Култура / Брой 4 (3027), Април 2026

Словото на известния френски писател, избран за сенатор, е произнесено в горната камара на парламента на 29 август 1876 г.

Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един съвсем дребен факт, който изглежда, че правителствата не забелязват изобщо. Ето го този факт: избиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на това? Един свидетел, целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.

Нациите имат над тях нещо, което е всъщност под тях – правителствата. И в някои мигове това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварството е в правителствата. Умишлено ли е това варварство? Не, то е чисто професионално. Онова, което човешкият род знае, правителствата го пренебрегват. Причината е, че правителствата не виждат друго, заради късогледството си, освен държавните съображения; докато човешкият род гледа с друго око – със съвестта.

Ще учудим европейските правителства, карайки ги да научат нещо – че престъпленията са си престъпления и не е позволено нито на едно правителство, нито на някой индивид да бъде убиец, защото Европа е солидарна и всичко, извършено в Европа, се върши от Европа; ето защо, ако съществува правителство, което е див звяр, то трябва да бъде третирано като див звяр; така че в този час съвсем близо до нас, тук, пред очите ни избиват, опожаряват, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават момичетата и момчетата; а децата, твърде невръстни, за да бъдат продадени, биват съсичани на две с един удар на сабята; изгарят се семейства в домовете им; един такъв град, например Балак [Батак], e сведен за няколко часа от девет хиляди жители на триста души; гробищата са затрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите пренасят чумата върху живите, вкарали ги в цялата тази кланица, и това е добре дошло; нека европейските правителства узнаят, че се разпорват бременни жени, за да бъдат убити младенците в утробите им, че на обществени места има купища женски скелети, носещи следи от изкормване, кучетата ръфат по улиците черепите на млади изнасилени момичета. Всичко това е ужасно, достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да се възпре всичко това; диваците, извършили тези злодеяния, са ужасяващи, а цивилизованите, които ги оставят да го сторят, са още по-страшни.

Дошъл е моментът да издигнем глас. Всеобщото възмущение се надига. Има часове, в които човешката съвест взима думата и заповядва на правителствата да се вслушат в нея.

Правителствата промърморват някакъв отговор. Те и друг път са се опитвали да се отърват с мънкане. Казват ни: преувеличава се.

Да, преувеличава се. Не за няколко часа, а за няколко дни град Балак [Батак] е бил унищожен: казва се, че са били опожарени двеста села, а са били само деветдесет и девет; това, което наричате чума, било само тиф; не всички жени са били изнасилени, не всички девойки са били продадени, някои са се спасили. Скопявали са затворници, но са им рязали и главите, което смекчава нещата; детето, за което се разказваше, че е било промушено с пика, всъщност било набучено на щик; където има едно, вие слагате две и преувеличавате двойно; и т.н., и т.н.

И сетне защо този народ въстава? Защо едно стадо от хора не се оставя да бъде притежавано като стадо добитък? Защо?... И т.н.

Този начин да се омаловажават престъпленията само допринася за ужаса. Няма нищо по-мерзко от това да притъпяваш общественото възмущение. Смекчаването утежнява стореното. А извъртанията пледират в полза на варварството. Така Византия извинява Истанбул.

Нека наричаме нещата с техните имена. Да убиеш един човек в гората Бонди или в Черната гора е престъпление; да убиеш един народ в друга гора, която наричат дипломация, също е престъпление.

Дори по-голямо. Ето всичко.

Дали престъплението намалява по силата на големината си? Уви! Всъщност това е стар закон на историята. Убивате шестима души и вие сте Тропман[1]; избивате шестстотин хиляди души и вие сте Цезар. Чудовищното е приемливо. Доказателствата: Вартоломеевата нощ, благословена от Рим; драгонадите[2], възхвалени от Босюе[3]; Втори декември[4], приветстван от Европа.

Време е старият закон да бъде последван от нов закон и колкото и да е черна нощта, трябва най-сетне хоризонтът да се развидели.

Да, нощта е черна; да, призраците възкръсват; след Syllabus[5] идва Коранът; jungamus dextras[6], зад Светия престол наднича Високата порта; дава ни се избор в мрака; виждайки, че Рим ни предлага своето Средновековие, Турция смята, че е в правото си да ни предложи своето.

Оттук и нещата, които се случват в Сърбия.

А докъде ще се стигне?

Кога ще свърши мъченичеството на този героичен малък народ?

Време е цивилизацията да подеме по-мащабна защита и да се върви нататък.

Но ни казват: Забравяте, че има „въпроси“. Да се убие един човек е престъпление, да се убие един народ е „въпрос“. Всяко правителство има своя си въпрос; Русия има Константинопол, Англия си има Индия, Франция си има Прусия, а Прусия – Франция.

Ние отговаряме:

Човечеството също има своя въпрос; и този въпрос е по-голям от Индия, Англия и Русия; това е младенецът в утробата на майка му.

Да заместим политическите въпроси с човешкия въпрос.

Цялото бъдеще е тук.

Да кажем, че както и да постъпим, бъдещето ще го бъде. Всичко му служи, дори престъпленията. Неговите ужасни служители.

Случващото се в Сърбия доказва необходимостта от Съединени европейски щати. Защото след разединените правителства идват обединените народи. Да приключим с империите убийци. Да обуздаем фанатизмите и деспотизмите. Да счупим мечовете, слуги на суеверията и догмите, заради които държим тези остриета в юмрука си. Стига войни, стига убийства, стига кланета; свободна мисъл, свободна размяна, братство. Европейската република, континенталната федерация – няма друга политическа реалност освен тази. Размисълът го доказва, събитията също. С тази реалност, която е необходимост, са съгласни всички философи и днес палачите присъединяват своите доказателства към доказателствата на философите. По свой начин, и то прецизно, тъкмо защото е ужасяваща, диващината свидетелства в полза на цивилизацията. Прогресът носи подписа на Ахмед паша.[7] Онова, което жестокостите в Сърбия показват, е, че на Европа ѝ трябва европейска националност, единно правителство, мащабен братски арбитраж, демокрация в мир със самата себе си, а всички посестрими нации да имат за свой център Париж, сиреч свободата да има за своя столица светлината. С една дума, Съединени европейски щати. Това е целта, това е пристанът. Довчера това беше само истината; днес, благодарение на палачите на Сърбия, това е очевидност. Към мислителите се добавиха убийците. Доказателството беше дадено от гениите, ето го потвърдено от чудовищата.

Бъдещето е божество, влачено от тигри.

Превод от френски Тони Николов