Тореадори
В средата на 80-те години (на миналия век, естествено) от Полша неочаквано пристигна нашият приятел – българистът Марек, и ние по спешност трябваше да организираме почерпка. Къде-къде, оказа се, че родителското тяло е освободило апартамента на Панчо поне до полунощ. Да ви кажа, у тях обстановката беше доста префърцунена: персийски килими, старинни мебели, с две думи – отвсякъде миришеше на недоубита буржоазия.
Изтърсихме се 5–6 души, разляхме по чашите и докато запивахме, си разправяхме смешки. Нашите си ни бяха втръснали, така че оставихме главно Марек да разказва – свежи полски вдъхновения, подобни на онзи техен лозунг – „Ако искаш да помогнеш на милицията, набий се сам“…
Във Варшава живеел стругар, който прописал и малко по малко се преобразил в писател. Двете му така различни битиета – на стругар и на писател, съвпадали в едно – в любовта му към кръчмите.
Една сутрин той си купил от бакалията две бири, за да убие махмурлука, и щом излязъл, надигнал едната още там, на тротоара. В този момент минала навъсена другарка и изсъскала:
– Как не ви е срам! Защо не сте на работа, а пиете от сутринта?
– Безработен съм – изсумтял нашият.
– Как сте безработен? В социалистическата ни родина няма безработица.
– Аз си търся работа по специалността.
– Че каква пък е толкова вашата специалност?
– Тореадор съм – сопнал се писателят, бивш стругар.
Разкикотихме се, макар че би трябвало да се замислим – може да не им работехме, може да не им ходехме по мероприятията, но пък им пиехме. Понякога от сутринта до късно вечер, та чак до другата сутрин, до бирите от бакалията…
Обаче Марек вече беше преминал към друг случай.
Във Вроцлав от своя страна живеел известен актьор, и той пияница. Бил хомосексуален, а по това време властта преследваше подобни хора. Както и да е, всички знаели за предпочитанията му и в една кръчмарска компания някой го подкачил на тази тема.
– Опитвал съм и с жени – внезапно изпаднал в откровение актьорът и всички наострили уши.
Той обаче млъкнал и чак след време допълнил:
– Два пъти.
Пак замълчал, този път за по-дълго. Когато компанията загубила търпение, актьорът изтърсил:
– Преекспонирано е.
… Абе, и така нататък. По някое време Марек се умори, млъкна и той като актьора. Тогава Любето забеляза върху стъклен рафт натрупани броеве на „Работническо дело“. Изненадахме се, но Панчо ни обясни причината – според баща му това било идеалното алиби. Дори само да го получаваш, и вече не си толкова подозрителен за властите. Е, ставаш подозрителен за съседите, но това пò би могло да се преглътне. Като бонус към абонамента пък току-виж си открил разни работи.
– Например? – заинтригувахме се ние.
– Например малко или повече зад всяко заглавие се крие сексуален подтекст. За индивидуален акт, за групов или направо за оргия.
Така ли, оживихме се ние. Любето издърпа един брой, разтвори го и вкупом минахме по заглавията. Ти да видиш – точно така се оказа... Заляхме се в бурен смях, Марек най-вече, даже размаха ръце. Без да иска, бутна чашата си и заля покривката. Любето предложи на Панчо да я махнем. Вместо нея набързо постлахме работническото дело и се лишихме от възможността за повече сексуални представи. А и се разсеяхме, вече бяхме понаправили главите. Заговорихме на всякакви теми, един през друг. Внезапно (поне така ни се стори) Панчо подскочи:
– След половин час нашите се връщат!
Скочихме и ние. Какво да правим? Да разтребим бързо, да поизчистим? Панчо ни спря: нямаме време, не искам нашите да ни заварят пияни. Като подгонени от милицията скорострелно се изнесохме...
След няколко дни Панчо разказа. Прибрал се по нощите, едва отлепил да стане по обяд. Майка му го гледала укоризнено. Как не, бяхме оставили такава кочина! Обаче тя отворила уста в съвсем друга посока:
– Панчо бе, сине, не сме ли те възпитали? Как можахте да постелете на масата вестник? На какво прилича това? Нямаме ли покривки? Как на вестник ще пиете? Какви сте вие? Хамали ли сте, магазинери ли сте?
Лицето на Панчо светнало и той радостно ѝ отговорил:
– Тореадори сме!
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук