Култура / Брой 9 (3022), Ноември 2025

Кукленият театър е може би най-безсуетната форма на изкуство, съчетала в себе си големите теми с възможно най-непринудения изказ. Но понякога и на възрастния зрител му е нужно леко намигване, за да изостави сериозните си мисли и да се върне към времето, когато е вярвал, че всичко приказно е възможно, и най-важното – че доброто винаги побеждава.

По време на деветнадесетото издание на Международния куклен фестивал „Златният делфин“ (1–6 октомври 2025), провеждан на три години във Варна, забелязах една обнадеждаваща тенденция – в салона на Варненския куклен театър присъстваха не само гости и колеги, а и много зрители. Селекционерът на фестивала – театроведката Богдана Костуркова, споделя, че водещо за нея е било именно това – да подбере заглавия както за най-малките, така и за семейна аудитория.

Към най-малките беше насочено представлението „Небивалици с букви“ на режисьорката Елица Петкова, продукция на Столичния куклен театър. В тази образователна и забавна история се открои нещо важно и за по-възрастния зрител, позабравил да цени словото. Екипът на представлението получи Специалната колективна награда за куклено актьорско майсторство, а самата Елица Петкова беше отличена за адаптацията на приказката на Цвета Брестничка „Небивалици с букви“. В рамките на фестивала беше показано още едно представление на режисьорката, отличеното за музика – „Кентървилският призрак“ по Оскар Уайлд на Държавен куклен театър – Пловдив. И тук Елица Петкова е авторка на драматизацията, като отново показва усет за адаптация на текста към нуждите на театралната сцена. Когато говорим за музиката като особено важен компонент в кукления спектакъл, трябва да обърнем внимание на Пламен Петков, автор на музиката не само в „Кентървилският призрак“ и „Небивалици с букви“, но и в „Парченце от луната“ на режисьорката Анна-Валерия Гостанян (Държавен куклен театър – Стара Загора) и „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ от Ено Рауд (Младежки театър „Николай Бинев“). Наградата за авторска музика отличи неговите усилия за намиране на индивидуален подход във всеки спектакъл. Актрисата Биляна Райнова взе Наградата за женска роля за участието си в „Парченце от луната“. Разказано на езика на днешното поколение, това представление беше едно от най-въздействащите, за това допринесе и минималистичната елегантна сценография на Наталия Гочева.

За „Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада“ – големия победител на фестивала, може да се пише надълго и нашироко, защото това представление, което получи Гран при на „Златният делфин“, съчетава в себе си детската насоченост с важните и дълбоко ангажирани към днешния ден теми. Тримата странници – Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада, тръгват на път към приключението на живота си, за да попаднат в град, потиснат от безскрупулни и алчни управници, които, насаждайки страх сред населението с измама, целят личното си облагодетелстване. Милитаризираните костюми на управниците, грубият им изказ, както и цялостното им гротескно излъчване ясно заявяват позицията на авторите. Като най-важна от всички се извежда темата за съпричастността към страданието на другите, което и да не те засяга пряко, не може да бъде подминато. Награди получиха режисьорът Йордан Тинков и сценографът Георги Бараков, а най-голямото постижение на спектакъла са зарядът и вътрешната убеденост на целия екип в смисъла и важността на това, което правят. Този дух се пренесе в салона и завладя публиката.

Другото представление, което се открои като създадено от екип с добра спойка, е мюзикълът „Питър Пан“ на Варненския куклен театър (режисьор Бисерка Колевска, сценография и костюми Свила Величкова, хореограф Матиас Андре Глюк, музикален педагог Иван Кръстев). Тази вечна класика на Джеймс Матю Бари наистина пренесе публиката в страната на мечтите, там, където човек никога не пораства. Създадено с много внимание към детайла и майсторско изпълнение на танците и песните, „Питър Пан“ е чудесно семейно представление. Адмирации заслужава целият актьорски екип, който умело и прецизно се справя със задачите на този толкова труден сценичен жанр. Журито отсъди на „Питър Пан“ Специалната награда за ансамблово актьорско постижение. Забележителният в изпълнението на злодея Хук Даниел Добрев получи Награда за мъжка роля.

Безспорно кукленият театър е изкуство, за което езиковите граници нямат значение. Чуждестранното присъствие на фестивала беше по-оскъдно като количество, но не и като качество. В представлението „Кути“ на театър „Триктрек“ от Талин, Естония, предназначено за площадно изпълнение, артистите разказват стилизирана приказка за вечната битка между доброто и злото. Забележителното тук е невероятно майсторски изработеният декор, който с ювелирната си прецизност изуми публиката. Създаден от самите артисти за две години, той представлява сложно изработен замък с многобройни малки кукли, задвижвани от невидими за зрителите механизми. Авторският спектакъл на Александър Андреев получи диплом за прецизна реализация на класическата традиция в театралната механизация.

Сблъсъкът между доброто и злото беше показан и в представлението „Отело“ от Шекспир на Професионалния държавен младежки театър в Тбилиси, Грузия. Находчивостта на представлението се изразява в актьорските похвати и преливането на играта от куклата към актьора. Независимо от относително схематичната адаптация на текста образът на злодея Яго предостави любопитна трактовка, за която актьорът Гугладзе Вано взе Награда за мъжка роля. Представлението беше отличено и в още две категории – за режисура (Гиа Маргания и Димитри Хвтисиашвили) и за куклена интерпретация на класически драматургичен текст.

Специална награда за синтез между традиция и нови изразни средства получи представлението „Бао’ър“ на театър „Литъл Ориндж Касъл“ – Шънджън, Китай, заради майсторското вплитане на разнородни сценични техники – театър на сенките, куклено и драматично изпълнение. Финият подход към сценичното изображение и историята на момчето, което успява да преодолее страховете си и да спаси своята майка, представиха пред публиката една по-различна културна традиция и осветлиха част от многовековното майсторство на китайския куклен театър.

Фестивалното жури беше с председател сценографа проф. Васил Рокоманов и членове – проф. Жени Пашова – актриса и режисьор, проф. д-р Венета Дойчева – театровед, проф. Шу Минг Джу от Тайван – режисьор, Халук Юдже от Турция – актьор и режисьор.