Култура / Брой 8 (3011), Октомври 2024

Неизвестно защо, Ива бе решила да се отдаде на земеделие и да отглежда грах. Затова и темата на разговора ни бе такава – грахови зърнояди, грахови молци, ивичести и неивичести грахови хоботници… Говорехме до изнемога за инсекти и за инсектициди, за вреди и за вредители. Търсехме явен и таен смисъл в ейдоса на насекомите и дори се опитахме да си представим как би изглеждал светът, погледнат от тяхната камбанария. После Ива се присети, че в студентските си години, по време на тайландските си фотосесии, се хранела с пържени скакалци и – иска ли питане – отворихме дума за св. Йоан Кръстител. Поспорихме за акридите и за дивите рожкови. Оказа се, че от тях ставала салата, не по-лоша от шопската, и след като биологическите ми и кулинарните ми представи съвсем се объркаха, тя извади от хладилника бутилка „Херес“ и попита:

– Ако виното е Jeres de la Frontera, то какво трябва да е мезето към него?

– Най-вероятно пастет от диви рожкови в канапе от грахово пюре с панирани акриди – опитах се да си представя постническия подвиг на св. Йоан, умножен по минус единица.

– Плюс малко тайски треви, които няма откъде да знаеш. Но и това, което отгатна, съвсем не е малко. Наздраве!

– Наздраве! За почти библейския грах. И за благозвучието в „панирани акриди“ – опитах да се пошегувам. – Ще ми е интересно, ако измислиш стих или тост за граховото зрънце.

– Защо не – влезе в тона ми тя. – Щом английското grain и испанското grano означават зърно, би трябвало „грах“ и „зърно“ да са една и съща дума. Затова не бива да се казва „грахово зърно“. Обзалагам се, че и принцесата от приказката е била на същото мнение и че покрай подобни филологически колизии е изгубила съня си…

– Може – съгласих се вежливо. – Не е най-великият тост, който съм чувал, но

щом думата за грах се свързва с нещо прастаро, логично е тя да е първична, а зърното да е вторично. Не се бях замислял, че имат общ корен. Предполагах, че „зърно“ се родее с глаголите „зръ“ и „зрея“ Но не виждам защо това трябва да има значение.

– Хмм – за миг се поколеба Ива дали да не се върне към темата за инсектицидите, или да продължи из лабиринтите на етимологията. – Защото ми е важно да знам дали „грах“ и „грях“ са свързани.

 – „Грах“ и „грах“?

– Важно е да знам и за граовското хоро – забързано и някак без връзка с въпроса ми продължи тя. – Граовско или граховско трябва да е то? Сигурно не знаеш, но баба ми е от там. От Трън…

„Та на глог“, за малко да кажа. Защото по-лесно би било да се отговори на въпроса какво искат жените, отколкото да се проникне в езиковите мистерии на Ива. Доколкото я познавах, тя ме питаше за граите или за жените, които винаги са били старици. Само че какво ли знаех за Енио, Памфредо и Дейно? Че трите заедно имали един зъб, едно око и едно ухо; докато Персей не им ги откраднал. Три баби, които гледат с едно общо око, слушат с едно общо ухо и се хранят с един общ зъб, разменяйки си ги така, както някога ние си разменяхме грамофонни плочи. И цялата тази суматоха – на фона на величавата битка на Персей срещу граите. Вероятно и във времето на Омир митът е бил глупав. Ето защо никой от древните не обичаше да говори за него. Само че защо така трайно се бе загнездил в умовете ни? Та нали няма човек, който да не е чувал за шапката невидимка, за летящите сандали и за вълшебната торбичка, която странникът получил, след като на едната баба върнал ухото, на другата – зъба, а на третата – окото. И все пак историята не пасваше. Както и да я въртиш, както и да я сучеш, тя убиваше. Вярно, че не убиваше тъй, както Персей убиваше Горгоната Медуза. Убиваше тъй, както граховото зрънце убиваше на принцесата. Не много. Но достатъчно, за да изгубиш съня си. Явно затова не само Омир беше забравил мита за граите. Бяха го забравили и Херодот, и Тукидид; и Платон и Аристотел. С една дума: всички. Само Ива го помнеше и се опитваше да разбере откъде идва и защо е толкова старо това гра. Дали бе звукоподражанието, дочуто от гарвана на Едгар Алън По? Или е гласът на търсещите пророка гарги? А може би гракаха птиците от филма на Хичкок?

И Ива – подобно на Питагор – искаше да се скрие в грахова шушулка като в майчина утроба и да забрави за всичко.