Култура / Брой 1 (3014), Януари 2025

„Емилия Перес“, Франция, САЩ, 2024 г., реж. Жак Одиар, сценаристи Жак Одиар, Тома Бидеган, Никола Ливеки, Леа Майсюс. В ролите: Зоуи Салдана, Селена Гомес, Карла София Гаскон, Едгар Рамирес, Едуардо Аладро, Адриана Пас и др.

Жак Одиар е най-смисленият френски режисьор на нашето време (подпечатано с десет международни награди за сценарий), който снима твърде рядко – едва десет игрални филма за трийсет години. След поредица от драми, крими драми и трилъри, чието действие се развива във Франция (с изключение на част от „Дийпан“, 2015), той сменя жанра, езика и държавата през 2018 г. с уестърна „Братята Систърс“, а сега го прави отново с мюзикъла „Емилия Перес“.

Номиниран за Златен глобус в осем категории, новият проект на Одиар предизвиква захлас, въодушевление, объркване и дори отхвърляне (представители на мексиканската общност, както и една от правозащитните организации на транссексуалните протестирали срещу филма с обвинения в „недостоверност, стереотипност и ретроградност“)... Независимо от реакцията „Емилия Перес“ е дръзко незабравим, което все по-трудно се случва в киното напоследък.

Погледнете плаката със сърцето и пистолетите – филмът съдържа същата доза кич и мелодрама, присъщи на мексиканската култура тип „сапунена опера“. Сложете до него другия, с трите женски глави, като три гледни точки в психологическа драма... Това са само две от многото лица на „Емилия Перес“ и разказвачът умишлено не се е ограничил до тях. А сега надникнете в историята през призмата на първите шест заглавия от филмографията му.

Да гледаш как мъжете падат

След като години наред изследваше мъжки характери, Одиар не просто ги замества с женски, но поставя героините си в среда, изпълнена с насилие и подразбиращ се мачизъм. Само по себе си е трудно да живееш в тяло, което не припознаваш като свое, но какво ако съдбата ти е отредила да си мексикански наркобос! За Манитас дел Монте единственият изход е да бъде два пъти по-жесток и да стане супербогат, за да плати да се превърне в който си иска...

Един твърде дискретен герой

Рита Мора пропилява адвокатския си талант в защита на богати престъпници. До деня, в който получава неустоимо предложение. В интригата на „Емилия Перес“ тя е много повече мъж, отколкото Манитас, и дори облеклото ѝ го потвърждава. Принудена да се доказва в един мъжки свят, Рита е усвоила таланта да бъде невидима и единствено хореографиите във филма ѝ предоставят възможност да разгърне грацията си и да „излезе на светло“.

Чети по устните ми

Диалозите и песните в сценария са умело балансирани, сякаш подчертавайки двойствения му жанров характер, колебаещ се между трилър и мюзикъл. От една страна, имаме тайната, която бележи цялото разгръщане на фабулата и неумолимото ѝ превръщане в древногръцка трагедия. От друга – убедеността на Жак Одиар, че най-добрият начин да бъде разказана тази история е бруталността на думите да бъде съчетана с емоцията на музикалните изпълнения.

Сърцето ми спря да бие

Правдоподобността не е водещ фактор в „Емилия Перес“, чиито истински послания са отвъд наратива, изпълнени с безнадежден романтизъм, стремеж към изкупление и политически гняв. Една чисто човешка липса преобръща житейските планове на Емилия, а „вдовицата“ Джеси взривява новопридобитата ѝ вътрешна хармония, провокирайки възраждането на метафората за козината на вълка, и риска от възстановяване на патриархалното статукво...

Пророк

Чрез символичното убийство на Манитас Емилия Перес отхвърля насилието на среда, която винаги е налагала своя закон за отмъщение. Каузата да се издирят телата на хилядите изчезнали жертви на наркокартелите, с която се заема нейната фондация, е едновременно форма на покаяние и чисто женски бунт срещу бруталните порядки на този мъжки бизнес, което убива популизма в зародиш. Дори когато Емилия е почетена като светица.

Ръжда и кости

Страданието – физическо или духовно, е в основата на всяко изкупление. Жак Одиар не се изживява като създател на следващата версия на „Исус Христос Суперзвезда“, но дръзката мощ на киното му придобива нова форма в контекста на мюзикъла. Това обърква част от критиката, която определя „Емилия Перес“ като НЛО, но дори тя не отрича достойнствата на забележителния квартет актриси, удостоени ансамблово с Наградата за женска роля в Кан.