Култура / Брой 4 (3017), Април 2025

Картината край „Света Неделя“ беше направо страшна. Беше ясно, че комунистите готвят истински опит Съветска Русия да стъпи в България. Че се прави опит да се установи комунистическа диктатура

Къде бяхте по време на най-кървавото събитие на епохата – по време на атентата в катедралния храм „Св. Крал“ („Св. Неделя“)?

В София. Това беше годината, преди да замина за Франция като студент. Доколкото си спомням, заминах през септември 1925 г. Аз бях в София по време на атентата и видях всичко много отблизо, защото слязох от Лозенец до центъра. Баща ми беше тръгнал на опелото.

Щял е да бъде в храма по време на експлозията?

Да, но той винаги закъсняваше. А от друга страна, вероятно не е искал да остане на цялата служба. Той беше далечен познат на запасния генерал Георгиев, когото комунистите убиха, за да привлекат повече жертви на опелото в „Св. Неделя“. И ще ви кажа впрочем, че много хора станаха впоследствие жертви на комунистическите репресии само защото по някакъв начин са били свързани с атентата. Както моят приятел Манол Лазаров, син на коменданта на софийския гарнизон генерал Лазаров, един от хората въвели ред след адската експлозия и прекратили хаоса. Манол Лазаров беше дълги години репресиран заради баща си. Но трябва да напомня, че заради атентата се стигна и до някои от най-отблъскващите убийства. Пострадаха хора като Гео Милев или Христо Ясенов от някакви прости екзекутори, които са си нямали хабер, че това са поети, по някаква случайност станали комунисти, че те не играят някаква роля в комунистическата конспирация. Не знам дали Ясенов въобще е бил партиец, просто беше близък с комунистите. Но големите жертви от двете страни се дадоха не заради атентата, те бяха в Септемврийското въстание.

Помните ли Септемврийското въстание?

По онова време – 1923– 1924 г. – бях вече в Париж.

Но през април 1925 г. сте отново в София?

Питате за момента на атентата? Да. Още при покушението срещу царя в Арабаконак във въздуха витаеше някакво тревожно предчувствие. Хората свързваха в едно двата атентата и времето потвърждава колко добре се свързват всички тези работи. Ясно беше, че запасният генерал, който нямаше нищо общо с цялата тази история, е бил избран само за примамка. За да може да се събере целият генералитет, както и царят. Така е било проектирано. Нищо че в показанията на атентаторите в Арабаконак се твърдеше, че всичко е случайност, че не са знаели, че царят е в колата, просто видели някаква военна кола и решили да се сдобият с нея. Това е напълно невярно.

Знаехте ли го тогава?

Това беше най-разпространената версия. Версията на хората, които са наясно с нещата.

Споменахте, че и баща ви е трябвало да е на опелото в „Света Неделя“?

По принцип не би трябвало да е там, защото не се числеше към запасните военни. Той беше журналист, редактор на в. „Демократически сговор“. Обаче му се струваше, че е редно да отиде, да влезе в черквата и да присъства на службата. Но тръгна много късно и взривът го свари по пътя. А пък понеже взривът се чу вкъщи, аз веднага излязох и тръгнах към „Св. Неделя“. Скоро се разбра какво е станало, въпреки че тогава нямаше радио, нищо друго нямаше освен телефони.

Отишли сте на мястото на атентата. Какво видяхте там?

Стигнах непосредствено след експлозията. Видях как изнасят убитите или ранените, покрити с пластове мазилка. Имам съвсем ясен спомен за бъркотията, за превързаните и окървавени глави на хората. Така ги видях жертвите – с превързани глави и очи. Въздухът беше наситен с пепел и прах.

И искам да кажа, че каквото и да говорят много хора и да искат да стоварят всичко на главата на Сговора, атентатът беше чудовищен. Картината край „Света Неделя“ беше направо страшна. Беше ясно, че комунистите готвят истински опит Съветска Русия да стъпи в България. Че се прави опит да се установи комунистическа диктатура в България. И че е имало – това е известно от следствието – подготвено правителство от Коминтерна, което тутакси да поеме властта, тъй като се е смятало, че правителството на Цанков и генералитетът ще бъдат унищожени. Военната организация на партията е трябвало да вземе в ръце оръжието и с въоръжени отряди да превземе властта. В това правителство е бил включен и братът на библиографа Никола Михов, известен софийски адвокат, който по някакви причини бе наляво. Защо, така и никой не разбра, този човек никой път не е бил комунист, но се оказа, че е бил предвиден за министър на правосъдието. Той се казваше Петър Михов и беше много по-различен от бачо Кольо Михов, който имаше вид на типичен интелектуалец. Петър Михов изчезна, беше убит като бъдещ министър на правосъдието. Оттогава всички Списаревски, включително и майката на моя приятел, буржоазна жена, която никога не е била наляво, се настроиха против Сговора.

Но го имаше и другото – възненавидяха комунистите. Хората не можеха да приемат един кървав атентат като нещо нормално. Особено когато се взривява една катедрала и загиват 138 души. Никъде толкова жертви не са давани, толкова генерали не са бивали убити в никакво сражение. Искам да кажа, че такова престъпление не можеше да няма последици.

Бяха ли ясни тогава в България амбициите на Съветска Русия за световна революция?

Разбира се.

И баща ви, и вие си давахте сметка за това?

Не можеше да не се знае. Тогава имаше свободен печат и всичко се разпространяваше в пресата. А от друга страна, имаше и процес, в който главните извършители бяха изобличени като агенти на Съветска Русия. Клисарят Задгорски, който им е помагал, може и да не е бил комунист и да го е правил за пари, обаче цялата група на Петър Абаджиев и Марко Фридман си беше от комунисти. По-късно разказваха, но това вече не е от епохата, че там е имало и един младеж с червена фуражка и това е бил Вълко Червенков.

Из книгата на Ирина Недева „Мисия Париж. Разговори с Евгений Силянов“, 2007 г.