Мисията да събираш графики. Разговор с Чавдар Славов
С акад. Чавдар Славов разговаря проф. Чавдар Попов
„Аз не считам себе си за колекционер. И реално погледнато, не отговарям на тези критерии, защото начинът ми на събиране или колекциониране, което идва от френската думата collectionneur, е по-особен. Аз не ходя по търгове, не ходя по аукциони. Повечето от графиките са ми подарени от самите художници. Общуването ми с художниците е сърцевината на моето отношение към изкуството и към графиката“
Повод за този разговор е неотдавна състоялата се изложба (28 март–21април 2024 г.) на част от вашата колекция в галерия „Васка Емануилова“. Как беше замислена тази изложба и нейната тема „Женски образи“? Имаше ли конкретен повод за подбора на творби от вашата колекция, които да съответстват на така обявената тема?
Идеята за тази изложба се разви постепенно. В основата е уговорката ни с Аделина Филева, директор на Софийската градска художествена галерия, да отбележим десетгодишнината от първата графична изложба, която аз показах през 2014 г. Моето желание беше да представя над 200 български автори, от които съм събрал графични творби, като се използва целият салон на СГХГ, дори допълнителните зали, и смело мога да кажа, че щяхме да ги напълним. Но се оказа, че графикът на СГХГ не може да предостави тази възможност. Тогава дойде идеята за изложба в галерия „Васка Емануилова“. Тя, както е известно, е по-малка по обем и трябваше да се изложат по-малко работи. Кураторките на изложбата „Женски образи“ Светлана Николова и Ренета Георгиева, много качествени млади изкуствоведки, подхвърлиха идеята да ограничим избора на графики до женските образи от различни автори. Тогава аз подбрах 66 работи, заедно ги обсъдихме, след което те и художествен съвет са отделили от тях 40 графики. За моя приятна изненада, изложбата се оказа доста на място, съобразена както с женския месец март, така и с факта, че галерията носи името на голямата наша скулпторка Васка Емануилова. Принципно съм доволен, че можахме да отбележим десетгодишнината от първото представяне на моята колекция.
Понеже говорим за графика, у мен възниква следното питане. Почти всички наши колекционери се насочват към живописта по различни причини, понякога чисто естетически, включително и поради обстоятелството, че живописта като вид изкуство е в някакъв смисъл и по-атрактивна. От друга страна, има и чисто финансови причини и съображения, свързани с колекционирането на живопис – имам предвид с инвестиционна цел. Освен това живописта е по-популярна в България поради факта, че има и повече традиции, по-дълга история. Вашият интерес като колекционер обаче е фокусиран върху графиката. Това за мен е интересно – защо точно графиката? И още – можете ли да кажете как се породи този интерес и кога?
Ще започна оттам, че не считам себе си за колекционер. И реално погледнато, не отговарям на тези критерии, защото начинът ми на събиране или колекциониране, което идва от френската думата collectionneur, е по-особен. Аз не ходя по търгове, не ходя по аукциони. Повечето от графиките са ми подарени от самите художници. Общуването ми с художниците е, така да се каже, сърцевината на моето отношение към изкуството и в частност към графиката. Защото творците на изкуство са изключително различни по характер, по душевност, но едно ги обединява – всички те искат да бъдат показани, да им се видят работите, някой да ги оцени. Както е казал големият наш майстор Димитър Казаков-Нерон: „За изкуството са необходими две добри сърца – едно, което да го създаде, и друго, което да го оцени“. В този смисъл аз се чувствам повече ценител, отколкото колекционер.
А защо точно графиката? Първата работа, която получих като подарък – истинска творба, сътворена от ръцете и главата на художник, е един акварел в червено на небезизвестния наш художник Свилен Блажев, с когото сме съученици буквално от детската градина. Може би той е повлиял донякъде за това мое влечение към изобразителното изкуство. Разбира се, има и друга причина за моя пиетет към изобразителното изкуство. Макар да съм роден в София, потеклото ми е от Кюстендил. Там съм израснал, там съм учил, а художниците в този град винаги са били на почит, присъствали са в учебните програми в училище. Няма да забравя например моя учител по рисуване Венко Петров, дългогодишен секретар на Групата на художниците в Кюстендил. Дори си спомням, че в пети или шести клас нарисувах нещо, което той много хареса, и каза: „Имаш заложби“. Но сравнявайки моето рисуване с рисуването на Свилен Блажев, реших, че не мога да бъда художник.
