Култура / Брой 6 (3019), Август 2025

„Седем поеми“, Илко Димитров, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2025 г.

Новата книга „Седем поеми“ на Илко Димитров не желае да разсейва по никакъв начин, а да бъде само „навлизаща“. По условие жанрът на поемата не е за случайни посетители. Той уплътнява навътре не само търсения смисъл, но и дотук постигнатото в поетическите полета. Книгата не казва, че е панорамна, че е „избрано“ и откъде е избрано, може и да не е, тя не иска да знаем подробности. Намирам това за добра идея на издателите, защото няма да пречи творбите да се четат в новия им общ контекст. Има само кратка справка за автора накрая. Правилното съсредоточаване е от съществено значение за тази поезия, която мнозина се изкушават да наричат философия или по-отстъпчивото „философска“. Наистина, тя доста оперативно полага идеи на големите философи, разсъждава, работи добросъвестно с тях и можем да ги разпознаем вътре. В същото време е осъзнала какво поезията може. Точно защото изборът е явен, Илковите книги се състоят.

Още първата поема (вариация на тази от книгата „Обратен водопад“ (1995) слага пръст в раната разум-сърце и човешко-божествено в полза на духовната струя, която ни изтегля, и с желанието плътта да се раздели с всичките си роли. Философия, а всъщност вяра. „Вселена по здрач“ стои в същата линия на парадокса, че животът ни е наш, но си е живот в Космоса и не друг, а разумът ни поставя в смъртта. Човекът е мрежата, а светът – рибата. Една от тези мрежи стои на корицата и освен вселенското ни място напомня и всекидневните мрежи за картофи и лук от изтичащото време на бита. Централната поема „Паркът“ обосновава преливането вън-вътре за смисъла, който минава през човека. Откривам Паскал, който говори за благодатта, а също и Любомир Канов по нов начин в „Късен следобед“ (2024), различен от художествените му творби до този момент: ние сме задача, а не решение. Ние не сме цел на мирозданието, а средство за неговото осъзнаване. В тази редица без усилие мога да поставя поезията на Ани Илков и Велизар Николов, прозата на Борис Христов и Йордан Радичков (да вземем „Космическият удавник“). Поемата „Едно“ прави анализ на сегашното, с което човек се включва в космическия ред, без арена и без зрители. Помня тази поема за България пак от „Обратен водопад“, тук със заглавие „Разчленяване“. Безпощадно изобличаване на смисъла-родина, но и с интересна концепция за съграждането на родното в нас. Радикално е съждението, че България не е място, а отпадналост от Космоса, където водят изкупителните жертви, родината на Йов. Тук царуват обвинителите, проблемът е, че Йов не е виновен. След подобна откровеност идва решение. В „Три части“ отново има потвърждение – „посилна за човека е задачата“, но пак въпросът е „кое изпълнява задачата“. Отговорът е в отношението към същината и към действието. Намирам Платон, а също и спомен за текст на Светлозар Игов от книгата му „Tragelaphos и други стихотворения“ (2000), където описва духовното общуване между тримата приятели Хегел, Шелинг и Хьолдерлин. В разсъждението му взема превес следното, което аз виждам като акцент и тук: преди да осмисли света като философ, Хегел го е гледал като художник, при това не „преди“, а „едновременно“. Мисля, че в това се крие и ключ към философията-поезията-теологията на Илко Димитров. И думите са в самата сърцевина на света според последната поема от седемте, „Заливът с вода нетрепваща“ (преди две години я прочетохме в предишната книга „Веднъж през август“). Съществува крехката пролука на съмнението в това дали те са в центъра, или са самият структуриращ център. Терзанията на Йов работят постоянно в нас и техният смисъл е да опознаем Онзи, който е опора между мен и вън от мен. Бог е Слово и само така началото и краят са предопределени. Изобщо силата на тази поезия е в избора ѝ да бъде онтологическа, да моделира човешкото през вярата и словото като неин единствен инструмент.

Заглавието препраща към Книга на Иова, 42:8 – „Вземете със себе си седем телеца и седем овена, па идете при Моя раб Иова и пренесете за себе си жертва; и Моят раб Иов ще се помоли за вас, защото само неговото лице ще приема“.