Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

ТАМ, спектакъл инсталация, идея и хореография Деян Георгиев, сценография и костюми Габриела Кърджилова, музика Петя Диманова и Божидар Василев Trombobby, светлинен дизайн Виктор Георгиев, визуална среда Петко Танчев. С участието на Снежина Петрова, Явор Вълканов, Калоян Трифонов, Василена Кънева. Сцена „Апостол Карамитев“, Народен театър „Иван Вазов“, премиера – 20 и 21 ноември 2025 г.

ТАМ, с големи букви, както е изписано заглавието, първо се възприема като абревиатура – Т като театър, А като автор и М като място. И трите думи са валидни за представлението на хореографа Деян Георгиев, чийто авторски проект се занимава с непрекъснатостта на процесите и взаимодействията на хора, събития и предмети.

Друг вариант на прочит на TAM е като дума, като част на речта, която уточнява обстоятелствата, при които протича дадено действие, в случая – с някаква степен на неопределеност. Екипът акцентира именно върху това свойство на спектакъла инсталация.

В хода на действието чрез работа с обичайни за всекидневието предмети, каквито са възглавниците, възниква усещането за поява на „мимолетни скулптури“. Възглавниците са различни по големина и се използват по необикновен и разнообразен начин, без да е ясно дали с тях нещо се гради, или руши. Възглавниците са с различен пълнеж – някои са тежки, а други леки, почти ефирни, като че окачени във въздуха. Те издават специфични шумове, както и телата на участниците в спектакъла.

В някои мигове персонажите нещо говорят или пеят, а в други се сливат мълчаливо с графичното пространство. Преобладават миговете на хармония, когато през бавни движения се създава медитативна среда и значенията възникват неосъзнато, а сърцето се отпуска през нежна интимност. Това идва от споделеното място, в което човекът е защитен и утешен. И следва ново значение на ТАМ – като подслон и убежище, в което няколко души могат да си представят един и същи образ по сходен начин. Тогава откъде идват тревогите и как възниква гневът?

Един персонаж в представлението, обладан от силен гняв, „смачква“ думата и я превръща в гневно междуметие. Какво може да заглуши гнева? Прегръдката? Мекотата на възглавницата?

Динамиките между видимо и невидимо изграждат драматургичните връзки между персонажите, които ту са в синхронни общи движения, ту са в свои индивидуални светове. А възглавниците, попили мечтите им, политат, както лети човешката душа по време на сън. Идеята за възможната взаимност и идеалната форма успокоява. Геометрията и науката са други убежища, зони на смисъл и безопасност. Както и хуморът, който прескача между актьори и зрители.

През светлини и сенки, през стени от възглавници, през повърхности, променящи баланса на тялото, се формират идеи за заедно и отделно, за цяло и част, за голямо и малко. А когато една огромна възглавница се спуква като балон и се разхвърчават малки частици, те се възприемат като някакви единици на материята. През различните си взаимодействия тези частици създават нова реалност, в която промените на тяло, дихание, звук, светлина създават пространствата на тишината. И тогава може да се повярва, че листото има силата да пробие асфалта, устремено към светлината.

ТАМ на Деян Георгиев и на отдадения на идеята му екип е експериментален спектакъл, който осмисля сценичното изкуство чрез взаимност и доверие, задължително условие за подобен сценичен изказ.

ТАМ е спектакъл, който ще е винаги различен в зависимост от публиката и нейното съучастие, ако под това се разбира отпускане в пространството на непознатото. И тогава освободеният от задължително осмисляне на нещата ум ще открива територии, за които не са намерени думи.