Освен това при мен от дете любовта към медицината и към хирургията винаги е излизала на преден план над всичко останало. Питате защо точно графика? Първите графики, които получих – това беше някъде към края на 1979 – началото на 1980 г. – бяха три литографии на Евтим Томов, които получих от известния наш дизайнер Живко Кацаров, въвел ситопечата в България. Той ми подари тези графики и у мен се пробуди някакъв особен интерес точно към графиката, нещо като любов от пръв поглед. Не че не съм харесвал живописта, напротив, като ученик събирах репродукции. Дори си спомням, че бях събрал каталози и снимки, много обичах импресионистите, знаех коя картина в кой музей е. Слава богу, животът ми поднесе това щастие да мога да видя и на живо тези картини, когато станах преподавател по медицина и научен работник. Особено след 1990 г., когато благодарение на промените започнах да участвам на международни конгреси. По време на всеки конгрес у мен възникваше желание да посетя големите музеите и галериите. А като член на Световната асоциация по урология, ежегодно бях канен поне на две-три места.
Междувременно продължавах са събирам графики благодарение на моите духовни бащи в изобразителното изкуство – най-вече на акад. Румен Скорчев, с когото бяхме много близки, заедно селектирахме първата графична изложба през 2014 г. Академик Скорчев ме съветваше, пръв ми обясни, че графиките не се държат под стъкло, а се държат отворени, с паспарту. Че под стъкло се поставят само когато ги излагаш пред публика, но когато ги съхраняваш, се държат отворени. Мен много често ме питат как съхранявам колекцията си.
Става дума за листове хартия, които са в папки, има такива специални папки, така че по-лесно да ги съхранявам. Светлин Русев също много ми е помагал и ме е насочвал. Неслучайно двамата с Румен Скорчев станаха рецензенти на каталога, който издадох на базата на тази първа изложба от 2014 г. Каталога издадох с мои средства и с помощта на приятели.
Ядрото на вашата колекция, доколкото мога да се ориентирам и от каталога, и от представеното на изложбата, са творби на наши графици от 70-те и 80-те години на ХХ в. Има и по-късни работи, разбира се, но това е основното ядро. Става дума за ключов период в развитието на нашата графика, когато тя действително извърши квантов скок и се превърна в изкуство, напълно конвертируемо в световен план – участия в биеналета на наши художници, споменатият Румен Скорчев и др. В известен смисъл българската графика от този период се превърна и в авангард по отношение на други изкуства, в частност и на живописта. Това е ядрото на вашата колекция, но успявате ли да следите развитието на графиката и извън периода, за който говорим? Попълвате ли колекцията с нови творби?
Не съм професионално ангажиран с история на изкуството и не познавам българското изкуство толкова добре, колкото го познавате вие. Пак казвам, аз съм повече ценител, но вие сте абсолютно прав, че ядрото на моята колекция е от тези автори, които избуяха през 70-те и 80-те години. Те придадоха наистина много сериозен облик на българското изобразително изкуство, което и за мен е абсолютно конвертируемо. И веднага ще ви разкажа една случка. Щом оформих този каталог, при първия удобен случай го подарих в чуждестранна галерия. Нека уточня, че събирането на графики и издаването на каталога се превърна в моя кауза. Това не е каузата на обикновен колекционер, а каузата на човек, който желае да пропагандира българското изкуство, аз събирам само български автори, Каталогът излезе през пролетта на 2015 г., а през май месец бях на конгрес на Американската асоциация на уролозите и го занесох в тяхната галерия за модерно изкуство. Свързах се със заместник-директорката на галерията, на която казах, че искам да даря този каталог, който да остане там като информация за българското изобразително изкуство, в частност за графиката. Тя беше много изненадана, че първо, някой прави подобен подарък, второ, че лекар е събрал всичко това, и трето, че България има такива добри художници. Аз пък се изненадах на третата ѝ изненада, като ѝ казах: „Погледнете в интернет, поинтересувайте се и ще видите, че България е страна на талантите, в това число в изобразителното изкуство“. Действително нашето изобразително изкуство има конвертируема стойност. Говорите за ядрото на колекцията, но когато подготвяхме изложбата преди десет години, аз представих и доста съвременни автори. Дори по съвет на акад. Румен Скорчев се наложи да се запозная с художници като Петър Терзиев, Велико Маринчевски и други съвременни автори, които представихме. Така че на практика събирам и съвременни автори. Истината е, че през последните 10–20 години графиката в България някак отстъпва от своя апогей през 70-те, 80-те, пък и 90-те години донякъде. Това е мое виждане, мое разбиране, пак казвам, че не съм изкуствовед. Преди време директорът на Кюстендилската галерия Вальо Господинов ме покани да представя Любен Диманов, тъй като знаеше, че се познаваме. Казах му: „Нека всеки си знае гьола. Това, че съм ценител на изкуството, не ми дава основание да влизам в сфера, в която не съм достатъчно компетентен“.
