Но това, което е по-значимо, е, че той намери документ в Националния статистически институт в България от 1905 г., доказващ, че в онзи период тук живеят над 300 черногорци, които са се заявили като такива.

Казвате, че българите по-добре познаваме делото и личността на Петър Ораховац, но в същото време и тук има много празнини, които трябва да се запълнят.

Д. П.: Да, има празнини, а Петър Ораховац има много приноси. Първият му голям принос е във военното дело в областта на медицината. По време на Сръбско-българската война през 1885 г. той пристига тук като млад лекар и създава различни звена в Александровска болница, както и отделение за тежки инфекциозни заболявания. Така става един от създателите на Българския лекарски съюз. По негово предложение са отпуснати пари от бюджета и са създадени 35 болници, за първи път в България се въвеждат линейки. Той не само че е бил лекар, но е писал и научни доклади, бил е изследовател, а също и политически деец. Работил дълги години заедно с Петко Каравелов, с когото са били големи приятели, става един от водачите на Демократическата партия и по неговото име са наричали едно от крилата на партията „ораховисти“. Петър Ораховац е избран за депутат. А на 16 октомври 1910 г. се случва нещо, което е голямо признание за България и нейната демократичност – един чужденец става председател на българското Народно събрание, при това избран с гласовете на мнозинството. Нашата книга е монография за неговия живот, като първо написахме предговор, в който разказваме как черногорците идват в България през XIX в. Но между двата народа има по-ранни връзки. Още през X и XII в., но и през XIX век започват да пристигат тук черногорци легално, със своите паспорти, в които пише „изселване в България“, тоест имат официално разрешение да се преместят тук.

Каква е причината за това преселване?

Д. П.: Работихме точно върху това защо черногорците започват да напускат страната и част от тях идват в България. В Черна гора в края на XVIII в. има сериозна икономическа криза – настъпват много гладни години.

М. О.: Черна гора по това време е кралство, на престола е крал Никола и държавата е добре организирана, но настъпва голяма суша, която се повтаря на всеки три години. Хората се занимават предимно със селско стопанство и това води до голяма криза, буквално нямат какво да ядат. По тези причини много хора се изселват от Черна гора и част от тях идват в България, която тъкмо се е освободила от Османската империя и много села са останали празни. В Черна гора се разпространява информацията, че който иска да се премести в България, ще има право на гражданство, но освен това ще получи къща и земя. По това време хората търсят добро място за живеене. Има и такива, които идват по политически причини, но най-често хората идват тук, гонени от глада. Най-голям дял от черногорците се заселват в Шумен, София и Варна. В София работят като градинари, грижат се за градини, селски дворове, в Шумен се трудят по изграждането на железницата, а във Варна – по изграждането на пристанището. Но по онова време не са имали свое представителство в страната.

Д. П.: Това, което е много важно да кажем, че след Освобождението на България тук са останали близо 800 черногорци, воювали за свободата на страната. В Плевен са загинали редица черногорци, между тях и от моя род – Лука Перович, офицер, чийто вуйчо е бил Петър Петрович Негош, най-големият черногорски поет и владетел на Черна гора. А по тяхното време – на Петър Негош и крал Никола – български революционери като Любен Каравелов и Георги Сава Раковски са идвали в Цетине, за да се обучават във военно дело. По онова време още е силна и идеята за създаване на съюз на южните славяни, но след освобождението на народите от Османската и Австро-унгарската империя се раждат и т.нар. великонационални идеи, които водят до последвалите трагични събития в началото на ХХ в. Аз често цитирам една мисъл на Христо Ботев, който казва, че малките славянски народи трябва да са единни, за да запазят обичаите и езиците си на фона на опасността от панславянските идеи, според които всички реки текат към руското море. Въобще това химическо сливане на нации е извор на робство и гняв.

И на този фон кой би могъл да предположи, че през XXI в. национализмите отново ще се завърнат?

Д. П.: Да, за съжаление тези процеси би трябвало да са останали зад гърба ни.

Да се върнем при книгата за Петър Ораховац, открихте ли нови факти за живота и дейността му?

М. О.: Да, монографията е посветена не само на него, но и на семейството и наследниците му. А също и на някои други лекари, дошли от Черна гора, които са работили и живели тук.

Д. П.: Неговият син Димитър Ораховац също е лекар – става професор, после академик в Българската академия на науките, пет пъти е избиран за декан на Медицинския факултет, а в периода 1945–1947 г. е ректор на Софийския университет. Още съвсем млад постъпва като доброволец във военно-санитарната служба на Червения кръст и по-късно участва в Първата световна война. Става и председател на Българския червен кръст. А тази книга е посветена на внука на Димитър Ораховац – Александър, който почина преди две години, но имахме щастието да го познаваме и той много ни е разказвал. Преди пандемията Александър Ораховац отиде заедно със съпругата си Сирма Сарафова-Ораховац, известна художничка, при синовете си в Америка и не успя да се върне.

Предстои ли тази книга да излезе на български език?

М. О.: Да, за нас е много важно българският читател да има възможност да прочете и да се запознае с живота и делото на д-р Петър Ораховац.

Интересът ви към личността на Петър Ораховац и неговото семейство продължава близо четиридесет години, но вие се интересувате и от други връзки между българи и черногорци.

Д. П.: Знаем за още няколко семейства с черногорски корени, но се надявам, след като тази книга излезе на български, да се появи информация и за други. Тези истории са много хубав пример какво свързва двата народа и двете държави – България и Черна гора. Да не забравяме, че сме имали проблеми помежду си само когато сме играли ролята на „чужди куршуми“. Това са допирните точки, върху които можем да създаваме бъдещи културни връзки.

Има стари връзки между България и Черна гора, но предполагам, че такива връзки съществуват и с останалите балкански страни – Северна Македония, Сърбия…

М. О.: Нашата цел е да открием тъкмо тези позитивни истории между балканските народи и по-специално в Югоизточна Европа. Искаме да разкажем тези истории, случвали се векове назад. И докато ги разказваме, се спираме на конкретни личности, които си струва да се познават, защото са оставили следи в науката, образованието, културата. Тези истории трябва да се популяризират и да се знаят. Другите истории – негативните, не ни интересуват. За нас е важно кой реален човек е оставил значима диря в историята и д-р Петър Ораховац е такава фигура. Не знам дали ще имаме сила да разкажем и за другите такива личности, но ще направим всичко възможно.

Д. П.: Непрекъснато откриваме подобни близки връзки – и в Албания, и в Македония, и в България. В книгата ще видите какво казват за Петър Ораховац българите, когато той умира на 6 май 1922 г. Неговите съвременници го признават като честен политик, който работи само в полза на народа. Той се бори за създаването на наредба, която да позволи хората да получават безплатни лекарства. Хората от Кула и Видин, където работи като лекар, са го запомнили с това, че на никого не отказвал преглед и не взимал пари. Той има принос и за създаването на наредба за използването на термалните води за лечение, създава нова съвременна болница в Ловеч, за пръв път в България въвежда работна терапия за хора с нервни заболявания. Неговите съвременници го определят като човек с висок морал, широк ум и силен характер.

А има ли други такива примери днес от по-новата ни история?

Д. П.: Възможно е. Понякога се шегуваме, че вече сме остарели и не виждаме всички добри примери. Но като че ли днес е минало времето на тези силни личности, които са работили за обществото, а не за собствения си интерес. Днес е популярно това мислене – всичко ще взема за себе си, не мога всичко да изям, но и на другите няма да дам. Днес все по-трудно ще намерите филантропи и хора, които безкористно работят за другите. През последните четиридесет години поддържаме българо-черногорските връзки чрез неколцина ентусиасти като нас от двете страни, които си пращаме преводи на различни текстове и изследвания, организираме в Черна гора разговори за България. Знаем, че институциите трябва да ни помагат, но чиновниците като че ли не успяват и ни задават въпроса: „А къде съм аз тук? Колко е моето?“. Ами твоето е нищо, ти си на тази позиция, за да работиш. На латински „министър“ означава служител на народа. Затова в такива разговори аз често казвам – няма да споменаваме мръсни думи като „политика“ или „владетели“, говорим за светлите примери, защото и такива има.

М. О.: Друг такъв пример е съпругата на Петър Ораховац – Нина Берова-Ораховац, много силна жена, тя е една от първите български лекарки. И много е допринесла за неговия научен, политически и всякакъв друг успех.

Д. П.: Нина Берова е от първите три лекарки в България, завършила е в Санкт Петербург, по произход е бесарабска българка и има голям принос за създаването на Българския училищен здравен институт, за въвеждането на училищните лекари и създаването на кухня за бедни. Била е началник на хирургичното отделение във Видинската болница, жена със силна гражданска позиция, която се е изправила да протестира в защита на българските евреи. В изследванията си обръщаме внимание и на жените, защото е важно тяхната роля да не се забравя. А Нина Берова има достойно място не само в българското здравеопазване, но и в нашата памет, при това не само заради името на съпруга си.

Както и Екатерина Каравелова, която, за съжаление, познаваме предимно като съпруга на Петко Каравелов.

М. О.: Да, има едно изключително интересно свидетелство на Нина Берова, която разказва за срещата си с Петко и Екатерина Каравелови, тъй като Петко Каравелов като министър-председател е държал да се запознае лично с всички нови лекари. Нина Берова е впечатлена при тази първа среща от Екатерина Каравелова. Това е само малък детайл как историите на тези две семейства се пресичат, но тези хора са били и много скромни, както обикновено се случва при големите хора.