Култура / Брой 10 (3013), Декември 2024

Графичното творчество на Илия Петров е не по-малко отличимо от неговия принос в сферата на живописта. Един от всепризнатите у нас майстори на рисунката, художник с ясно профилирано и последователно отстоявано творческо кредо, основано на овладяването и на развитието на класическото художествено наследство, той е оставил значителна продукция от творби в областта на графиката и на илюстрацията, съдържащи в себе си впечатляващо богатство от конкретни проявления – от беглите скици и виртуозните импровизационни опуси (рисунки с молив, туш/перо и въглен) до различни по сюжети и мотиви композиции, изградени с богато градирани и майсторски нюансирани тонални моделировки, изпълнени в техниката на сухата игла и на монотипията.

В сърцевината на световъзприятието на художника е залегнало убеждението в силата и в значимостта на изкуството по отношение на социалните и на политическите реалности на времето, както и в неговата висока мисия да възвръща отново и отново човека към изконните хуманистични ценности в противовес на жестокостта, на абсурда и на варварството.

Ето защо съвсем естествено авторът насочва вниманието си и към военната тематика. Графиката при това, за разлика от живописта и особено от скулптурата, е много по-гъвкава, „отзивчива“ като форма на визуално-пластическа реакция спрямо събития, факти и прояви на насилие и омраза, като често съчетава чисто художественото с публицистичното начало.

В селекцията на изложбата в галерия „Арте“ под мотото „Лицата на войната“ присъстват произведения, вдъхновени от гражданската война в Испания, бунтовете и обществените колизии и размирици в България преди и по време на Втората световна война. През годините историческите интерпретации и оценки на тези, а и на редица други социални сътресения варират и се променят съобразно конюнктурата, политическите реалности на деня, текущите интереси и превратности и т.н. В същото време обаче художествените произведения тогава, когато те се появяват на бял свят в резултат на изстрадано, промислено художническо кредо, оставят трайни следи във възприятията и в съзнанието на публиката.

Илия Петров тълкува и изгражда съдържателната страна на своите графични творби през призмата на разбирането, че военните събития са не само физически стълкновения и конфликтни противоборства на големи маси от хора, но и дълбоки, потресаващи преживявания, индивидуални, конкретни човешки драми, съдържащи в себе си многобройни лични и семейни трагедии. Ето защо, наред с войниците и характерните бойни действия, често съзираме майките, войниците, бунтовниците, онеправданите и жертвите, „унижените и оскърбените“.

Образните средства, с които си служи авторът, варират от натуроподобната форма до гротесковата деформация. Линията, щрихът, петното, релефната моделировка и пространствените планове са овладени и подчинени на академичното разбиране за композиция, за образната режисура на сюжетното начало.

„Ужасите на войната“ (така е озаглавен знаменитият цикъл на Гоя) е глобална тема, която, уви, не е останала безвъзвратно в миналото, но в пълна степен има резонанс и присъства и в настоящето. Илия Петров е съумял да ѝ придаде онази общочовешка значимост, която я прави актуална и днес.

Показателно е обстоятелството, че социално-политическата тематика, прогонена през прозореца на най-радикалните насоки на модернизма в името на редуцирането на изкуството от всичко онова, което сякаш не му е свойствено, днес се завръща и отново навлиза през прозореца на съвременните концептуални опуси и дори откровено политически манифести по биеналета и триеналета в глобален план (инсталации, перформативни практики, видеоарт и т.н.). Макар и твърде различни по характер, трактовките на Илия Петров ясно свидетелстват за справедливостта на онова, което Пикасо беше казал: „Не, живописта не е създадена за украса на апартаментите. Това е офанзивно и дефанзивно средство за война срещу врага“.