Култура / Брой 6 (3019), Август 2025

„Пазителите“, изложба в СБХ (8–29 май 2025) на непоказвани рисунки и пастели на Бронка Гюрова и Елиезер Алшех от личната колекция на дъщеря им Деяна Алшех. Куратор Пламен В. Петров в екип с Наташа Ноева, Виолета Гологанова-Петрова и Рамона Димова

И за специалистите, пък и за по-широката публика, интересуваща се от историята на българското изобразително изкуство през отминалото столетие, Елиезер Алшех и Бронка Гюрова са достатъчно добре познати имена. Тяхното живописно творчество, хронологично разположено между 30-те и 70-те г. на ХХ век, което вследствие на определени глобални исторически и политически причини и обстоятелства свързваме с „двете им родини“ (България и Аржентина), по израза на тяхната дъщеря Деяна Алшех, отдавна е интегрална част от многообразните пътища на нашето изкуство в годините преди и малко след Втората световна война.

В тази експозиция обаче имаме възможност да се срещнем с някои съвсем неизвестни техни творби, които при това ни въвеждат по естествен начин в самата „кухня“ на творческия процес. А това винаги представлява несъмнен интерес и носи неповторими естетически емоции.

Елиезер Алшех и Бронка Гюрова изповядват класическото, традиционно разбиране за рисунката, което можем да резюмираме с три ключови думи – спонтанност, импровизация и съкровен характер на пластическия изказ. И разбира се – с директен контакт с натурата. Тези специфични родови особености на рисунката са в генетиката на европейския художествен опит, включително и през периода на модерното изкуство, към което двамата имат особено отношение независимо от обучението си в Художествената академия в София.

Извън и отвъд неизбежните индивидуални различия, техните рисунъчни опуси притежават и някои общи черти и характеристики. Като правило авторите предпочитат изграждането на формите в пространството посредством множество взаимно преплитащи се линии, завихрени „снопове“ и каскади от паралелно нанесени щрихи и от експресивни петна, които формират жив, естествен и динамичен визуален образ. Ефектът се изгражда не на основата на изяществото или на категоричността на изваяната грациозна линия, а на сложното взаимопроникване между предмети, фигури, субстанции и среда. От значение е не ясното дефиниране, а пластическото внушение.

Използват традиционните рисунъчни материали и средства – молив, креда, въглен, пастел, туш, гваш в цялото им разнообразие от изразни възможности. Включените в експозицията произведения се простират в широк диапазон на изяви и изказни форми на рисунката – от беглите скици и бележки, служещи понякога като подготвителни ескизи за по-големи произведения, до по-завършени творби, изградени в ясни и обмислени композиционни структури.

Много широк е арсеналът от предпочитани обекти и мотиви – това са домът, градът, природата, човешки лица, пресъздадени с различни степени на проучване и на фиксиране на израз, психологически състояния или физиономични характеристики. Сред последните се отличават портретните рисунки, които и майка ѝ, и баща ѝ са създали на малката си дъщеря Деяна Алшех от периода на началните си години в Аржентина.

Възможно е, разбира се, да търсим и да откроим и известни различия в почерка на двамата: Алшех е склонен към по-големи формати, в по-голяма степен разкрива своя афинитет към фигуралната композиция и към панорамните урбанистични пейзажи (например от Милано, Венеция), докато Гюрова като правило е по-интимна и по-непосредствена в своя пластически изказ.

Могат да бъдат отбелязани по-специално и серия предимно градски пейзажи на Бронка Гюрова, рисувани с маслен пастел, в които формите в пространството, дифузни и взаимопроникващи се, са изградени сякаш чрез своеобразни „кубистични“ силуети и плоскости и при които основното въздействие се формира от масите и от общите обеми в пространството. Изложбата на Бронка Гюрова и на Елиезер Алшех съдържа и отлично представена фотографска и текстова документация и информация за двамата автори.