Култура / Брой 7 (3020), Септември 2025

Две нови пространства за съвременно изкуство на Женския пазар

На кръстопътя между пазара и изкуството, между локалното и глобалното, между емоцията и концепцията на Женския пазар в София изникнаха две нови пространства, които вече активно променят културния пейзаж на града – Cable Depo и Punta. Две галерии, две естетики, две философии – но едно общо усилие да се вплете съвременното изкуство в живота на пазара.

Cable Depo, инициатива на Явор Любомиров, е естествено продължение на лондонския му проект със същото име. Пространството в София, разположено буквално в сърцето на Женския пазар, не е просто изложбена зала, а платформа за срещи – между артистите, публиката, историята и бъдещето. Първата изложба, Unbecoming a Gallery, събра имена от световната сцена, сред които и Амикам Торен – легендарно име в британското концептуално изкуство, който пристигна в София, привлечен не от комерсиален интерес, а от любопитство към историческата памет. Мястото, което обитава Cable Depo, някога е било магазин за риба, а днес предлага поглед към света чрез съвременното изкуство.

Това свързване на нетипични пространства с глобалния свят е личен проект на Явор, който разказва, че галерията му в Лондон се намира там, където някога китайският имигрант сър Чарлз Као (1913–2018, удостоен с Нобелова награда по физика) изобретява оптичния кабел – технологията, направила възможна съвременната комуникация. „Началото на интернета, оптичния кабел, презокеанската комуникация е положено там преди 70 години… Днес на това място се намира галерията ми. И сега продължавам темата, като свързвам Лондон и София.“

В съседство, но с напълно самостоятелна идентичност е галерия Punta, създадена от Бояна Джикова и Викентий Комитски в партньорство с Аарон Рот. Първият им проект е галерия Posta, експериментално арт пространство във витрина на булевард „Дондуков“ в София, което постепенно се разраства към по-постоянна и видима форма с Punta. Галерията носи със себе си и идеята за дълбока свързаност с мястото – не просто като локация, а като контекст. Женският пазар не е случаен избор – на това място пулсира животът, то е заредено с разноликост, уязвимост и потенциал. Именно тук Punta открива възможност за създаване на съдържание, което резонира с реалността.

„Пазар на желанията“ – така е озаглавена стартовата програма, която се развива през цялата 2025 г. Темата не е просто концептуална рамка, а фокус, който позволява както местни, така и международни артисти да интерпретират социални, икономически и лични измерения на желанието. Сред първите включили се са Лазар Лютаков, Стефания Батоева и интернационални автори, които участват в резидентни програми и създават нови творби, вдъхновени от атмосферата в района.

Интересна и важна част от плановете на двете галерии е желанието за колаборация. „Ние не искаме просто да показваме изкуство – искаме да създаваме връзки“, казва Явор. Тази философия личи и в пространствения диалог между Cable Depo и Punta – две съседни, но различни сцени, които си подават ръка. Програмата им включва както самостоятелни изложби, така и кураторски проекти, в които участват утвърдени и нови имена.

Тези усилия се вписват в по-широката картина: България се превръща във все по-ясна точка на световната арт карта, с ново поколение артисти и куратори, които работят както у нас, така и по света. Галериите Punta и Posta, както и кураторските и лични проекти на техните създатели вече се представят не само на местно, но и на международно ниво. Този нюх към свързване на локалното с глобалното е белег на съвременната българска сцена – амбициозна, мобилна, мрежова. Привличат се и международни куратори и се създават проекти, вкоренени в местния контекст – подход, който придава нова сила на думата „джентрификация“. Тук тя не е просто замяна, а добавяне, вплитане и предефиниране. Галериите не просто се настаняват на Женския пазар – те го изследват, провокират и обогатяват. Пазарът се оказва културно огледало на времето ни.

Провокация е да отвориш галерия за съвременно изкуство на пазара, но пък това приляга тъкмо на съвременното изкуство. Живеещите наоколо първоначално с изненада наблюдават пърформансите и изложбите, нещо силно нетипично за този район, но постепенно започват да се включват – някои с любопитство, други с искрено въодушевление. Бояна разказва как една от съседките въздъхнала с облекчение, че мястото повече няма да е магазин за риба. Изкуството замества иначе баналното, но не го отхвърля, а го преработва. Художниците черпят вдъхновение от самата среда – от нейния шум, контраст, от всекидневните човешки истории. „Ние не искаме да бъдем балон на съвременното изкуство – искаме пазарът да ни припознае“, казва тя.

Присъствието на такива артистични пространства повдига важни въпроси за културната медиация. Как се предлага съвременно изкуство на публика, която не е подготвена за него? Как се изгражда общност, за която галерията не е храм, а площад, отворен за всички? Именно в това е ролята на медиатора, в която се припознават двете галерии, и предвиждат програми за включване на местната публика, за да не съществува изкуството в елитарен вакуум, а да е свързано с живите нужди и интереси на хората наоколо.

За Явор с неговия път от Лондон до София тази стъпка е лична и политическа. Той не се страхува да говори за провалите, за трудните избори, за това колко е важно да вярваш в художниците си дори когато никой друг не го прави. „Връщам се в България, защото моите корени са тук. Но това, което искам да правя, е глобално, интернационално. Искам да съм тук, да присъствам, но и да пресъздадем заедно с артистите родината ни. Обаче не като България за България, а като България в света. Не искам да се строи нова стена, а напротив, искам да разбия стената.“

Днес млади артисти от Париж, Виена, Берлин или Лондон избират да се завърнат и да работят в София. Това не е компромис, а нова амбиция – да се създаде международна сцена именно тук. Това, което се случва на Женския пазар, е знак за новите движения – от периферията към центъра, от локалното към глобалното и обратно.

Двете нови галерии на Женския пазар не просто променят средата – те се опитват да променят модела на взаимоотношения между артисти, куратори, колекционери и публика. Същевременно с провокативното си присъствие галериите променят визуалния и социалния ландшафт на квартала, в който локалното не е противоположно на глобалното, а е негова проява. Така България все по-отчетливо се позиционира на международната арт сцена благодарение на млади художници и куратори като Явор, Бояна и Викентий, които създават значими проекти, представяни не само у нас, но и на ключови за изкуството места по света. Това е движение отвъд географията, в което участниците не се стремят да „бъдат в България“, а да мислят страната като точка в глобална мрежа от идеи, естетики и социални процеси. И именно тази амбиция – да се разширява културната територия, вместо само да се охранява – прави тези две пространства значими не просто за София, а и за един по-широк художествен и критически хоризонт тук, на Женския пазар. Животът се настанява в галерията, а галерията се разгръща като ново пространство за живот.