Култура / Брой 2 (3015), Февруари 2025

„Убийство на булевард „Стамболийски“, Чавдар Ценов, издателство „Рива“, 2024 г.

Официално вече в новия роман на Чавдар Ценов има убийство. В предишната книга, повестта „Старецът трябва да умре“ (2022), имаше старец, който все не умираше. Тук обаче колебанието се пречупва в една точка. Радослав Дяков сънува сън и в него съседът му Генади е намушкан с нож в тила. Радо става сутринта от леглото и намира в асансьора може би наистина убития Генади. Една шокираща неделя за всички в блока. Трима от собствениците решават на чашка в „Мушамата“ и „Синият лъв“ да разследват дали това е убийство, или обикновен инфаркт. Докато животът на блока се пренарежда, става (друго) истинско убийство.

Етажната собственост на Чавдар Ценов е новото Ганково кафене. Тук е кошерът на съвременните проблеми в целия им спектър от продажни политици, отчуждение, национализъм, политкоректност, невъзможно различно мнение... В шестетажния блок с n-брой апартаменти има пъстър букет от личности – микробиолог, адвокатка, телевизионен техник, магазинер и риболовец, футболен деятел, към които са прикрепени съпруги, деца, приятели. Цялата машинария се задвижва с характерните за прозата на Чавдар Ценов разговорни модели, чудесни разигравания в диалога с хумористични финтове и бутафория от типа „криворазбрана цивилизация“. Сред разваления телефон и играта с нюанса, смяната на изказа ту в трето лице, ту в монолог разцъфтява неподправена екзистенциална проза. Има го подписа на автора с фигурата на „момичешките стъпала“ и разбира се, през цялото време вали дъжд. Накъдето и да погледна в другите Ценови произведения, дъждът е пълноценен елемент. Той разчиства картината, за да дойде най-после времето на истинското действие. Дъждът посочва все някаква подготовка на нещата, а също така е любим кинематографичен момент (Андрей Тарковски на първо четене). Лабораторната работа на разказвача да изтегля нишките на детайла и да ги нарежда в общата макрорамка на този роман се маркира от номерирането на отделните глави, изписани на срички. Фиксирането на момента, о-съзнаването му отива към следния акцент: „Липсва ни онова, дето не е най-важното. Без него сме за никъде, обаче не го разбираме“. „Подробностите“ са епическа характеристика и това отличава Чавдар Ценов от други български писатели, които се „борят“ за „най-важното“ (последно тази концепция – при Людмил Тодоров).

Макар романът да изобилства от широк кръг проблеми и в него да личат всички „дискусии“ в обществото или по-скоро тяхната липса, да се прескачат болести – обществени и лични, той е светъл и обнадеждаващ. Неслучайно главният герой Радослав е микробиолог, човек на детайлите. Той помага на младата Ади, а в края на романа същият е убит от насилническа група младежи, които нападат различната Ади, а него блъскат в стърчащите железа на недовършен строеж. Микробиологът умира, защитавайки младостта и различието.

В словото си за Апокалипсиса[1] режисьорът Андрей Тарковски разказва колко обичал от дете книгата „Робинзон Крузо“ тъкмо заради подробностите – нещата, изхвърлени на брега, тези малки части от нашето въображение, които обаче съставят общата човешка картина. Пак в това Слово той казва, че сме престанали да се доверяваме един на друг и че равнодушието и безучастието се приравняват към грях и престъпление. Това е същото престъпление от романа на Чавдар Ценов. Онези неща, които не са най-важните и които ни убиват постепенно, въпреки че смъртта по правило е внезапна. Радо е убит, докато проумяваме истината и ценностите, които пътем загърбваме.