Култура / Брой 1 (3024), Януари 2026

„Не искам зрителят да спре да гледа филма и да се вслуша само в музиката. Тя трябва да действа на подсъзнателно ниво.“ С композитора Христо Намлиев разговаря Деян Статулов

Мнозина кинозрители знаят Енио Мориконе, Джон Уилямс или Ханс Цимер. Българското кино има ли такъв композитор?

Мисля, че има, но по-широката публика не свързва филмите с конкретен композитор, както свързва Джон Уилямс с „Междузвездни войни“ например. Веднага бих посочил имената на Божидар Петков, Кирил Дончев, Кирил Цибулка, Борис Карадимчев и Петър Ступел. Но не мисля, че сме имали филми, в които музиката да е толкова структуроопределящ елемент, защото в „Междузвездни войни“ е такава. Може би в „Мера според мера“ вокалните изпявания на Божидар Петков са част от структурата на филма. Но те пък са толкова фини, че не са натрапчиво забележими. Наистина не мисля, че един обикновен зрител може да изброи дори тези композитори, които посочих.

Може би песните във филмите се помнят, както например „Хора и улици“ от „Момчето си отива“ или „Оставаме“ от „Оркестър без име“….

Да, песните се помнят. Като се започне още с песента от „Любимец 13“.

Но нямаме практиката, особено в периода на социализма, да се издават саундтраци от любими български филми.

Липсват, защото вероятно не са се правили толкова музикални филми. Аз не се сещам всъщност за някакъв еквивалент на филми с песни и тук не мога да поставя „Старинната монета“ или „Баща ми бояджията“. Говоря за примери като „Коса“ на Милош Форман. Имаше някакъв странен опит за мюзикъл през 80-те години, който беше много смешен. Помня някаква хореография пред топките на НДК. И публиката викаше БДК, което означава Българска държавна консерватория. Но не се сещам как се казваше, бях го гледал по телевизията и ми се видя миловидно смешно. По принцип мюзикълът като жанр изобщо не е развит в България.

Кои са вашите вдъхновители във филмовата музика? Споменахте няколко имена, те ли ви повлияха да се насочите към тази професия?

Започнах да пиша филмова музика, защото Георги Дюлгеров ме покани да напиша музиката за филма „Хубава си, мила моя“ (2004). При него беше дебютът ми като композитор извън рокендрола и студийната работа. Това беше малко handmade филм – с помощта на приятели, с лична камера. Тогава изгледах повече негови филми и си казах: „Къде съм тръгнал и аз с Божидар Петков….“. Аз имам голям респект към тези хора и музиката, която са създали. Преди всичко, защото това е чиста музика, каквато се е правила едно време – пишеш ноти, носиш ги, музиканти ги свирят на живо. Сега технологията е по-различна, зависи от много неща, но най-често от техниката, в смисъл че сам правя безкрайно много сегменти от този процес. Никога не съм се вслушвал и вглеждал толкова в разни детайли от типа как влиза музиката в кадър или как излиза – в такива професионални тънкости. Не съм се старал да изучавам толкова тези неща, просто някак съм ги попил. Помня, че след премиерата на филма дойде Рангел Вълчанов да се запознаем и тогава ми каза, че хубавата филмова музика е тази, която не отбелязваш. Разбира се, зависи от филма, но във филмите, които аз харесвам, музиката не се натрапва. Не искам драгият зрител да спре да гледа филма и да се вслуша само в музиката. Тя трябва да действа на подсъзнателно ниво.

Това е свързано с всеки един компонент на филма. Ако вземе превес за сметка на други и най-вече на целостта на творбата….

Разбира се. Това се отнася за абсолютно всичко. Всеки един сегмент, ако е на мястото си и е балансиран, и работи за филма – тогава се получава. Когато изгледах филмите на Георги Дюлгеров, ми направи впечатление, че музиката може да спести много излишно филмово време в диалог, описания и обяснения. Според мен това е най-голямата ценност. Има комедии, в които музиката е илюстративна, но това е част от атрибутите на жанра. Извън това музиката трябва да добавя нещо към историята или образа, към целостта на филма, без да е необходимо това да се вербализира. Не е нужно тя да бъде вкарвана в диалог или определена сцена, просто е достатъчно леко напрежение и тремоло във високия щрайх, за да разберем, че героят крои убийство например. Няма нужда от заплашителни думи.

Как протича процесът по създаване на филмова музика?

