Смехът на Цветан Стоянов
„Всичко ново, което научеше, всичко, което прочетеше, всяка идея, родена от собствената му глава – всичко това той „разсипнически“ споделяше със своите приятели, преди да го е материализирал, т.е. документирал своето авторство върху белия лист. Никаква дребнава авторска суета“
Когато помисля за Цветан Стоянов – миг преди спомена – чувам неговия глас. И не само аз – в разговори с други негови приятели първите думи обикновено са: „Помниш ли как се смееше, когато…“. Той умееше да се смее както никой друг. Десетки нюанси съдържаше смехът му – одобрение, поощрение, въпрос, разочарование, възторг. Но никога сарказъм, подигравка, обида.
Чувствам, че има нещо неприлично, занимавайки ви със смеха на един творец от такъв висок литературен ранг. Обаче всички знаем колко често някоя второстепенна и дори неосъществена черта е кодирала повече информация за духа на човека, отколкото „официалният“ му образ. В никакъв случай неговият основен израз не беше маската на смеха, но дори когато лицето му беше изопвано от трагични състояния, в гърлото му бълбукаха баритонови нотки смях, които омекотяваха тежестта на преживяването. Това вече е друга негова черта – никога не си позволяваше егоизма да прехвърля върху другиго бремето на собствените си проблеми.
Не съм си поставил за цел да говоря „научно“ за Цветан Стоянов. В момента съвсем разбъркано изповядвам отделни свои усещания – така, както говори приятел за приятел, когато поводът е много тъжен или много радостен; а в случая двата повода се съчетават. Цветан и Културата. Изговарям тези думи и трепвам, сякаш съм извършил стилистична грешка, сякаш тавтологично повтарям синоними.
Цветан познаваше световната култура (философия, художествена литература) и в ширина, и в дълбочина. Еднакво уютно битуваше в чуждите държави и в различните векове. С детска непосредственост задаваше въпроси на древни титани и превеждаше мъдростите им, които сякаш бяха адресирани именно за нас – съвременниците. Да се занимава човек с истинска култура по времето, когато Цветан Стоянов живееше, беше (може би не съвсем невъзможно) доста опасно. Цели етажи и всяка стая поотделно бяха запечатани със седем печата, както се казва. И – освен печатите – цербери. Каква беше тактиката на Цветан Стоянов? (По-правилно е да я наречем същността, а не тактиката.) Той не разбиваше с глава стените, той не ломеше с копито ключалките. Той… се просмукваше. Да, той се просмукваше в забраненото. И докато смяната на караула удостоверяваше целостта на печатите и ключалките, отвътре се чуваше тържествуващият смях на Цветан – тайната осквернена, а печатите ненакърнени. Драматично-комичен абсурд. Много грижи създаде той комуто трябваше да ги създаде.
Няколко думи за неговата просветителска мисия, или другояче казано, неговата демократична щедрост на духа. Всичко ново, което научеше, всичко, което прочетеше, всяка идея, родена от собствената му глава – всичко това той „разсипнически“ споделяше със своите приятели, преди да го е материализирал, т.е. документирал своето авторство върху белия лист. Никаква дребнава авторска суета. Нарекох това негово качество демократизъм, но сега усещам, че по-скоро е било проява на аристократизъм – той ни подхвърляше своите съвсем мънички, съвсем лъскави идеи, за да ги поносим малко, да ги поомачкаме до степента на вкуса, наречен „аристократична небрежност“, и чак след това си позволяваше да ги поноси и той – не като снобите, с наточени от ютията ръбове на модерния панталон. Радостта беше взаимна.
Цветан Стоянов беше мек и деликатен човек. Единствените неща, които можеха да го ядосат, бяха бездарието и невежеството. Доказва го написаното от него, доказва го и личният му живот. Доказва го и смъртта му. Бездарието и невежеството – в едно от своите медицински превъплъщения – го убиха. В 1971 г. беше на 40 години... Завиждам на младото поколение, което тепърва ще го открива.
Дописвам последния ред и отново чувам неговия смях – приглушен, опрощаващ, погалващ… Но ми се струва, че дочувам и леки нотки на укор; нищо непривично и за Цветан…
Прощавай, приятелю.
В. „Учителско дело“, 31 януари 1990 г.
Коментари
За да добавите коментар трябва да се логнете тук