Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Коментарът, който публикуваме със съкращения, е от авторската колонка Frankly Fukuyama в Persuasion

Преди президентските избори през 2024 г. се обсъждаше въпросът дали Доналд Тръмп е фашист. Аз смятах, че тази квалификация е погрешна, защото фашизмът обикновено се асоциира с геноцид и тоталитарна власт, а ние не сме в това положение. Фашизмът е задвижван от идеология, а аз не мисля, че Тръмп някога се е ръководел от нещо, което би могло да се нарече „идея“. Според мен той категорично може да бъде окачествен като автократ, тъй като той и неговите съюзници от типа на Илон Мъск целенасочено рушат съществуващите механизми за контрол на изпълнителната власт в американската конституционна система. Той нито веднъж не се опита да мине през контролирания от републиканците Конгрес при прокарването на политики, а вместо това, както подобава на кралете, предпочита да действа изцяло чрез укази.

С термина „патримониален“ Макс Вебер описва всеки предмодерен режим, който се появява, след като човечеството изоставя децентрализирания племенен модел. При този модел правителството се разглежда като продължение на семейството и домакинството на владетеля. Такива системи са възникнали в резултат на териториални завоевания: лидерът на нашествениците разпределя земи, ресурси и жени между своите воини, които впоследствие били свободни да предадат това имущество на своите потомци.

Основите за разделянето на имуществото на владетеля от имуществото на държавата са положени през XVII и XVIII в. от политическите философи Томас Хобс и Жан Боден, които поставят суверенитета в ръцете на по-широка общност, а не на владетеля.

Проблемът на модерната държавност е, че е нестабилна. Хората по природа са социални същества, но тяхното усещане за общност се изразява във фаворизиране на близки и приятели. Това води до явлението „репатримониализация“ – дълга дума, с която се обозначава отстъплението на модерната държава и завръщането към патримониален модел на управление. От това явление са страдали редица общества в миналото като Китай при управлението на династията Тан, Османската империя през XVII в. или Франция по времето на „Стария режим“.

Не е нужно да обяснявам, че в момента в САЩ тече процес на „репатримониализация“. Забележителното в администрацията на Тръмп е степента, в която тя демонстрира открито своята корумпираност. Тя уволни главни инспектори, чиято работа е да следят и да спират корупцията, отказва да прилага Закона за чуждестранни корупционни практики (FCPA) и взема решения в полза на бизнес интересите на своя съратник Илон Мъск. Технологични титани като Марк Зукърбърг и Джеф Безос отидоха на церемонията по встъпване в длъжност на Тръмп с подаръци за стотици милиони долари, надявайки се кралят да ги удостои със своето покровителство. Докато Тръмп налага мита на голяма част от света, броят на молещите се за освобождаване от тези такси ще нараства, като това освобождаване ще се осигурява чрез допълнителни плащания от едни частни лица към други.

Този тип корупция е характерен за съвременните авторитарни режими. Основната цел на болшевиките, нацистите и маоистите не е била личното обогатяване. Обратно, днешните врагове на либералната демокрация през повечето време не водят идеологическа борба срещу нея, както са правели марксистите. Управляващите във Венецуела или Революционните въоръжени сили на Колумбия може в началото да са били социалисти или марксисти, но във времето дегенерираха в криминални групировки. Северна Корея е въвлечена дълбоко в редица криминални дейности – от контрабанда на оръжия и трафик на наркотици до рекет.

И така, днес САЩ преживява „репатримониализация“, подобно на много други общества в миналото. Докато едно време светът е бил раздиран от идеологии, днес той е разделен на групи, които все повече приличат на криминални групировки, воюващи за територии и отбранителни ракети.

Превод от английски Даниел Пенев