Най-често се виждам с режисьора. Той ми дава сценария или някакъв по-кратък вариант, за да се ориентирам за какво става дума. Предпочитам да разбера каква е основната идея. Ако режисьорът има предварително някаква музикална концепция, това е бонус, който ме ориентира, или ако ми предложи някаква насока. Най-често стандартният вариант е, когато вече има някакъв груб монтаж на филма, той ми се изпраща, виждаме се с режисьора, гледаме го заедно и той ми казва на кои места иска музика. Най-добре е, когато филмът е напълно готов и аз мога спокойно по секунди да добавя музиката. Изключението е, когато има функционална музика – тази, която по време на филма звучи от радиото, телевизора или на която героите танцуват в някакъв бар. Тя трябва да бъде написана предварително. Това се прави в ранен етап на снимките, например трябва да се танцува в някакъв бар и аз давам ритъм, върху който просто да се заснеме сцената, и после правя съответната песен. Всичко това се подготвя преди генералната музика на филма, но аз винаги се старая да има нещо общо между цялостната музика и това, което случайно звучи от разни коли, барове, радиа и т.н.

Основната музикална тема също ли създавате след финалния монтаж?

Понякога се е случвало и преди това, след разговора с режисьора. По принцип има някои тънкости, които понякога определяме с режисьора. По отношение на генералната музикална тема това, което пак съм научил от Дюлгеров, е, че за всичко, което се случва в един филм, трябва да има причина. Включително и при музиката. Защо тя е включена в дадена сцена – в главата на героя ли звучи, или е коментар на режисьора… Дали пък не е в синхрон с настроението, което искаме да създадем у зрителя. Ето това е важно. Това определя фрактурата на музиката. Дали ще е по-интимна, или поглед отгоре над героите, или наше лично преживяване. Ще дам пример, макар и лош, с „Междузвездни войни“, защото музиката е конструирана с Вагнеров маниер, но там гледната точка е на режисьора, музиката допълва това, което героите правят. Люк Скайуокър се дуелира със светлинния меч и се чува мотивът на джедаите или на Силата. Тази тема се разгръща така, че дори героят да не знае, ние, зрителите, вече сме наясно, че Силата е с него. Давам елементарен пример, но това все пак е космическа опера.

Когато основната тема е създадена, от нея се вземат части за конкретни моменти от филма, виждал съм го в много филми.

Обикновено е така, но често се правят вариации на темата. Някъде е много просто – само с един инструмент. Другаде трябва да звучи много мощно. Ще си позволя да дам пример от моята работа с филма „Житие“ (2021 г., сценарий Красимир Крумов-Грец, режисьори Георги Стоянов, Войчех Тодоров). Началният кадър беше сред едни планини в мъгли, камерата се спуска сякаш отгоре и се насочва към колата, която кара героят на Малин Кръстев. Режисьорът искаше да звучи като „Матеус пасион“ на Бах. И аз казах, че ще направя нещо подобно като звучене. И после в целия филм използвах тази темичка, която бях направил. Във филма имаше много функционални песни и във всички (някои ги изпях аз, а други синът ми, защото има по-дебел глас) вкарвах този мотив от началото на филма. И вече съответната музика (една от малкото, които си харесвам) се прокрадваше деликатно, на много места почти незабележимо, но даваше усещане за цялостност. Както се започва с една тежка предкласика, с Божия поглед отгоре и оттам се минава в битови истории. Тази темичка присъстваше през цялото време в най-различни вариации, включително в хевиметъл или в тангото, което героите танцуваха в ресторанта. Според мен това много допринасяше за спояването.

Какво ви носи вдъхновение – сценарият, идеите на режисьора или друго? Разходка в парка?

Просто сядам на пианото и започвам. При мен това е най-лесното нещо. Музиката непрекъснато извира. Нямам нужда от някакви специални състояния. От целия процес най-лекото нещо за мен е появата на музиката. Тя си идва винаги много бързо. И оттам нататък това, което правим, е как точно да се оркестрира – с какви инструменти, как да се появи, да изчезне, да се аранжира по някакъв начин, за да пасне добре на картинката. Самото чисто правене на музика е най-първото нещо за мен и е много, много лесно. Обикновено първото, което ми е дошло в главата, се оказва и най-доброто. Колкото и да поправям, пренаписвам, накрая се връщам към първоначалния вариант.

Христо Намлиев (род. 1968 г.) е композитор на театрална и филмова музика. Завършил е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пианист и композитор в рок групата Herman’s Wolf Band. Носител на наградите Аскеер и Икар за театрална музика. Негова е музиката на филмите „Слава“, „Жажда“, „Формулата на Тео“, „Бащата“, „Преди да заспя“, „Сестра“, „Житие“.