Култура / Брой 10 (3023), Декември 2025

Изложбата на Георги Петров в столичната галерия „Арте“ (4–15 ноември 2025 г.) показва малка, но съществена част от впечатляващото творчество на художника, който наскоро си отиде от този свят. Възпитаник на Художествената академия в Букурещ, ученик на прочутия Корнелиу Баба, той в пълна степен усвоява уроците на големия майстор, насочващи го към утвърждаване на класическото тонално моделиране на картината. Обогатява таланта си в овладяването на одухотворената живописна субстанция, на сложните и богато степенувани хроматични и пространствени градации. „Стопяването“ на отчетливия контур, разграничаващ фигура и пространство, фината „дифузия“ между предмет и среда при запазване на конструктивната стабилност на мотива, е един от уроците на именития майстор.

Творчеството на Георги Петров се разгръща основно в живописта. Той насочва своите търсения и осъществява своите открития в пределите на основните жанрове – фигурална композиция, пейзаж, натюрморт, в по-малка степен – портрет. Последното обстоятелство вероятно се дължи на факта, че той се интересува не толкова от индивидуалните физиономични особености или от моментните психологически състояния, а по-скоро от типа, от обобщения пластически знак.

Като правило авторът изповядва убежденията си в предимствата на лаконичната образна трактовка. Редуцира броя на образните елементи, обобщава формите, синтезира колорита и опростява градацията на пространствените планове. Интересува го не фабулната страна на сюжетната трактовка, а нàгледът, непосредственото пластическо внушение на споените в единна живописна субстанция фигури, предметен реквизит и пространствена среда.

В многофигурните композиции тематичните вариации се простират в относително широк диапазон – от бита и всекидневието до сакралното („Тайната вечеря“). Изявява афинитет към решения, които оформят компактни групи от фигури. Специфичната трактовка му позволява да съсредоточи вниманието си върху проблемите на диалога, пресъздаден не чрез жестове или мимики, а посредством цялостната живописно-пластическа организация на платното. „Силовите линии“ са ориентирани спрямо взаимодействието най-често между двете фигури (вертикалната компонента) и масата, която едновременно ги свързва и разделя (хоризонталната компонента).

Пейзажите на Георги Петров освен на избрания мотив дължат голяма част от своето въздействие на специфичната обработка на цветовите маси, на деликатните градации и акценти, на обобщените обеми и форми, както и на приглушените землисти и топли тонове (предимно в регистъра на охрите), които изграждат спокойна, уравновесена и хармонична природна и урбанистична среда.

Полагането и напластяването на маслената боя на относително по-тънки и на по-релефни участъци, при което фактурата придобива автономна експресивна стойност, акцентирането върху непосредственото внушение на форма, цвят и текстура, както и естествените проявления на овладения занаят на живописеца са особености, които до голяма степен определят стилистиката на Георги Петров. Богатата и разнообразна трактовка на материалната субстанция на картината, широката гама от тонални и пространствени градации и пастьозни уплътнявания на живописната материя способстват за скъсяване на разстоянието от замисъла до материалната му реализация.

В зрелия период от своето развитие Георги Петров се насочва към картини, които преодоляват конвенционалните жанрови рубрикации и формират определен тип образи символи. Подобен род произведения са изпълнени с широк диапазон философски, сакрални и морални интонации. Визуалният образ придобива чертите и свойствата на своеобразна енигматика, на притча, като цяло на „изказване“, принципиално несводимо до дискурсивен вербален изказ.

През последните години Георги Петров стига до многопланови, обобщаващи образи и пластически решения. Някои от творбите от този период са изградени от условни живописни форми, гравитиращи около базовите геометрични елементи и конфигурации. Виждаме странни фигури, по нещо напомнящи автоматоните на Георг Грос – пределно деперсонализирани и затворени в своята вътрешна загадъчност и смълчаност.