Но така или иначе, вие продължавате да обогатявате колекцията си. След смъртта на Румен Скорчев самостоятелно ли правите своя подбор, или се консултирате със специалисти, с ваши приятели и познати?
Обикновено се консултирам с мои приятели, например с Михаил Лалов, две от графиките му бяха представени в изложбата „Женски образи“. Ние сме един приятелски кръг, в който влизат съвременни български автори като Деян Вълков, Димитър Петров, Свилен Блажев, който, както казах, също ми е давал много съвети във времето. Отделно общувам със самите художници, най-вече графици, например Иван Нинов, с когото сме изключително близки. Аз може би имам една от най-големите сбирки на негови работи, над сто негови графики.
Как виждате съдбата на вашата колекция в бъдеще? Винаги давам за пример румънците, които направиха преди много години Музей на частните колекции, където са събрани всички колекции, които представляват интерес за държавата, като при това са съхранени всички особености на съответната колекция. Тоест колекционерите не са лишени от собствеността си, но творбите, които притежават, са експонирани публично. Това е много добър начин да се запази колекцията и заедно с това тя да бъде обществено достояние. Възможност, която у нас, за съжаление, липсва. Вашата колекция е вече публично известна, социализирана е в изложбата през 2014 г. и в тазгодишната изложба. Как самият вие виждате нейната съдба?
Засегнахте един много щекотлив въпрос. Веднага се сещам за един опит да се създаде такъв голям музей, имам предвид Телефонната палата. Светлин Русев беше много тясно ангажиран с този проект, още повече че и той е събрал огромна колекция, с която не се знае какво ще стане. От 2014 г. аз непрекъснато разширявам моята колекция и я показвам колкото се може повече. На практика това беше моята девета изложба в България. Основното ядро на колекцията ми е от 106 работи, които станаха 110, след като добавих и нови автори, в това число и един уникален за графиката автор като Иван Газдов, с когото също се познаваме лично. През годините съм показвал моята колекция и в галерия „Владимир Димитров Майстора“ в Кюстендил, в Бургас, където изложбата продължи три месеца по молба на директора на галерията Иван Динев, за да могат да я видят и ученици. След това съм правил изложби в Сливен, във Велико Търново, във Варна, последната от тях беше в Благоевград през януари тази година.
Сериозно се замислям вече каква ще бъде по-нататъшната съдба на моята сбирка, тъй като в нея присъстват над 200 автори, а работите са доста повече. Желанието ми е да даря основно ядро на сбирката си на БАН, защото за мен то е една извадка на българското графично изкуство, без да претендира за всеобхватност. И съм предложил на председателя на БАН Юлиан Ревалски, бидейки действителен член на Академията, да се създаде едно депо. Всъщност самият той предложи да се съберат работи на 14-те членове и член-кореспонденти на БАН, които са били художници и скулптори – например такива като Иван Мърквичка, Александър Божинов, Дечко Узунов, тези големи наши светила в изобразителното изкуство. Но когато даря колекцията си, моето желание ще бъде творбите да не останат само в депото, а периодично да бъдат показвани на нашата общественост.
Доколкото знам, няма друга такава графична колекция, може би вие сте единствен в България?
Преди няколко години разгледах графичните колекции на двама или трима бизнесмени, изложбата беше два етажа на „Шипка“ 6 и ме впечатли много. Но там сбирката е правена на колекционерски принцип, по-скоро с инвестиционна цел, докато аз държа на тази разлика, че моето събиране и моята любов към графиката са обвързани именно с каузата да се пропагандира българското изобразително изкуство чрез графиката, а и чрез рисунки, защото и рисунката е вид графика. Един от основните фактори, които ми дават енергия да продължавам да събирам и следя това изкуство, е, че още от най-древни времена, преди 70 000 години, рисунката е била един от първите признаци на когнитивната революция на човека като биологичен вид.
Проф. д-р Чавдар Славов е известен уролог и колекционер. Роден е през 1953 г. в София. От 2007 г. е доктор на медицинските науки, а от 2008 г е професор по урология. В периода 2013–2014 г. е бил заместник-министър на здравеопазването. Ръководи Клиниката по урология и андрология в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Национален консултант по урология. През 2014 е г. избран за член-кореспондент на БАН, а през 2021 г. за действителен член на БАН. Носител на орден „Стара планина“.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук